На румънската граница…
Кензото премести колата до кабинката на румънските полицаи, слезе, отиде до прозорчето и тикна един парфюм под носа на служителя.
– Началник, ето един подарък, да ти стане хубаво на носа и на душата, преди да си се заел да ни обработваш.
– Да не правите контрабанда нещо? – погледна го подозрително униформеният.
– Каква контрабанда бе, шефе? Оригинални подаръци за родата взех, ама тези са ми в повече. Я гледай, и за жена ти има един.
Никой не разбра как в ръката на Кензото се появи още един парфюм, този път дамски.
– Пръсни, пръсни да видиш!
Модерният ром отвори припряно опаковката и разпръсна цял облак от ароматната течност в кабинката. Полицаят и колегата му, който допреди малко дремеше, но сега се беше събудил от бученето на шевролета, започнаха да кихат и да махат с ръце.
– Наздраве! Наздраве, да сте живи и здрави! Господ здраве да ви дава, шофьорите – рушвети! – Кензото се беше ухилил неестествено като анимационен герой. – И като казах наздраве, имам за вас и една бутилка невероятно стогодишно оригинално уиски, от дълбоките изби на Шотландия, шефчета, шотландският боец с него е закърмен, затова става безсмъртен.
В мургавата, обезкосмена ръка се появи и една ъгловата бутилка с кехлибарена течност.
– Ама това даже няма етикет – прокашля се единият румънец през мъглата от парфюма.
– А, може да е паднал.
Кензото бръкна в джоба си, извади едно тесте етикети и попита:
– Какъв си избираш? Таламор-маламор, Джони-Джаки, Хиляда гайди – милион кавала?
Преди полицаят да успее да отговори, Кензото наплюнчи един от етикетите и го лепна на бутилката. После мушна ръката си до лакътя в кабинката и остави шишето в ъгъла на бюрото. А в другата му ръка вече се беше появил стек с шоколади.
– Ето, за децата – тупна ги той пред униформените. – Никъде няма чавета, които да не обичат шоколад, заклевам се – в килията на Кондьо да ме пъхнат, ако лъжа!
– Ама...
Единият полицай се опита да се възпротиви, но другият чевръсто прибра подаръците и сбута колегата си:
– Айде, пускай ги! Пускай ги, че стана опашка.
– Не съм им проверил документите.
– Имате ли документи? – попита по-лакомият служител.
– Как да нямам бе, началник! – разпери ръце Кензото. – Паспорт, лична карта, шофьорска книжка, талони-малони, карта за библиотеката, за „Билла“, за дебит, кредит, каквото ти трябва, давам ти веднага. Приличам ли ти на някой, който няма документи?
– Приличаш ми на някой, който ще ми измайстори и на мене документи.
– Само кажи какв... ааа, бъзикаш ме, началник! Не съм такъв човек аз.
– Айде, бягай, бягай! – махна му нервно полицаят и взе да се оглежда дали не го наблюдава някой от шефовете му.
На българската граница…
Щом стигнаха до кабинката от българската страна, циганинът извади червения си паспорт, в който беше пъхнал три банкноти от по петдесет евро, направи най-изтерзаната си физиономия и каза на човека вътре:
– Началник, жената ражда близнаци, любовницата ражда тризнаци, а балдъзата ражда някакво, дето никой не знае на кого е, много ме е страх да не е мое и то. Станала е някаква голяма каша, пускай ни бързо да ходим да оправяме нещата. Виж, тръгнали сме три коли роднини от Англия да се прибираме да пазим родилките да не се избият, казвам ти, станал е цирк „Буш“. Моля ти се, не ни забавяй! Всички сме европейци, всички сме хубави хора, имаме мисия, страшна работа! Ако не стигнем за два часа до Сливен, онези лудите ще взривят махалата.
Граничният служител изслуша със зяпнала уста тирадата на Кензото, прибра внимателно банкнотите, светна с едно фенерче към останалите в тойотата, после погледна и към следващите коли. Накрая реши, че щом румънците са ги пуснали, значи няма нищо нередно и им махна с досада да минават.
Кензото благодари три пъти на полицая, прибра се в колата, даде газ към Русе и се ухили на Червеното Джони в огледалото.
– Майсторът си е майстор – призна рижият.
Откъс от "Революция с аритмия"
