Да се създаде Национална агенция за минералните бани предложиха от Българска асоциация за термално наследство по време на кръгла маса в парламента, посветена на потенциала на старите минерални бани в страната.
За да се стопанисват успешно минералните бани, трябва институциите да работят в синхрон, подчерта пред участниците в дискусията Виргиния Захариева, член на асоциацията. Тя посочи, че според сегашната нормативна база баните се управляват от общините, Министерството на културата, МОСВ, здравното министерство, министерството на туризма и министерството на икономиката. "За да ги опазим като термално и културно наследство, асоциацията предлага да се създаде Национална агенция за минералните бани и тя да координира работата на националните институции", заяви Захариева.
Според нея, новата агенция би следвало да може да упражнява надзор над общините, да следи как се извършват ремонтите, поддръжката и качеството на услугата.
Министерството на културата да предостави статут на защита на минералните бани за техния минерален ресурс и сграден фонд; министерството на туризма да ги категоризира по подобие на хотелите и да получават звезди, за да се гарантира качеството на услугата; здравното министерство да им издава разрешения да работят като здравни структури, а МОСВ да осигури справедлив начин за даване на концесии, така че да не бъдат ощетени минералните бани за сметка на спа-сектора и бутилиращите компании, които са доста агресивни, поясни идеята Захариева.
Тя е категорична, че минералните бани трябва да станат ангажимент на държавата и да се съхранят като термалното и културно. "Настояваме където има баня, тя да се запази и да бъде баня с минерална вода", подчерта тя. По думите й, в момента минералните бани са неоценено национално богатство, което ако се оползотворява, би дало огромни ползи – здравни, икономически, нови работни места, инфраструктурни подобрения, имидж…
По данни на Българска асоциация "Подземни води", държавните обекти с минерална вода у нас са 150, от които 47 са работещи минерални бани, но повечето са в много лошо състояние. Затворени са 44, като 9 от тях са разрушени, 3 са превърнати в спа, 10 - в музеи, посочи Захариева и коментира:"Отдолу извира топла вода, а отгоре има артефакти - това е абсолютен алогизъм".
Като добри примери за реставрирани бани, тя посочи тези в Банкя, Якоруда, Хасковски минерални бани и Вършец.
В София има 6 минерални бани, от които работят само 2 - тази в Панчарево и наскоро реставрираната баня в Банкя, която още не работи в пълния си капацитет. Останалите - Централна минерална баня, Овча купел, Горна баня и Княжево тънат в разруха и са с неясна съдба, посочи още Захариева.
"Начинът, по който стопанисват и управляват минералните бани не е за национална гордост, напротив срам е, изтъкна Цветелина Симеонова-Заркин, депутат от “Продължаваме промяната”. Тя изрази възмущение, че на много места лечебни води с уникални свойства изтичат в канала и изрази надежда политици, ведомства, НПО, местни власти и граждани да се обединят, че този ресурс може да бъде управляван по най-добрия начин.
В хода на дискусията общинският съветник в СОС Борис Бонев настоя за бързи конкретни стъпки, така че минералните води да се използват по предназначение и баните да бъдат термални центрове. Той сподели, че изпитва разочарование и срам, че представлява СОС, който все не приема доклада за възстановяване на Централна минерална баня и изрази надежда този път докладът да бъде приет и този толкова чакан проект да се реализира. "Да си дадем сметка, че е време да намерим правилния начин за управление на минералните води на София – да бъдат управлявани като общ балнео и туристически продукт", настоя Бонев.
