Смята се, че чаят е познат в Япония от управлението на император Шому (VIII в.), но приготвянето и пиенето на чай в дзен манастирите се свързва главно с дейността на МьоанЕйсай. Ейсай пътува два пъти до Китай, за да изучава дзен. През 1191 г. той се завръща от второто си пътуване, като донася сертификат за дзен майстор и семена на чай.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Интересът на Ейсай към чая е свързан главно с неговите лечебни свойства и със способността му да прогонва демона на съня по време на продължителните медитации в дзенските манастири (SenSoshitsu XV, 1998).
Част от донесените от Китай семена на чай Ейсай подарява на монаха Мьое (1173–1232), който създава първата в Япония плантация за чай.
Основател на чаената церемония е монахът Мурата Джуко (1423–1502), който известно време изучава дзен при легендарния дзен учител Иккю и обогатява чаената церемония с естетиката на дзенбудизма. Той е един от най-приближените дзен наставници на шогуна Ашикага Йошимицу.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
Мурата учи, че истината може да бъде постигната и чрез жестовете, съпровождащи приготвянето на чая. Той пръв издига принципите за естественост и простота при пиенето на чай, разглежда чаената церемония като опит за абстрахиране от суровата действителност в обстановка на покой и умиротворение.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Чаената церемония, подчертава Мурата, трябва да се провежда в непретенциозно и скромно помещение, което да прилича на убежище на отшелник, на колиба от трева, както буквално се превежда употребеният от него термин соан.
По-нататъшното развитие на чаената церемония е свързано с името на ТакеноДжо’о (1502–1555) – майстор на чая и известен търговец от времето на воюващите провинции. Смята се, че той пръв формулира идеята за вабикато особен естетичен феномен, отразяващ духа на чаената церемония. С него се свързва и идеята за ваби-ча, доразвита от Сен-но Рикю.
В интерпретацията на ТакеноДжо’о категорията ваби предполага атмосфера на ненатрапчива простота и покой, в която се култивира особено отношение към непретенциозни предмети, покрити с патината на времето.
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
Такено Джо’о формулира представата си за чаената церемония в дванайсет принципа, в които се акцентира върху добронамереността, вътрешната хармония, скромността и безкористността.
Най-пълно въплъщение идеята за майстор на чая намира в личността на Сен-но Рикю (1522–1591), който окончателно превръща пиенето на чай в път на самоусъвършенстване и духовно издигане.
Сен-но Рикю въвежда нови елементи в архитектурата и интериора на помещението за пиене на чай, формулира и четирите основни принципа на чаената церемония:
• хармония (ва);
• уважение (кей);
• чистота (сей);
• душевен покой (джаку).
При Сен-но Рикю чаената церемония става своеобразен ритуално-философски спектакъл, в който всеки предмет и всяко действие притежават свое неповторимо значение.
Единствената украса в помещението за чаена церемония в стил Рикю е калиграфски свитък в стенната ниша токонома и ваза със сезонно цвете.
