Парламентът отхвърли предложенията на БСП за промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Законопроектът бе гласуван и отхвърлен, но по искане на Крум Зарков от БСП бе прегласуван. При повторния вот „за“ законопроекта гласуваха 57 народни представители, „против“ – 34 и „въздържали се“ – 63, с което той бе отхвърлен на първо четене.
Предложенията на опозицията бяха свързани с нормативния режим за отговорността на държавата и общините за причинени вреди. Чрез измененията от БСП предлагаха да се разшири обхватът, като се допълва, че държавата и общините носят отговорност и за вреди, причинени от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. От опозицията предлагаха още правни основания за хората за търсене на обезщетения на вреди, причинени от държавата чрез нейните разследващи органи и органите на съдебната власт.
Законопроектът бе част от дневния ред на парламента, тъй като е първа сряда от месеца и право на предложения в програмата има всяка парламентарна група на ротационен принцип.
"Една от причините да предприемем промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди са данните от докладите на Министерство на правосъдието. Това каза заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков, цитиран от агенция "Фокус", в становището на вносител. „НСОРБ подкрепя закона, омбудсманът също изразява подкрепа особено в първата му част“, посочи Зарков. „Неразбираемо е негативното становище на Министерство на правосъдието. Редно е да отбележим, че в това становище се взима предвид само една от трите части на закона. Сигурен съм, че в разговор ще намерим допирни точки“, коментира Зарков. По думите му с промените българската държава ще бъде осъждана по-рядко от съда в Страсбург.
Предисторията
Припомняме, че през лятото на 2016 г. Върховният административен съд (ВАС) взе практически едно от най-важните си решения. По същество съдът в прав текст постанови следното за всички български граждани - те нямат право да се жалват, ако държавна и/или общинска власт действа незаконно срещу тях и им навреди с наредба или правилник за изпълнение на закон (бел. ред – подзаконови актове).
А аргументът, с който бе взето решението, бе коментиран като повече от абсурден – понеже „до отмяната му актът поражда правни последици и съществуването на тези правни последици не се засяга от отмяната на нормативния акт“. С думи прости – не се брои, че дадена подзаконова норма е всъщност незаконна, докато не я обявим за такава.
