Ивелина Колева е една от най-популярните народни певици, с богата биография, в която десетки авторски песни съжителстват с най-емблематичните, с които фолклорът ни разполага. Ива ще е и един от водещите изпълнители, които ще можем да чуем на фестивала на фолклорната носия в Жеравна това лято. Ето какво ни разказа тя в рубриката "Пазачът на традиции".
Още: По следите на българското село: Екатерина Терзиева и нейните пътешествия
Още: Последният сарач: Антон Тончев и неговия древен занаят
Как възникна при вас любовта към фолклора? Помните ли първите песни, които сте изпели, какво ви запали и как решихте да станете певица?
У дома винаги се е пеело. Майка ми изпълнява прекрасно народни песни. По нейно време, когато е искала да учи в Котел, родителите й не са я пуснали, защото са сметнали, че е много рано да се отдели и да живее в сама на 14 години (там приемът е след 7-ми клас) в друг град. Мечтаела е да има дете, което да пее, а Господ и е дал две пеещи дъщери. Талантът ни е даден от нея и песните, които съм чувала като малка, бяха изпяти от нея.
Изпълнявате и авторски народни песни; какво човек взема от автентичния фолклор и какво прибавя от себе си, когато се осмели да направи собствена песен?
Още: Мъжкият хор "Родолюбци" и най-дългата фолклорна щафета
Още: Радостина Йовкова и дългът към фолклора
Още в ученическите си години имахме задача по народно пеене да композираме мелодия по даден текст, както и обратното - по дадена мелодия да напишем текст. Отдаваше ми се и затова до ден днешен пиша песни. Половината от моите песни са авторски и започнах самостоятелна музикална кариера именно с авторска народна музика.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Създателят на “Българе” Христо Димитров: С “Де е България” ще почетем великите български герои
Лесно е да запишеш песен, която народът харесва, но сладостта идва, когато създадеш нещо ново и то се приеме от почитателя на фолклора. В никакъв случай не отричам записите на старите песни, защото, за да запазим една песен през вековете, трябва да я подновяваме постоянно, за да не се забрави. Имам и такива песни, които търся, модернизирам, налага се да допълвам с текст, понякога и с мелодия, защото липсва (старите хора понякога не ги помнят и никъде ги няма записани).
Кое е най-сложното предизвикателство в народното пеене, нещо, върху което самата вие сте работили най-много и все още продължавате да подобрявате?
Още: Три златни медала в Япония: Как “Домейн Бойар” покори азиатската сцена
Още: Кожата като платно на художник: Илиян Лъсков и изделията на Средновековието
Не знам кое е сложно…Важното е един певец да познава гласа си и да знае какво му отива да пее. Това, че харесва една песен не означава, че тя ще му пасне и ще го покаже в отлична светлина.
Имахте самостоятелно турне в САЩ и Канада; как ви приемат българите зад граница? Бихте ли разказали някаква история от преживяванията ви там; хубаво думи, които сте чули, отзиви, които са ви направили силно впечатление?
Турнето през 2019 година за мен е най-голямата ми награда като изпълнител. Поне аз така приемам този един месец. Никога не съм си мечтала да отида там, защото съм реалист и моите цели и мечти са достижими. Когато Петя Романова ми каза, че ще имам турне в САЩ и Канада, аз не повярвах и даже не се спирах на тази мисъл дълго време. Наближи време (знаех година и половина предварително) и докато пътувах из България за едно участие септември месец получих по вайбър списък с 13 концерта и техните дати. Това си остана за мен и на никой не казах, освен на сестра ми и колегата озвучител, който пътуваше с мен в този момент. Декември започна да се работи по визата и аз пак не вярвах, че това нещо се случва, докато на 2 януари реших да пусна на страницата си афиш с реклама за турнето. Беше голяма изненада за всички. Имах много премеждия там, заради лошото време, но бях изключително щастлива. Умората е голяма, заради полетите, понякога няма време и да спиш,но емоцията да пееш на българи, да се радват на всеки тон, всяка дума, е неописуема. Пеех по 4 часа на доста от местата и имах време да поговоря с тях. Идваха все от едни разстояния, които за България ще ни се сторят големи (200,300км), но там го правиха. Бяха облечени с народни носии, носиха български гозби, питки...Контактът с тях там е все едно сме се събрали приятели да си попеем и потанцуваме. Говориш с тях, кой от колко години е, как е заминал, какво работи, смята ли да се прибира в България. И до ден днешен с тези хора се поздравяваме по празници и рожденни дни.
Изпълнявате песни от различни и типични фолклорни области: коя е онази област, която сама усещате, че ви "приляга" най-много и защо?
Като изпълнител, който е канен във всяко кътче на България (нищо, че съм добруджанка), е редно да уважим домакините си. Имам записани песни от почти всички фолкорни области. Харесвам да изпълнявам онези песни за маса, защото са по-различни и ми пасват на тембъра. “Сакам да ти влезна в сърцето“, “Две жълтици“ , „В горите на Македония“, “Поздрави далечни“, “Циганка“, “Следа“.
Какво бихте казали на една начинаеща народна певица; какви са най-важните съвети, които би било добре да последва?
Да пее с любов, да слуша народна музика от всички области, да слуша различни изпълнители и да намери своя стил.
Каква е силата, която вие лично черпите от традициите?
Всяка народна песен е писана по наш празник, по наша традиция, обичай. Всяка песен носи история за любов между двама млади, за сватба, за жътва, за робство, за седянка. Именно от нашите обичаи ние черпим сила и вдъхновение. Живеем си в новото модерно време и се задава Великден (примерно). А ние се пренасяме в онова старо време да месим хляб, да боядисваме яйца, да ходим на църква, да се събираме семейно. Ставаме сплотени.
Тази година ще участвате за пръв път във фестивала в Жеравна - едно от най-големите и най-автентични събития в страната. Какви са очакванията ви?
Искам да усетя тази емоция, да се пренеса в старото време. И този път всички ще бъдем облечени в народни носии, но някак ще е по-различно. Мястото носи друга енергия. Хората, които ще дойдат, са почитатели на народната музика. Жеравна за три дни ще ни пренесе в един друг свят, на нашите предци, ще ни накара за пореден път да се почувстваме горди с историята си.
