Брюксел отправя сериозни критики за слабостите в застрахователния сектор в България, сред които е и обезглавяването на регулатора - Комисията за финансов надзор (КФН). В представения вчера доклад за напредъка на страната ни Еврокомисията поставя проблема за неясния начин на ценообразуване на застраховката "Гражданска отговорност", както и случая с фалиралия клон на кипърския застраховател "Олимпик", показал слабости в надзора.
Освен това страната ни е критикувана заради проблеми с изплащането на обезщетенията по системата "Зелена карта" за причинени щети в пътни инциденти в чужбина и неефективната работа на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Все още липсва и методика за формирането на лимити за обезщетенията по задължителната полица, пише в. "Сега".
Едновременно с това от Еврокомисията посочват, че от миналото лято застрахователният сектор е без ресорен надзорник, което още повече влошава положението. Също така от 1 март КФН остава и без председател, въпреки че още от ноември миналата година е известно, че Карина Караиванова ще премине на ръководна длъжност в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Като цяло финансовият сектор е на фокус в доклада на Европейската комисия и това е обяснимо заради стъпките, които страната ни предприема по пътя към еврото - подадената кандидатура за ERM2 (чакалнята на еврозоната) и влизането в Банковия съюз.
България продължава да бъде в групата на страните с макроикономически дисбаланси заради продължаващата несигурност във финансовия сектор и високата корпоративна задлъжнялост, става ясно от доклада. През миналата година страната ни излезе от най-неблагоприятната категория - на страните с прекомерни дисбаланси, но остава с дисбаланси заедно с още 9 държави от ЕС. С прекомерни дисбаланси остават Гърция, Кипър и Италия.
Банките са изпълнили препоръките от предишния преглед на активите през 2016 г.. Изключение прави една финансова институция, се посочва в доклада, без да се уточнява коя е банката. ЕК смята, че банковият сектор като цяло е "подсилен", но все още има някои слабости като управлението, качеството на активите и надзора.
Според Брюксел уязвимостта във финансовия сектор е съчетана с висока корпоративна задлъжнялост. Делът на необслужваните кредити намалява, но все още е над средните нива за ЕС.
Въпреки икономическия растеж, който за тази и следващата година се очаква да е 3.6%, и стабилните бюджетни показатели България остава с най-високи нива на бедност, социално изключване и неравенство в доходите, се посочва още в доклада. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е 50% от средния за ЕС по данни от 2017 г. и това съотношение остава почти без промяна от 2011 г. насам. Слаб остава и напредъкът по отношение на управлението на държавните предприятия, реформата на несъстоятелността, здравеопазването и приемането на ясен механизъм за определяне на минимална работна заплата.
