Централната избирателна комисия (ЦИК) вече е готова с пътна карта за дистанционно електронно гласуване. Тя е за период от 2020 до 2023 г. и в нея са разписани основните стъпки, които ЦИК ще предприеме, за да го въведе заяви пред БНР говорителят на Комисията Александър Андреев. Решението е прието от комисията на 21 май.
"В пътната карта са разписани основните стъпки, които ЦИК ще следва да предприеме, за да може осъществи експерименталното дистанционно електронно гласуване", каза той.
"Знаем, че с параграф 154 от преходните и изключителните разпоредби на Изборния кодекс беше въведено дистанционното електронно гласуване. Тази уредба беше променена, за да може поетапно да бъдат извършени необходимите действия, тъй като то е свързано с осигуряването и на електронната идентификация и автентикацията на избирателя при гласуването. Експерименталното дистанционно електронно гласуване трябва да бъде проведено в три избора, включително и в частични избори".
Машинното гласуване се отменя за предстоящите местни избори: С последните промени в Изборния кодекс беше гласувано машинното гласуване да отпадне само на миналите мести избори. Засега опцията за гласуване чрез машини на парламентарни, президентски и европейски избори остава. Това се случи миналото лято, когато в навечерието на местните избори Кодексът беше променен за пореден път. През 2021г. предстоят парламентарни и избори за президент и вицепрезидент в страната и по сега действащият закон в тях трябва да има и дистанционно електронно гласуване във всички секции, без тези с под 300 гласоподаватели, в чужбина и специализираните заведения като лечебници, домове за възрастни хора и пр.
"Въз основа на тези избори и резултатите от тях ЦИК ще следва да изработи анализ, с който да установи какви са предизвикателствата пред електронното дистанционно гласуване и в тази връзка вече и да прецени законодателят дали то да бъде въведено в изборите. Като първоначалният етап – това е изработването и одобряването вече на техническото задание, тъй като може би знаете ЦИК е партньор на Държавната агенция за електронно управление в един проект, който е финансиран от ЕС, в рамките на добро управление по изграждане на системата за дистанционно електронно гласуване“, посочи говорителят на комисията Александър Андреев.
Какъв е планът и в какъв времеви отрязък ще се осъществи пътната карта на ЦИК?
"Тя обхваща период от 2020 до 2023 г. Това, което очакваме да бъде на първо място е да бъде изградена системата, за да могат да бъдат проведени вече експерименталните гласувания в рамките на предстоящите следващи избори и по този начин да се установят резултатите от това експериментално дистанционно електронно гласуване. А в края на пътната карта, разбира се, ние очакваме да имаме един положителен резултат, който да анализираме и на основата на него вече да направим и евентуални препоръки към законодателя", посочи още Александър Андреев.
Експерт: Машинното гласуване може да се въведе до изборите през 2021 г.
След анализ на изборите за Европейски парламент и местните избори през 2019г. ЦИК с предложения за законодателни промени. Има проблеми и те са в три основни групи: по отношение на Изборния кодекс и провеждането на изборите, правомощията на ЦИК и създаването на постоянна изборна администрация, и не на последно място - машинното гласуване.
Едно от предложенията за промени в законодателството именно по отношение на машинното гласуване - правната уредба трябва да бъде разписано по-подробно. "В момента Изборният кодекс е насочен основно към хартиеното гласуване и текстовете за машинното гласуване не са подробни - не дават отговори за логистика, сертифициране, одитиране на машините. Колко трябва да са те в държавата? Това трябва да е подробно разписано, защото при следващите избори, то ще бъде основното гласуване. Първият въпрос, който предстои е може ли да има само машинно гласуване или трябва да има и хартиено? На следващо място - как ще бъде организирано то - машините ще бъдат купувани или наемани? Има неща, които предлагаме конкретно, за да го подсигурим.
Вторият пакет от препоръки е, че няма нужда от забрана на екзитполовете в деня на изборите. Последният вот го показа, съобщи Андреев и добави: предложението ни е да бъде преразгледана тази уредба.
И не на последно място необходима е правна рамка, за да може ЦИК да изпълнява функциите, които са й възложени като постоянно действащ орган. Да не бъдат струпвани прекалено много действия след насрочване на изборите, а да може ЦИК да подготвя следващия вот без излишно напрежение. Общите и основни избори са определени като време, биха могли да бъдат определени и като срокове. В много държави действа и т.нар. изборен календар, където са определени и датите за провеждане на съответните избори, обясни Андреев.
