(Откъс от „Лидерите винаги обядват последни“ на Саймън Синек)
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Да обичаме работата си, да се чувстваме сигурни на работното място, да работим за компания, на която действително ѝ пука как се чувстваме и какво мислим за това, което правим – всичко това звучи идеално. Но броят на лидерите, които искат служителите им да се чувстват сигурни, когато идват на работа, за жалост, е много по-нисък, отколкото си представяме. Работата е просто работа.
Идеализмът, за който говоря, е чудесен за книгите, посветени на професиите и заниманията ни, но реалността е по-различна. Имаме сметки за плащане, деца за изхранване, финансиране на университетско образование. На главата ни се е струпало прекалено много. А и светът навън, огромното непознато пространство, всъщност е опасен. Така че си стоим на същото място заради усещането за сигурност.
Повечето от нас обаче не си дават сметка, че цената, която плащаме, за нещото, което възприемаме като стабилност, е висока. Става дума за здравето.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
Стресът и тревожността на работното място имат по-малко общо с работата, която вършим, и много повече със слаб мениджмънт и лидерство. Когато знаем, че на работното ни място има хора, които ги е грижа как се чувстваме, нивата на стрес намаляват. Но когато имаме чувството, че сме единствените загрижени за себе си, или виждаме, че лидерите на компанията се интересуват повече от числата, отколкото от нас, стресът и тревожността се покачват. Ето откъде идва желанието да си сменим работата – не изпитваме лоялност към компанията, чиито лидери не ни създават чувство за принадлежност или не ни дават причина да останем, отвъд въпроса за парите и придобивките.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Но напускането на работата не е единственият път. Има много по-прост и потенциално по-ефективен - да останем.
Но това не означава, че може да се измъкнем, без да направим нещо. Ще трябва да променим някои неща, когато отидем на работа. Ще се наложи да отклоним част от фокуса си върху себе си и да обърнем повече внимание на хората около нас.
Точно както спартанците, ще трябва да се научим, че силата ни ще дойде не от остротата на копията ни, а от желанието ни да предложим на другите защитата на нашите щитове.
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
Подкрепящата ни и добре управлявана работна среда е полезна за здравето ни. Тези, които усещат, че имат повече контрол, че се чувстват упълномощени да вземат решения, вместо да чакат одобрение, страдат от по-малко стрес. Онези, които правят това, което са им казали, и винаги са принудени да следват правилата, страдат най-много. Усещането ни за контрол, стресът и способността ни да показваме най-доброто от себе си, са пряко свързани с това колко сигурни се чувстваме в една организация.
Има само един начин да разрешим този проблем – като изградим и поддържаме кръгове на сигурността на работното място. Да сочим виновните с пръст, не е решение, но да се обединим и да направим нещо - е.
Чрез създаването на безопасен кръг лидерите намаляват заплахата, която хората усещат вътре в групата, а това ги освобождава и им позволява да посветят повече време и енергия, за да защитят организацията от непрекъснатите опасности отвън и да уловят големите възможности. Без безопасен кръг хората са принудени да хабят твърде много време и енергия, за да се защитават един от друг.
Средата, хората около нас, определят къде ще инвестираме енергията си. Колкото повече вярваме, че ни пазят гърбовете, толкова по-подготвени сме да посрещнем непрестанните заплахи отвън заедно. Само когато чувстваме, че се намираме в безопасен кръг, ние се движим напред като сплотен отбор, по-способен да оцелее и да се развива независимо от външните обстоятелства.
Силата и издръжливостта на една компания не идват от продуктите и услугите, а от разбирателството между хората в нея. Всеки член на групата има принос в опазването на безопасния кръг и е задача на лидера да се увери, че те го правят. Основната задача на лидера е да внимава за хората в кръга.
В безопасния кръг се чувстваме оценени от колегите си и обгрижени от хората над нас. Ставаме напълно уверени, че лидерите на организацията и колегите ни подкрепят и ще направят всичко по силите си, за да ни помогнат да успеем. Превръщаме се в членове на групата. Усещаме, че принадлежим към нея. Когато вярваме, че другите в групата, тези в кръга, ще се грижат за нас, се създават условия за свободна размяна на информация и ефективна комуникация. Това е основополагащо за появата на иновации, за предотвратяването на ескалацията на проблеми и подготвянето на организациите да се защитават от външни опасности и да не пропуснат всяка добра възможност.
Когато лидерите на организациите се вслушат в работещите в нея, се изгражда нова фирмена култура на загриженост, която позволява на хората и идеите да процъфтяват. Без принуда, напрежение и натиск хората по естествен начин се стараят да си помагат и работят за напредъка на компанията заедно. Работенето с чувство на задължение е заменено от работенето с чувство на гордост. А идването на работа за компанията е заменено с идването на работа в името на хората, които са наети в нея. Работата вече не е място, където да се страхуват, а е място, на което ги ценят.
