Ние казваме, че Западните покрайнини трябва да се върнат в България и заявяваме твърдо: "Да живее единното и неделимо българско Отечество". Това заяви в свое изказване евродепутатът Ангел Джамбазки по случай 100-годишнината от подписването на Ньойския договор.
По думите на Джамбазки, този договор е "позор, който трябва да се помни". Евродепутатът използва по адрес на Сърбия и думите "разбойници от Белград" във връзка с откъсването на Западните покрайнини. Ето какво още каза той:
Съгласно Ньойския диктат от България са откъснати Западните покрайнини – Царибродско, Босилеградско, села от Трънско и Кулско, Струмишкото поле, де факто и Беломорска Тракия. Също така губим и освободените през войната и населени с българи области на Поморавието, Македония и Добруджа. Освен териториалните загуби сме задължени да изплатим репарации в размер на 2 млрд. и 250 млн. златни франка, което представлява около 22% от националното ни богатство по оценка от преди войните. България трябва да компенсира съседните страни – Гърция, Румъния и Кралството на сърби, хървати и словенци с голямо количество добитък, да доставя на последните в продължение на 5 години въглищата от Пернишкия басейн. Трябвало е да ограничим въоръжените си сили, полицията и граничната стража и редица други рестриктивни мерки.
Най-унизителното за нас и най-големият позор за т.нар. миротворци не е във всички тези загуби, а в начина, по който налагат клаузите на този договор. При очертаването на западната ни граница те разделят села, разделят къщи и дворове, разделят ниви, разделят църкви, гробища … Разделят братя и сестри, разделят родители от децата им, разделят живите от мъртвите им предци.
"Горко на победените" биха казали римляните. Но явно историята обича повторенията. Така цялата Версайска система от договори с победените страни е не само фактически край на ПСВ, а заради унизителните клаузи, които налага, е и предвестник на ВСВ. Всъщност точно за това предупреждава и тогавашния американски президент Удроу Уилсън. Уви, без резултат. Това предопределя и участието на България на страната на Тристранния пакт през ВСВ. И то не за да завоюваме чужди територии, а за да потърсим реванш за отнетите такива от българското етническо землище.
Сто години по-късно ние имаме най-малко моралното задължение да се погрижим за нашите братя и сестри, останали по силата на диктата от Ньой извън Отечеството си. Не е малко това, което и днес много български патриоти правят – шествия, семинари и конференции, филми, книги, публикации. Не е малко, но не е достатъчно!
Да вземем пример от народите със сходна историческа съдба през ХХ век – германци и унгарци. Каква е тяхната национална политика последните десетилетия по отношение на сънародниците им зад граница. Без излишни емоции, без реваншизъм, следвайки последователно националните си интереси. Това трябва да правим и ние като българска държава, ние като народни представители, ние като достойни синове и дъщери на предците си".
