От АИКБ настояват за изработването на законодателство и план за действие при кризи от мащаба на тази с COVID-19. Според бизнеса е необходим широк обществен дебат, на който да се обсъдят приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда. Позицията е публикувана на сайта на организацията.
Според АИКБ точно сега е моментът, в който,, след като България се е справила "добре на фона на много от другите страни от европейското ни семейство", трябва да се направи "вярна равносметка както на добрите, така и на неудачните решения, с оглед по-голяма адекватност на действията при евентуално повторение на подобно изпитание".
От Асоциацията на индустриалния капитал в България настояват да се обсъдят и вземат предвид няколко направления на бъдещия екшън-план за действие. Ето какво предлагат от бизнеса:
"Стриктно спазване на законите и Конституцията.
Пред лицето на непознатата глобална опасност правителството реагира навременно, съобразявайки се с препоръките на СЗО и действията на другите правителства по света. Целенасочено се осигуриха време и средства на здравната система, която тогава изглеждаше, че не беше готова да посрещне неизвестна по интензитет, обем и продължителност заболеваемост. Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха много други правителства в Европа и по света.
Въвеждането на епидемичен режим у нас, а и в повечето страни в ЕС, не отговаряше на изискванията на някакъв местен или на СЗО стандарт за брой заразени на милион население например, както и не се реализира през съществуващата законова уредба, в т.ч. институционално, организационно, ресурсно и времево. Същевременно обявената от СЗО пандемия не отменя местното законодателство за епидемичен режим, но у нас се приложи извънредно законодателство, писано на крак и оспорвано поради това и до момента. Ограничаването на правото на придвижване между областните центрове е нарушение на Конституцията и е спорно дали извънредно положение може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е незаконно и вредно за здравето, а при работещ обществен транспорт и метро – е и неуместно.
Създаването на щаб без законова санкция и при съществуващи ясни правила и процедури в националното здравеопазване е неправомерно. Разпалването на страхова психоза е незаконно и вредно за здравето на населението. Прекратяване на работата на Народното събрание е недопустимо и напълно неоправдано.
Категорично човешкият живот е единствен приоритет в подобна обстановка. Но именно това поставя пред изпитание качеството на предприетите мерки – човешкият живот е също толкова важен и след прилагането на съответните решения, както и след привършване на ограничителния режим.
Адекватност и подготвеност на здравната система.
Очакваме, че здравната ни система е вече много по-подготвена за посрещане на подобни и нови бедствия. Медицинският персонал, ангажираните с осигуряване на необходимите средства, както и разбирането и търпението на гражданите, заслужават високо признание и благодарност.
Кризата обаче открои системните проблеми в здравеопазването ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, координация на действия, формулиране на протоколи, дефицита на адекватни предпазни средства и спазването на правилата за защитеност на медицинския персонал, на практика системата ни на здравеопазване блокира по всички останали случаи, различни от Covid-19, а лечението им бе сериозно занемарено, стигна се до прекратяване на детски и женски консултации, трансплантации, планови операции, ранна диагностика и профилактика.
Докато в нито един момент не бяха използвани едновременно дори и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични легла за заразени с COVID-19, преустановяването на регулярната медицинска дейност недопустимо изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е възможно претоварване на болниците, е неправомерен, а се оказа и неверен. Прякото копиране на откъслечен чужд опит е нерелевантно.
Обобщавайки, натрапва се разочарованието в обществото, че въпреки все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за десет години) здравната ни система е с все по-ниска ефективност.
Компенсация на затворените дейности и услуги и антикризисни мерки в икономиката.
Когато държавата принудително затваря производства и услуги, следва автоматично да се приложат мерки за запазване на заетостта с компенсаторен характер – т.е. всеобхватно, дори и поради ограничен ресурс да е непълно.
Такъв бе и е европейския принцип и действие. България изостана, подходи едностранно, не отчете факта, че победата на фронта се осигурява от тила. Въпреки настойчивите призиви на работодателските организации, изпълнителната власт не проведе навременен и ефективен диалог с бизнеса, забави се с мерките, допусна редица неефективности.
Поглед към бъдещето.
Да, светът се променя, формулират се нови приоритети, включително и по отношение на икономически, здравни и социални политики. Именно това трябва отговорно да започнем да работим и на национално ниво.
АИКБ предлага, без да губим от погледа си необходимостта от продължаване на усилията за подобряване обезпечеността и работата на здравната система, да съсредоточим умения, ресурси и време за възстановяване на икономиката от претърпените щети, за извличане на необходимите изводи и за целенасочени действия с цел подобряване позициите на българската икономика в глобалното икономическо и обществено-политическо пространство, което без съмнение ще претърпи сериозна трансформация.
АИКБ настоява за широк и неполитизиран обществен дебат, както за изработване на законодателство и алгоритъм на действие при подобни кризи (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неблагоприятните последици, така и за разработване на приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда. Повод за последното ни дава и предложеният от Европейската комисия мащабен план за „устойчиво, съгласувано, приобщаващо и справедливо за всички държави членки“ възстановяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.