Откъс от книгата "Блъф: Всички лъжем"

Поглеждайки партньора си, на някои им се струва, че по тялото им се разлива топлина. На някои не им се иска да се разделят и за минута, мечтата им е да се държат постоянно един друг ръка за ръка и да се обясняват в любов. За някои тялото на партньора е примамлив път, по който ти се иска вечно да вървиш. Това състояние се нарича влюбване и повечето от нас го изпитват няколко пъти в живота си. Сред нас обаче има и малцина, чиято любов към един и същи човек продължава от момента на първата среща до самата смърт.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

Артър Арън, професор в университета на щата Ню Йорк в Стоун Брук, смята, че романтичната любов, характерна за първата година от брака, се запазва при 5 до 12% от двойките, женени повече от 20 години. Намирайки няколко подобни двойки, Арън сканира мозъците им в момента, в който те гледат снимките на другия, след което сравнява резултатите с онези, които са получени при сканирането на мозъците на хора, влюбили се отскоро един в друг. Резултатите се оказват сходни, което означава, че съпрузите не лъжат и наистина са запазили взаимната си любов в продължение на дълги години.

За съжаление подобни случаи са изключение. Най-често това вълнуващо чувство изчезва с течение на времето и го заменят други видове привързаност. Хелън Фишер твърди, че кратковременният етап на романтичната любов изпълнява една важна функция, а другите прояви на любовта – сексуалността и продължителната привързаност – изпълняват други функции. Сексуалното привличане ни кара да търсим потенциални партньори, а благодарение на романтичното влюбване ние се стараем да се съсредоточим върху определен човек. Други учени потвърждават, че когато сме влюбени, то обръщаме основно внимание на нашия избраник и поглеждаме другите по-рядко. Последната проява на любовта – продължителната привързаност – ни помага да поддържаме отношенията, докато не порастат децата, така че успяваме да отгледаме потомство. Сложността се състои в това, че тези три системи невинаги действат съгласувано и понякога са свързани с различни обекти. Често ние изпитваме привързаност към собствената си жена, но романтичната страст в нас се разпалва от някоя друга и при това непознатата в автобуса спокойно може да предизвика в нас минутно сексуално влечение.

След женитбата нивото на тестостерона в кръвта на мъжа се понижава, а нивото на естрогена се повишава. Сексуалното привличане отслабва и повечето двойки си признават, че колкото по-продължителни са отношенията им, толкова по-рядко се занимават със секс. За съжаление или за щастие сексуалното привличане може да се възроди – например с помощта на така наречения „ефект на Кулидж“. Наименованието на това явление произлиза от анекдота, в който фигурира американският президент Калвин Кулидж. Президентът и жена му посещават птицеферма и когато мисис Кулидж се приближава до курника, петелът точно в този момент се качва на една кокошка. На фермера му става ужасно неловко, а първата дама, искайки да разведри малко обстановката, пита колко пъти на ден петелът изпълнява своите семейни задължения. „Десетки пъти!“ – отговоря фермерът. „Кажете го на президента“ – съветва го първата дама. Малко след това в курника влиза самият президент и историята се повтаря. „И какво? – интересува се Кулидж. – Петелът всеки път ли се качва на една и съща кокошка?“ „Не, през цялото време са различни“ – отговаря фермерът. „Кажете го на жена ми!“ – моли президентът.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

Вицът е груб, но за сметка на това правдив, и учените го доказват. Джим Пфаус, изучаващ проявата на ефекта на Кулидж по време на експерименти с плъхове, си изяснява, че при появата на нова особа в самеца се повишава нивото на допамин, който влияе на лимбичната система на главния мозък и от това интересът се пробужда отново. Самецът, прекарващ времето си в една клетка с една и съща самка, престава да се чифтосва с нея, но щом само пуснат в клетката нова самка, той се оживява и отново е готов за чифтосване. В човешкия свят подобна ситуация може да изглежда така: във фирмата се появява нова симпатична служителка и апатичният началник на отдела изведнъж се преобразява – записва се в спортната зала и си купува нови дрехи. Жена му също забелязва промяната. Не е изключено тя да се разтревожи, но е възможно и да е обратното – да се зарадва и дори да не се замисли за причините. Естествено, че с помощта на ефекта на новото може да се оживи и бракът. В женските списания и помагала по психология често съветват да се смени обстановката, двамата да се запишат на курсове по танци или да си купят сексуални играчки, за да възкресят угасналия интерес. А френските психолози пък съветват в такива случаи да се отиде в отпуск отделно и да се запишат на различни курсове. По такъв начин съпрузите ще създадат пикантна неопределеност.

Тайни често имат дори и онези, които запазват съпружеската вярност. Когато изведнъж открием, че нашият избраник е изтрил от браузъра историята и кеша, ние веднага започваме да подозираме нещо нередно. Всъщност на повечето от нас въобще не им харесва, когато жената (или мъжът) влизат в компютъра ни. Пристрастието към порнографията също се обяснява с ефекта на Кулидж, а любителите ѝ често описват изгарящото ги желание да разглеждат нови, все по-откровени и по-откровени порноснимки и филми. Тайните фантазии не се ограничават само с интернета. Резултатите от изследването, проведено през 2000 г. от Томас В. Хикс и Харолд Лейтенберг, едва ли ще учудят някого: 98% от мъжете и 80% от жените си признават, че през последните два месеца нееднократно са мечтали за секс с друг човек, при това, колкото по-дълго анкетираните са женени, толкова по-често имат подобни мечти. Щадейки чувствата на партньора си, повечето от нас не говорят за мечтите си, но не е трудно да се досетиш, така че тази тема се възприема доста безболезнено. Според Хелън Фишер има и по-щекотливи моменти – например, когато понякога по време на секс с нашия постоянен партньор си представяме някой друг на неговото място. Интересно за какво мисли нашият избраник по време на секс? Всъщност... може би въобще не ни трябва да знаем?

Сред представителите на някои социални групи изневеряващите са явно повече. Съгласно изследване, проведено през 2011 г. в Холандия, от 1250 бизнесмени 26% процента изневеряват на съпругите си. Онези от тях, които заемат ръководни постове в компаниите, са по-склонни на съпружеска изневяра. Това се отнася, както за мъжете, така и за жените. Освен това те също така са по-открити и самоуверени, отколкото останалите. Може би с това се и обясняват влечението им към приключенията и кариерните им амбиции. В книгата „Химията между нас“ авторите излагат теорията, че в умерени количества изневярата е от полза за размножаването, че уж извънбрачните връзки имат определена цел – да се оставят гени в различни варианти. Всъщност, когато неверният съпруг бъде хванат на местопрестъплението, едно такова обяснение едва ли ще подейства. Има и друга причина, обясняваща и дори отчасти защитаваща изневярата, а именно че желанието за изневяра по правило е свързано с други, положителни качества. Учените, изследващи взаимовръзката между гените и личността, отбелязват, че различните варианти на гена, кодиращ рецептора D4, са свързани помежду си, и поради това привържениците на „кръшкането“ са любопитни хора, находчиви и обичащи риска, а тези качества са полезни не само за тях, но и за обществото.

Съгласно Фишер мозъкът ни е еднакво готов, както на вярност, така и на изневяра. Ако човек не изневерява, това не означава, че принуждава себе си към вярност, но не може всеки от нас да бъде наречен „верен“. По това се различаваме от прерийните полевки, които никога не изпускат възможността „да кръшнат“, макар че след това, сякаш нищо не е било, се връщат при постоянния си партньор. Човешкото отношение към верността и изневярата е много нееднозначно и е наивно да се предполага, че биологията ще сложи всичко на мястото му и ще даде на всички въпроси прост и окончателен отговор. Когато романтичната идеология, холивудските филми, песните за любовта и теоретиците на свалката се опитват да обединят живеещите в нас противоречия в една система, техните твърдения веднага започват да изглеждат едностранчиви и лъжливи. Няма никакви съмнения, че всичките еднозначни теории опростяват любовта и ни водят към измама и самозаблуда.

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли