Каталина Ларк видя убийството около четири секунди преди да се случи. Или може би пет. Все още не беше свикнала със зловещите видения. Винаги я сварваха неподготвена.
И по-рано бе имала проблясъци с необичайни видения, но от няколко месеца, малко след шестнайсетия й рожден ден, те започнаха да я навестяват все по-често. Опитваше се да се убеди, че виденията са обикновени халюцинации. Но поне тази вечер имаше разумно обяснение за мрачното си видение. Двете с най-добрата й приятелка Оливия ЛеКлер се намираха дълбоко в пещерната система, обграждаща Фог Лейк. Всички в града знаеха, че тези, които влизат в пещерите около Фог Лейк, често имат халюцинации и други необясними усещания. Разбира се, точно затова всеки уважаващ себе си тийнейджър от малката общност си поставяше за цел поне веднъж да се измъкне от къщи и да прекара една нощ в пещерите, преди да завърши средното училище, което се помещаваше в една стая. Възрастните не одобряваха това, но Каталина беше чула някои от тях да го наричат местен „ритуал на посвещение“. Повечето го бяха правили в юношеска възраст.
Тази нощ двете с Оливия се бяха осмелили да влязат в пещерите. Бяха донесли спални чували, фенер за къмпинг и две джобни фенерчета. Раниците им бяха натъпкани с бутилирана вода и закуски. През пещерите преминаваше подземна река, която някъде се появяваше на повърхността, преди отново да изчезне в скалните дълбини. Водата беше бистра и безопасна за пиене, но беше опасно да се приближават до брега. Мокрите хлъзгави скали бяха коварни, а течението на реката беше силно.
Усетиха появата на двамата мъже в момента, когато се опитваха да решат къде да разположат лагера си. Ехо от стъпки и приглушен говор се разнесе из подземния лабиринт. Двете с Оливия загасиха фенера, грабнаха спалните си чували и се втурнаха към един от многото странични тунели.
Те застинаха на място, когато видяха двамата непознати мъже с фенер за къмпинг и голям черен сандък.
В малката затворена общност на Фог Лейк посетителите бяха рядкост и малцината, успели да попаднат в града, не се радваха на гостоприемство. Повечето деца знаят, че трябва да бъдат предпазливи с непознати, но инструкциите на родителите във Фог Лейк стигаха до крайност. Каталина и Оливия бяха възпитани в предпазливост, граничеща с параноя, поради което на никоя от двете не й хрумна идеята, че могат да разкрият присъствието си пред двамата мъже. Вместо това, действайки съгласно вкоренените в съзнанието им инструкции, те се оттеглиха по-дълбоко в тесния страничен тунел. Скрили се веднъж на сигурно в тъмнината, те замряха неподвижни, като едва се осмеляваха да дишат. Като зайчета пред змия – помисли си Каталина. Аналогията беше неприятна.
Двамата мъже не се караха. Нямаше искания, нямаше заплахи за насилие; просто някакъв напрегнат приглушен разговор. По-ниският от двамата беше на средна възраст и с леко наднормено тегло. Носеше очила с черни рамки и приличаше на инженер или на учен.
Спътникът му беше по-млад – към двайсет и пет години, реши Каталина, – строен и в добра форма. Главата му беше обръсната. Той беше пренесъл черния сандък в пещерата.
И двамата мъже бяха облечени като за поход в гората.
Малко по-рано мъжът с очилата беше отворил сандъка и беше извадил нещо, което приличаше на сложен лабораторен инструмент. Каталина можеше да му каже, че си губи времето. Компютрите, мобилните телефони и други високотехнологични устройства не работеха добре в околностите на Фог Лейк, ако изобщо работеха.
Мъжът с очилата явно беше разочарован от това, което виждаше на екрана на своя чудат инструмент. Той се наведе над устройството и започна да натиска някакви бутони. Тогава Каталина получи мрачно видение, в което Бръснатата глава посягаше към джоба с цип отстрани на раницата си. Тя видя как изважда спринцовка, сваля пластмасовата капачка и забива иглата във врата на спътника си.
Каталина все още се бореше с видението, когато действителността я порази, дезориентира и шокира всичките й сетива.
Бръснатата глава извади спринцовката от опаковката, свали капачката и заби иглата във врата на спътника си.
