Всички в държавата се чудят какво се случва след като опитът на избраната за служебен премиер Горица Грънчарова-Кожарева да предложи служебен кабинет удари на камък.
По Конституция президентът избира служебен премиер от така наречената "домова книга" измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Служебният кабинет полага клетва в парламента след указ на президента, след което той насрочва изборите. Поне така протекоха нещата с кабинета "Главчев", който бе първият след конституционните промени, преди които държавният глава назначаваше служебните правителства.
Какво следва след като президентът Румен Радев отказа да подпише указа за назначаване на ново служебно правителство и след като обяви, че изборите се отлагат за след 20 октомври. Може ли държавният глава да се меси в избора на служебни министри? По тези въпроси Actualno.com потърси преподавателите по конституционно право проф. Пламен Киров и доц. Наталия Киселова.
Може да няма ново служебно правителство
Проф. Киров обясни, че може да не се назначи ново служебно правителство.
"Ако Горица Грънчарова-Кожарева не се съгласи да оттегли вътрешния министър и да даде нов, означава, че опитът за формиране на служебно правителство с този министър-председател отива към провал. Президентът не е казал, че този мандат е приключен. Не е казала и самата кандидатка за служебен министър-председател. Ако приключи без успех, президентът ще трябва да търси друг кандидат за министър-председател", коментира конституционалистът.
Той обаче не вижда кой от всичките по домовата книга ще се съгласи. "Ако не се съгласи никой - президентът не може да назначи ново служебно правителство. Тогава ще действа старото, начело с Димитър Главчев", каза проф. Киров.
"Служебен кабинет ще има, въпросът е, че няма да стане толкова бързо, колкото се очакваше, за да се проведат избори през октомври. Всъщност сега част от колегите казват да остане същото правителство. То остава, но като новоназначаване влизаме в забава за изборите. Правителство има, но няма ново, за да се отвори пътя към избори", коментира доц. Киселова.
Може ли да има избори?
В случай, че не се назначи нов служебен кабинет, избори ще има, категоричен е проф. Киров.
Темата се появи след като доц. Наталия Киселова коментира пред БНТ, че без служебно правителство не може да се отиде на предсрочни избори.
"Значи, едното не предпоставя другото. Наличието на ново служебно правителство не е необходимо и достатъчно условие, за да се провеждат предсрочни избори. След като парламентът не е успял да формира парламентарно правителство, трябва да се проведат предсрочни избори. Затова президентът с два указа - първо назначава служебно правителство, с втория указ насрочва предсрочни избори. Предсрочни избори трябва да има", обясни проф. Киров.
Проф. Киров вметна още, че това са резултатите от "великия конституцоналист" Христо Иванов.
Според него най-вероятно президентът отлага вота, защото чака да види какво ще стане на 5 ноември, когато са изборите в САЩ.
По-късно пред Actualno.com доц. Киселова отново потвърди тезата си. "Избори ще има, но не на 20 октомври. Служебното правителство е предпоставка да има предсрочни избори, т.е. назначава се служебно правителство, след това определя датата. По тази причина има отлагане на изборите", смята преподавателят по конституционно право.
Президентът не може да сменя министри, но може да не подпише указа
"Президентът не може да сменя министри. При старата редакция на Конституцията можеше, но при новата, когато той назначава служебното правителство само по предложение на кандидата за служебен министър-председател, няма тази възможност", коментира проф. Киров.
Единственото несъгласие, което държавният глава може да изрази, е да не подписава указа. "Ето ги резултатите от великия конституционалист Христо Иванов", коментира още проф. Киров.
Конституционалистът уточни, че парламентът няма думата при сформиране на служебно правителство.
Междувременно доц. Наталия Киселова коментира, че президентът може да има претенции по отношение на предложените кандидати за министри.
"Има две процедури, по които президентът назначава - едната е самостоятелно, другата е в сътрудничество с други лица и органи. Там, където има сътрудничество, може да изразява предварително или последващо несъгласие", коментира доц. Киселова.
Изходът от ситуацията?
Доц. Киселова смята, че няма конституционна криза в момента, защото има няколко варианта за изход от ситуацията.
"Може да има предложение за попълване на състава на органите, омбудсман и заместник-омбудсман (бел. ред. - на първо място Сметната палата). Също така може да се проведат разговори с други, които са отказали в миналото. Може да се проведе процедура за промяна в Конституцията, която да свали списъка. Ето ви три варианта за изход", коментира доц. Киселова. ОЩЕ: Кабинетът "Грънчарова": Нови министри и Калин Стоянов в МВР, скандал с президента Радев (СНИМКИ и ВИДЕО)
