Поетът Александър Петров: Нямаме самочувствие на свободни хора. Протестираме, но търпим

"Все още сме далеч от истинската свобода, защото и като хора, и като общество нямаме самочувствието на свободни хора. Невинаги казваме истината. Не лъжем, но премълчаваме. Протестираме, но търпим. Говорим, но не казваме всичко. И това ни пречи да бъдем един малък, но истински, достоен щрих от картата на Европа и света". Това каза пред БТА поетът Александър Петров, на когото е посветен новият документален филм "Оловният войник" на режисьора Костадин Бонев.

Още: Певицата Лизо с откровение: Музиката спаси живота ми

Още: Ринго Стар и Пол Маккартни изнесоха общ концерт (ВИДЕО)

Премиерата на филма се състоя в рамките на 27-ия София филм фест. Една от водещите теми в "Оловният войник" е личната свобода като върховна ценност. В продукцията участват Стенли, Дани Ганчев, Кирил Маричков, Константин Марков, Веселин Тодоров, Йордан Караджов, Иван Лечев, Димитър Кърнев и Лаура Марков.

Александър Петров е автор на текстовете на много от любимите песни на поколения българи: "Бъди какъвто си", "Нашият град", "Богатство", "Любовта, без която не можем" на старата Тангра, "Циркът" на новата Тангра, "Жулиета", "Оловният войник", "Хазяйка", "Дъвка-балон" на Стенли, "Черно-бяла снимка", "Безсъние" на Чочо Владовски, "Приятели", "Близо до мен" на Вили Кавалджиев, "Главната улица" на Фактор, "В друго време, в друг свят" на Сигнал, "Оставаме" от филма "Оркестър без име", "Тук и сега" на Д2. Той е автор и на едни от емблематичните песни, превърнали се в саундтрак на прехода на България към демокрация - "Времето е наше", "Последен валс", "Развод ми дай".

В интервюто Петров бе запитан как се е появила идеята за документалния филм "Оловният войник". "Идеята е на режисьора Костадин Бонев. Преди няколко години го поканих на концерт в зала 1 на НДК - "Рок поезия", който организирах и предполагам, че това е била искрата, която подпали идеята. По-късно се присъедини и писателят Митко Новков, който е автор на сценария. Мисля, че в документалното кино сценарият е една рамка, а най-важно е да знаеш какво искаш да кажеш с филма.", казва Петров.

Още: Пласидо Доминго и Хосе Карерас идват в София по покана на Соня Йончева, билетите са в продажба

Още: МУЗИКАУТОР и НСОРБ влизат в сътрудничество за лицензиране на общинските музикални събития

На въпроса дали е имал съмнение относно създаването на този филм, имайки предвид, че самият Петров не се чувства комфортно под светлините на прожекторите, поетът отговаря: "Не съм имал съмнение, защото и сценаристът, и режисьорът са добре познати имена, които отдавна са доказали своя професионализъм в това, което правят. По-скоро бях малко напрегнат при снимките, защото в документалното кино не можеш да правиш безброй дубли и не си заучаваш репликите. Камерата работи и си сам пред обектива. В игралното кино отговорността е на сценариста, ако ръсиш клишета, а тук не е така."

Петров признава, че е изненадан от един от спомените на Кирил Маричков, който е споделил във филма. "Истината е, че рок музикантите бяха много активна част от събуждащото се тогава гражданско общество.", казва Александър Петров относно ролята на рок изпълнителите в началото на прехода. "Мисля, че много от тях се почувстваха употребени, защото никоя партия не направи нищо значимо в областта на културата. Негласно, но ясно

"Благодаря, взехме властта, а вие сега се оправяйте".

"Все още сме далеч от истинската свобода, защото и като хора, и като общество нямаме самочувствието на свободни хора. Невинаги казваме истината. Не лъжем, но премълчаваме. Протестираме, но търпим. Говорим, но не казваме всичко. И това ни пречи да бъдем един малък, но истински, достоен щрих от картата на Европа и света.", добавя той.

Още: SPICE Music Festival 2025 обяви нови звезди в програмата си (СНИМКИ)

Още: Пускат допълнителни билети за концерта на Godsmack

В интервюто Петров говори и за взаимоотношенията си с Борис Карадимчев, с когото са работили неведнъж: "Борис Карадимчев имаше невероятно отношение към поезията. Той беше от това поколение композитори, на които едно стихотворение им говореше, когато го харесат. И всички неща, които сме работили заедно, аз ги давах като стихотворения, които той обличаше в музика. Нещо, което в днешно време не се прави. Обикновено се създава първо музиката. И според мен той направи толкова златни песни, не искам да казвам хитове. Златни песни, които вече повече от половин век звучат по електронните медии. И освен това, филмовата му музика, музиката за анимационни филми… Мястото на Борис Карадимчев е незаменимо и незабравимо в българската музика.

Аз съм получавал безкрайно ценни съвети от него, които са оказали огромно влияние за това, което се случи по-нататък. Мога да кажа, че някои от най-важните неща, които съм научил – и за професията си, и за това какъв трябва да бъда, съм ги получил от него. И също мога да кажа, че той освен безспорен талант, беше един невероятно почтен човек."