Термометърът удря 39 - 40 градуса на слънце, да му мислят туристите, щото и пловдивчани са приели като житейска даденост известна част от годината да се чувстват като африканци, а за гостите на току що завършилия Международен фестивал от Мали пък средата си е добра.
При тях в момента е дъждовният сезон, от края на май до септември всеки ден вали. Това разказва Джейкъб Дуньо, водач на осемчленната формация, която се превърна в атракцията на тазгодишния фестивал.
Живописните танцьори и музиканти са част от фолклорен ансамбъл от 60 души, всичките доброволци, които танцуват и пеят, когато не работят във фермите си. Всички те пренасят до нас, а преди това са пренесли на фестивали в Италия и Франция, част от традициите на догонската култура.
Догоните са около 300 000 души, живеещи на 220 кв. км в централното плато на Мали, на юг от завоя на река Нигер близо до града Бандиагара в региона на Мопти. Официалният език на Мали, която е била френска колония, е френски, местният общ език е бамбара.
За да дойдат в Пловдив на фестивал, осемте догона са били подпомогнати от двама пловдивчани, които изпитват траен интерес към самобитната култура, оцеляла векове и практикувана и до днес. Религията на догоните е анимистика, те не контактуват директно с Бог, а чрез каменни статуи.
След навлизането на исляма с берберите в 12 век, той също е разпространен там, както и християнството, но и досега водещото е древната религиозна традиция. Полигамията е позната там и един мъж може да има и 20 деца, ако е догон анимист, при ислямистите все пак има някакво ограничение до 4 деца.
Голямата загадка около догоните, е свързана с астрономията. Без да имат никаква техника, те почитат звездата Сириус, която наричат По Толо. Описани са и звезди, които няма как да бъдат видени без телескоп, което пък вкарва в загадката и евентуално посещение на извънземна цивилизация. Дали догоните наистина са познавали Сириус и са били посетени от извънземни, е една от големите интриги в астрономията още в 30-те години на миналия век. Според някои изследователи, това е истинска мистификация.
Мали е република от 1991 г., днес догоните са малцинство, но след бурни времена, живеят сравнително спокойно и се прехранват със земеделие и животновъдство. Изнасят просо и боб, сами си отглеждат още много култури. Традициите им са устойчиви и ги спазват и до днес.
Макар и в рамките на република, догоните на практика се управляват от огон- избран с тежка и дълга процедура възрастен човек, вид старейшина, който е призван да решава важни духовни и политически задачи на населението. По силата на традицията, той има повече власт от всеки кмет и се явява официален представител на малцинството на национално ниво.
След като бъде избран, контактът му с хората минава на друго ниво- немислимо е да отиде обикновен човек и да говори с него, молбите и жалбите се внасят пред статуи, а той ги решава. Обречен на самота, огонът може и да умре, но това става ясно, когато девицата, иначе ходеща всеки ден да му чисти, спре да ходи.
Макар и догоните да са предшествани от хората телем, пигмеи, чиито каменни фигурки личат на високите скали с пещерни жилища, днешните участници в Международния фолклорен фестивал в Пловдив са с нормален ръст, някои и високи. В концертите си танцуваха на кокили, при откриването един от тях падна от високо, стъписаната публика видя, как го вдигнаха, развързаха и той си стъпи на краката. За да дойдат тук, те са искали разрешението на огона.
За да финансират пътуването си, продаваха тия дни в галерия Тракарт, чийто стопанин Жорж Трак е един от двамата инициатори и спонсори на поканата, сувенири- дървени и глинени статуетки, украшения. Преди две години Жорж Трак, скулптор и домакин на оживени културни прояви в Пловдив, посети догоните в Мали и донесе интересни снимки.
Днес виждаме персонажите от неговите екзотични кадри на пловдивските улици и това наистина е странно. Колкото и голям и шарен да е светът, в един момент става малък. И някак уютен. А историята на догоните наистина е интересна. В изследователския център Тракарт в Пловдив има постоянна експозиция с артефакти от нея.
