Откъс от "Макбет" на Ю Несбьо

Следващата вечер Лейди го покани на вечеря в казиното. Той прие поканата, но отказа аперитива. „Не“ на виното, „да“ на водата. Лейди беше поръчала да ги настанят до маса на мецанина с изглед към Работническия площад, където дъждовната вода кротко се стичаше по паважа от Централната гара към „Инвернес“. Архитектите бяха проектирали гарата няколко метра по-нависоко, защото смятаха, че тежестта на мрамора и локомотиви от рода на Бърта с времето ще вкопаят нивото на пода на гарата надолу в терена, непрекъснато подгизнал и мочурлив.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

Двамата разговаряха на различни теми, но избягваха твърде личните. Накратко, прекараха приятно. Той се държа – ако не галантно – при всички случаи чаровно и духовито. Беше изключително привлекателен в сивия, малко тесен за него костюм, с който – Макбет сам призна – му услужил по-възрастният му колега, Банко. Разказа й истории от сиропиталището, за своя приятел Дъф, за цирк, с който пътувал едно лято като малък, за нервния, постоянно настинал дресьор на лъвове, за тънките като шило акробати на трапец, консумиращи само продукти с издължена форма; за фокусника, който викал зрители на арената и правел така, че тяхна вещ – брачна халка, ключ, часовник – да застине във въздуха пред очите им. Макбет изслуша с интерес разказа на Лейди как построили казиното от нулата. Накрая тя все пак отвори дума за снощния екшън. Вдигна винената чаша и попита:

Според теб защо Колъм го направи?

Дрогата на Хеката побърква хората – сви рамене Макбет.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

Докарахме Колъм до просешка тояга, истина е, но не сме си служили с измама.

Не съм си го и помислял.

Преди две години обаче хванах две крупиета да влизат в комбина с играчи и да вършат фалшификации. Изритах ги, разбира се. Чувам, че са се събрали с мангизлии и са поискали от градската управа разрешение за строителство на ново казино.

За „Обелиска“ ли говориш? Видях чертежите.

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

Тогава сигурно знаеш, че част от играчите, замесени в схемата, бяха политици и хора на Кенет?

Чувал съм такива слухове.

Това казино ще бъде построено. Помни ми думата, в него хора като Ърнест Колъм пак ще се чувстват излъгани, но вече с пълно основание.

Боя се, че ще се окажеш права.

Този град се нуждае от нови лидери. От ново начало.

Бърта – Макбет кимна към прозореца. Навън старият черен локомотив, мокър от дъжда, блестеше върху фундамента пред главния вход на гарата. Локомотивните колела стояха върху осем метра автентични релси, положени оттук до Капитол. – Банко казва, че Бърта трябва да бъде пусната отново в движение; че е нужно да се постави началото на нова, съзидателна дейност. В този град има и честни хора.

Да се надяваме. Но да се върнем към снощната вечер... – тя завъртя чашата с вино.

Знаеше, че той гледа в деколтето й. Беше свикнала мъжете да се прехласват по бюста й и приемаше това напълно невъзмутимо, със съзнанието, че женските й преимущества понякога могат да бъдат използвани, а други път е по-добре да не влизат в действие – подобно на който и да е друг бизнес инструмент. Неговият поглед обаче беше по-различен. Самият той беше различен. И много симпатичен. Но нима й беше притрябвало това нищо и никакво полицайче? Тогава какво правеше тук с него? Имаше много други начини да го възнагради, а тя избра вечеря насаме. Огледа ръката му, посегнала към чашата. Дебелите вени върху опакото на дланта, слънчевият загар на кожата. Явно при възможност излизаше от града.

Какво щеше да направиш, ако Колъм не се беше съгласил да играете блекджек? – попита тя.

Не знам – Макбет я погледна.

Кафяви очи. Хората в този град имаха предимно сини. Тя, разбира се, бе срещала и мъже с кафяви очи сред познатите си. Но не и с такива кафяви очи. Очи, излъчващи толкова... сила. И същевременно такава уязвимост. Божичко, нима започваше да се влюбва? Сега, на тези години?

Не знаеш ли? – попита тя.

Ти спомена, че бил пристрастен. Разчитах да не устои на изкушението да изиграе още една партия. На живот и смърт.

Явно често посещаваш казина.

Нищо подобно – разсмя се той с момчешки смях. – Дори нямах представа накъде вървят нещата след първото раздаване.

Шестнайсет срещу асо? По-скоро зле за теб. Откъде беше толкова сигурен, че ще се навие? Предложението ти не прозвуча никак убедително.

Макбет сви рамене. Тя погледна чашата с вода. И се досети как е предвидил реакцията на Колъм. Макбет просто знаеше какво е да си пристрастен.

Съмняваше ли се дали ще успееш да го обезвредиш, преди да застреля Джак?

Да.

Да?

Младият полицай отпи от водата. Темата очевидно му навяваше неприятни спомени.

Дали да не спре с въпросите? Тя се наведе напред над масата.

Кажи ми, Макбет.

За да попречиш на похитител, въоръжен с огнестрелно оръжие, да натисне спусъка, трябва или да го застреляш в главата, или да му пробиеш сънната артерия – само така ще изгуби съзнание почти мигновено. Както сама видя, при пробиването на сънната артерия от раната изригва кратък, мощен кървав фонтан, после кръвта изтича на по-слаба струя. Кислородът, нужен на мозъка, излиза още с фонтана. Тоест, Колъм изпадна в безсъзнание още преди кървавият фонтан да плисне върху масата. Бях изправен пред два проблема. Първо, оптималното разстояние за хвърляне на нож е пет стъпки. Намирах се по-близо, но за щастие използвам кинжали с балансирано тегло. За нетренирания това е затруднение, но за опитния хвърляч е улеснение: с такива кинжали по-лесно се контролира въртенето. Вторият проблем беше, че както беше застанал Колъм, можех да се целя само в лявата част на врата му. Значи, налагаше се да хвърлям с дясната ръка. А, както виждаш, съм левичар. Ситуацията ме принуждаваше да се осланям на късмета си. А не съм от най-големите късметлии. Между другото, каква беше онази карта?

Дама пика. Ти загуби.

Знаех си.

В живота не ти върви, така ли?

Поне що се отнася до карти.

А в любовта?

Той се замисли и поклати глава.

И в любовта е същото.

Смяха се. Пиха наздравица и се смяха още. Слушаха как се сипе дъждът. За миг тя затвори очи. Струваше й се, че чува подрънкването на ледени кубчета в чаши на бара. Трополенето на топчето във въртящия се дървен диск на рулетката. Ударите на разтуптяното си сърце.“