Откъс от "Лили" от Братя Мормареви

Старата жена се прекръсти повторно.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

Лили огледа спътниците си. Изведнъж всички се превръщат в разбойници: трима – със завързани през устата и носа кърпи, останалите – с надянати найлонови чорапи на главите.

Вратата на купето се отваря шумно.

– Горе ръцете! – извиква влезлият с пистолет в ръка.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

Лили поглежда яйцето в ръката си. Не е яйце, а бомба. Замахва и... Яйцето се оказва рохко. По челото на кондуктора потича жълтък.

– Извинявайте! – върна се отново към действителността Лили.

През двайсетте години служба подобно нещо на кондуктора не се бе случвало. Трябваше да мине време, докато се окопити. Извади носна кърпа и започна да бърше лицето си.

– Чие е това дете?!

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

Мълчание.

– Чие е това дете, бе?! – избухна той.

– То без да иска – опита се да го защити жената, която даде яйцето.

– Как така без да иска! Ти защо не хвърляш яйца ей така, без да искаш! Ами аз тогава ще ѝ извъртя ухото ей така, без да искам! – и той хвана Лили за ухото. В следващия миг Роки захапа ръката му. Кондукторът се дръпна панически назад, спъна се в нечий крак и падна.

– Охо, и куче! Куче в купе за граждани. Има си фургон и такса – кондукторът изтръска с ръка панталона си, погледна Лили и отсече строго:

– Я ела при началника!

Ако останалите в купето не бяха се опитали да я защитят, Лили може би нямаше да тръгне с този нахален кондуктор. Но думите им „тя ще се извини“, „малка е, ще порасне“ и прочее я вбесиха. Стана и тръгна. Роки се опита да я последва, но Лили му заповяда да се върне на мястото си. Взе си шлифера, там бяха парите ѝ. Роки остана да ѝ пази куфара.

Вървяха по коридора, кондукторът отпред, тя – отзад. Хат! – забива Лили нож в гърба му. Хат! – втори нож. За нула време десет дръжки се подават над куртката му.

– Престани да ме удряш със слабандрашките си юмрученца, че като ти свия два шамара! – предупреди я кондукторът.

Спряха пред купе, на което пишеше „Началник-влак“. Влязоха. Началникът се оказва червендалест симпатяга.

– За какво ми водиш това момиченце? – попита той, без да сваля поглед от Лили.

– Удари ме с рохко яйце, господин началник! – започна кондукторът и за доказателство извади носната си кърпа.

– Ти какво ѝ направи, че те удари?

– Нищо!

– Как така нищо! Що не вземе мене да удари. Я виж какво хубаво момиче. И колко умно гледа, много по-умно от тебе, Добрев. И се държи прилично. Много по-прилично... ти знаеш от кого, Добрев!

Мълчание!

– Груб си с пътниците, да, да! Не стига че билетите поскъпват ден през ден, ами и грубо се държиш! – и като се обърна към Лили, попита я: – Какво ти направи?

– Влезе с пистолет и каза „горе ръцете“... Така поне ми се стори.

– Ей с това влязох – размаха кондукторът в ръката си перфоратор за билети. – И казах: „Всички билети!“.

– Казва се: „Всички билети, моля“, Добрев. Запомни това „моля“, защото ще почнат да те замерят не с рохки яйца, а със запъртъци.

– Аз я доведох заради кучето. Скрила си кучето в купето.

– Ау-ау! – подаде глава Роки и кондукторът се дръпна уплашен назад.

– И животни не обичаш, Добрев! Добрият човек се познава по любовта му към животните! – и той погали Роки по главата. – Ето, Бриджит Бардо например. Чувал ли си за Бриджит Бардо?

„Какъв човек само“, мислеше си Лили. „Светът не е пълен само с крадци и мошеници, а и с добри хора. Като майка ми и баща ми. И като този симпатичен господин началник.“

– Чичко господин началник, нали можем да си вървим с Роки, защото куфарът ми...

– Не може с Роки, моето момиче. Някой кретен е забранил да се возят кучета във вагоните. Има си отделен фургон...

– Но Роки без мене...

– Ау-ау! – обади се тревожно Роки.

– Там има и други кучета, всяко е в отделна клетка. И храна има, и вода...

– Може ли и аз с него? – Лили притисна Роки към гърдите си. Сълзи напираха в очите ѝ.

– Не може! – в гласа на кондуктора имаше злобни нотки.

– Може! И ти ще стоиш с тях. За да обикнеш животните. Постави Роки в най-луксозната клетка!

– Аз, аз, аз ви благодаря, чичко. Само да си взема куфара, защото там са ми учебниците и...

– Виж какво момиче бе, Добрев! На море с учебници е тръгнало! А ти си тъпчеш главата с вестници.

Последните думи Лили чу от разстояние. Бързаше да си вземе куфара и да се върне при Роки. Влакът беше спрял на някаква гара и преминаването от вагон във вагон ставаше лесно.

Звънчето на гарата задрънка. Влакът потегли плавно. През прозореца Лили видя нещо, което я ужаси – по перона на гарата с бързи стъпки се отдалечаваше човек с нейния куфар в ръка.

– Ей, ей! – опита се да вика Лили, но сякаш бучка бе заседнала на гърлото ѝ. – Чичко, вдигни ме, моля те! – обърна се Лили към преминаващ по коридора човек.

Човекът я вдигна, помисли, че иска да се покаже на прозореца. Лили докопа внезапната спирачка. Откъм купетата се чуха викове и шум от падащи куфари.

Лили изхвърча на перона. Викаше колкото ѝ глас държи:

– Крадец, разбойник, дръжте го!

Съзря крадеца на площада пред гарата. Тъкмо мяташе куфара на задната седалка на лека кола. Моторът избръмча, гумите изсвистяха по асфалта... Лили се затича, но колата изчезна зад ъгъла. Добре поне, че въпреки слабото улично осветление успя да види номера ѝ. Още по-добре, че го запомни. Когато отиде в полицията... Ами Роки? Изведнъж Лили се сети за Роки и хукна към перона. Влакът беше потеглил. В тъмното видя само червените сигнални лампички на опашката му.

– Рокииии! – закрещя обезумялото момиче.

Една ръка се стовари на рамото ѝ. Друга докопа ухото ѝ и го извъртя. Железничар с червена шапка я гледаше строго.

– Ти ли спря влака, а? Да видим сега кой ще плаща глобата!?

Тълпа от хора ги заобиколи.

– Защо тормозиш детето бе, звяр такъв! – провикна се един.

– Ако тя ти извърти ухото, добре ли ще ти е, а? – обади се друг.

На Лили наистина ѝ се дощя тя да му извърти ухото, но Червената шапка трябва да имаше два метра.

Изневиделица падат две високи, високи кокили, толкова високи, че Лили, стъпила на тях, стърчи една глава над червената шапка на началник-гарата. Хваща го за ухото и му го извърта с все сила. Помъква го по перона сред шпалир от деца, които ѝ махат радостно с ръце.

– Как така ще спира цял влак! – викаше началникът, но вече бе пуснал ухото ѝ.

– А вие как така правите цели катастрофи? Фрас единият влак в другия...

– Ще го спре, как няма да го спре! – обажда се трети. – Окрали я, нали я чух, като викаше. Ама никой не ѝ помогна. Шубе!

– Шубе, разбира се! Знаеш ли го що за крадец е! Като на пиле може да ти откъсне главата.

В разправията никой не усети как Лили се измъкна между краката им.