Откъс от “Глава, люспи, език, опашка” на Лий Бърдуго
Глава
Разправяха се много истории за Аналий Саперстейн и причината да дойде в Литъл Спиндъл, но любимата на Грейси беше онази за горещата вълна.
През 1986 г. Ню Йорк бил връхлетян от толкова ужасно лято, че всеки, който можел да си позволи да напусне града, го направил. Асфалтът омекнал от горещината, един мъж бил намерен мъртъв във ваната си с електрически вентилатор, наполовина потопен във водата до косматите му колене, а електрическата инсталация постоянно потрепвала като електрическа крушка против насекоми, около която кръжат нощни пеперуди. В Горен Уест Сайд, над хлебарниците и деликатесните магазини, до „Улуъртс“ и пазара „Ред Епъл“, хората спели върху чаршафите си, смучели носни кърпички, пълни с натрошен лед, и отваряли широко прозорците си, молейки се за ветрец. Именно затова, когато Хъдсън преляла от бреговете си и поела да си търси белята в една гореща юлска нощ, реката заварила прозореца на Рут Блонкси открехнат и подпрян с вдлъбната кутия за обувки от „Кенди“.
По-рано същия ден Рут ходила в „Ривърсайд Парк“ с приятелите си, похапвала лимонов сладолед и носела права рокля с цвят на райска ябълка – тя всъщност била винтидж нощница, която била боядисала с две кутии „Рит“ и спорен успех. От дни в прогнозата обещавали дъжд, но небето било надвиснало тежко над града – продълговат сив облак, подобен на издут корем, който отказвал да се пръсне. С избиващи по кожата ѝ мънистени капки пот Рут се била облегнала на оградата на парка, за да погледне надолу към поклащащата се повърхност на реката, непрозрачна и почти черна под намръщеното небе, и имала зловещото усещане, че водата отвръща на погледа ѝ.
После от розовата лъжичка в ръката ѝ се стекла капка лимонов сладолед, стряскаща като студен език, ближещ мястото, където усещала пулса си, а Марва Алсбърг извикала:
– Отиваме в „Джейбийс“ да гледаме касети!
Рут облизала лимоновия сладолед от китката си и повече не се сетила за реката.
Но по-късно същата нощ, когато се събудила – с чаршафи, подгизнали от пот, с няколко оплетени тръстики в долния край на леглото ѝ – онази лепкава следа от захар била първото, което ѝ дошло наум. Била заспала с дрехите и роклята ѝ с цвят на райска ябълка прилепвала мокро към корема ѝ. Под нея тялото на Рут горяло трескаво от наполовина запомнени сънища за речния бог, мускулеста фигура, която се движела из дълбокото течение на съня, със сива кожа, осеяна със сини и зелени петънца. Имала чувството, че току-що някой я е целунал по устните, а главата ѝ била замъглена, сякаш била изплувала твърде бързо от голяма дълбочина. Бил нужен един дълъг миг, докато слухът ѝ се проясни, да разпознае дъхащия на мъх и метал мирис на мокър цимент, а после да осмисли звука, идващ през отворения ѝ прозорец – дъжд, падащ с равномерно потропване по предутринните улици отдолу. Жегата най-сетне била приключила.
Девет месеца по-късно Рут родила бебе с кафяво-зелени очи и коса като въжета от водорасли. Когато баща ѝ я изритал от жилището им в една страда без асансьор, като я обсипвал с обиди на полски и английски и сумтял гневно за момчето от Пуерто Рико, което било завело Рут на училищния бал в долните класове на гимназията, Аналий Саперстейн я приела, като пренебрегвала шушуканията и цъкането с език из квартала. Аналий работеше в денонощната обществена пералня на Западна Седемдесет и девета улица. Никой не беше съвсем сигурен кога спи, защото изглежда, че всеки път, когато някой минеше покрай пералнята, тя седеше на гишето и си решаваше кръстословицата под флуоресцентните светлини, а машините бръмчаха и тракаха независимо кое време беше. Джоуи Пастан ѝ се беше сопнал веднъж, когато му свършили монетите по двайсет и пет цента, и се кълнеше, че сушилните направо му били изръмжали, затова никой не беше съвсем изненадан, че Аналий вярваше на Рут Блонкси. А когато, докато чакаше на опашка в деликатесния магазин на Гитлиц, Аналий цапна бащата на Рут в гърдите с половин фут тънко нарязано осолено телешко, което току-що беше купила, и изсъска, че на речните духове не бива да се има доверие, никой не дръзна да възрази.
Дъщерята на Рут отказвала мляко. Пиела само солена вода и ядяла фунт след фунт стриди, миди и миниатюрни рачета, които трябвало да се доставят в сандъци в тесния апартамент на Аналий. Диетата обаче сигурно ѝ беше понесла, защото зеленоокото бебе се превърнало в красиво момиче, което било забелязано от един „ловец на таланти“, докато пресичало „Амстердам Авеню“. Станала известен модел, прочута заради пълните си устни и плавна походка, и купила на майка си мезонет на „Парк Авеню“, който украсили с маслени картини на пустинни цветя и пресъхнали корита на потоци. Дали на Аналий Саперстейн прилична сума, която ѝ позволила да напусне работата в обществената пералня, да се изнесе от града и да се премести в Литъл Спиндъл, където отворила заведението си от веригата „Деъри Куин“.
Поне това беше една от историите как Аналий Саперстейн дошла в Литъл Спиндъл, и на Грейси ѝ харесваше, защото ѝ се струваше донякъде логична. Защо иначе щеше Аналий да получава броеве от френското и италианското издание на Вог, когато вечно носеше само домашни рокли от полиестер и сандали „Биркенщок“ с чорапи?
Откъс от„Летни дни и летни нощи“, Стефъни Пъркинс
