"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
На фона на хаоса, който цари в Българската федерация по борба, нека си припомним за един велик спортист, който изидигна родната борба на олимпийския връх - Боян Радев. Световна титла, сребърен медал от световен и евопейски шампионат, "Спортист №1 на България" - тези постижения изглеждат като "малки" стъпки в необикновения път на легендарния ни борец, който може да се нарече двукратен олимпийски шампион.
Необикновеният път на Боян Радев - от мината до олимпийския връх
Роден на 25 февруари 1942 година в село Мошино (днес квартал на Перник), Боян Радев започва да се труди от най-ранна възраст. На 15 години той е в мината, където разбива кюмюр с 12-килограмов чук, за да изкара хляба си. Но съдбата има по-големи планове за него. Един ден в обедната почивка той отива за вода на чешмата, където среща бившия борец Тодор Иванчев. Той веднага забелязал физиката на Радев и го поканил още същата вечер да отиде в залата, за да се пробва на борба. Още с първото си стъпване на тепиха 15-годишното момче смачква четирикратния шампион на Софийски окръг. В този ден животът му се преобръща. Неговият път, който ще го отведе до върха, започва.
Първата олимпийска титла
Един от най-запомнящите се моменти в бляскавата кариера на Боян Радев е спечелването на първата олимпийска титла по време на Игрите в Токио през 1964 г. След награждаването завършилите на второ и трето място - шведът Свенсон и германецьт Кил, вдигат българина на ръце и обикалят цялата зала под възторжените възгласи на публиката. Хората по трибуните са завладяни от еуфория, сякаш в транс, защото случващото се е в разрез с правилата за церемониите по награждаване. Но никой не е посмял да прекъсне тази спонтанна и искрена демонстрация на уважение и почит към шампиона.
Пътят към голямата цел минава през Белмекен
Следващите олимпийски игри ще бъдат след 4 години в Мексико. За тях Радев си поставя една цел – да стане първият българин с две олимпийски титли. Славният ни борец си спомни пред Валдимир Памуков от вестник "Труд" за годините си на подготовка, които прекарвал на спортната база на Белмекен: "Най-як в моя живот бях в годината на Олимпиадата в Мексико, 1968. Направо камък! Ток ги удряше, като ги докопах на тепиха. Нямаше празник или делник за мен тогава. Живеех като отшелник на Белмекен. На 2000 метра надморска височина близо година играех Кинг Конг. Другите слизаха до София, качваха се, влизаха във форма, излизаха. А аз все там и все тренирам до полуда - кросове, плуване, акробатика, щанги и борба до умирачка. Бях подчинил всичко на мечтата да стана първият българин двукратен олимпийски шампион. За мен нямаше друг живот освен тренировките."
Радев имал ясен план, премислен до най-малкия детайл, затова как да стигне до златото в Мексико. Там повече от месец ежедневието му минавало в този реди: хотелът - залата - ресторантът - хотелът. Той споделя, че калявал психиката си с лишения - щом усещал, че се огъва, си представял черната филия с маслото, сухия хляб с мармалада, бедността и глада от детството. И мината, и каруцата, и това колко тежко е на безброй отрудени хора. И тогава се връщал към целта - за победата, за химна, за България.
Емоциите взимат връх в олимпийското село
Престоят в олимпийското село в Мексико се оказва невероятно изпитание за нервите на Радев. Един ден той изпушил, а насреща бул звездата в неговата категория, но в сободния стил – Ахмед Аик. Без да му мисли му отправя предложение – двамата да се изправят един срещу друг. Турчинът остава шокиран, мислейки, че Радев се шегува, но скоро разбира, че нещата са сериозни. Двамата уговарят двубой в турския лагер.
В българския лагер избухва паника: "Ще се контузиш! Недей!"... но за Радев няма връщане назад – дал е дума. Той взима със себе си Саис Мустафов за преводач и се отправя към турския лагер, където го посрещат журналисти, камери, фотоапарати. Схватката започва в един стил, после преминава в друг. Радев знае как да се бори по правилата на свободния стил, докато съперникът му няма шанс в класическия. "И го разхвърлях яко, много яко", спомня си с усмивка българинът. Един спонтанен двубой се превръща в истинско шоу, доказващо, че истинските борци не се страхуват от предизвикателствата – дори извън тепиха.
"Или първи, или никой"
"После повторих упражнението при унгарците с тежката им категория Козма - висок 2 метра и 150 кг. Така взех да обикалям лагерите, за да не подлудея от чакане. Взех им страха на съперниците още преди да излезем на тепиха. Тръгна мълвата, че съм в най-страшната си форма и едва ли не чудовището от Лох Нес мога да надвия. И най-важното - аз си вярвах, че е така", разказва още Радев.
На финала нито един българин не отишъл да подкрепи Радев. Само двамата турци в националния тим - Осман Дуралиев и Саид, били с него. Другите стояли в стаите си в очакване дали ще стане първият българин двукратен олимпийски шампион. "Ама как няма да стана? Аз съм Боян Радев. Или първи, или никой, нали ви казах, че това ме води в живота!"
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Пас към миналото": Фермерът, променил историята на ултрамаратона
Очаквайте статии от рубриката "Пас към миналото" всеки понеделник от 07:00 часа в Actualno Sport
Още интересни истории ще откриете в завладяващите спортни рубрики на Actualno.com!
---------------------------------
За да не пропускате нашите спортни рубрики и останалото спортно съдържание, можете да последвате Facebook страницата "Спортни новини - Actualno.com", да поставите отметка на Actualno.com/sport в браузъра си или да го добавите на началния екран на Вашето мобилно устройство чрез бутона "Add to home screen". За други въпроси - пишете ни във Facebook или на имейл адрес editors@webground.bg
