Откъс от "Изгред над синия хребет"

Глава втора

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

Бяха минали по-малко от пет години, откакто връзката му със Зоуи бе приключила, но Круз не бе сигурен, че ще я познае, ако я срещне на улицата. Тя седеше, изключително сериозна, между баща си и брат си под тентата, раменете ѝ опираха в техните. Косата ѝ, някога червена, сега бе руса. Някога естествено къдрава, сега бе изправена и се развяваше от мартенския ветрец.

Круз заобиколи надгробните плочи и се смеси с тълпата. Беше дошъл за погребението в последната минута и бе седнал най-отзад в църквата, защото го бяха задържали на работа повече от планираното. Все още не бе поднесъл съболезнованията си.

Миг по-късно пастор Джак започна службата. Говореше достатъчно високо и гласът му стигаше дори до тези, които бяха най-отзад. Нели Ръсел беше любимка на целия град. Борбена жена със силно развито чувство за справедливост. Тя му беше дала шанс. Докато другите го мислеха за поредния неудачник от бедно потекло. Той я обичаше като родна баба.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

Службата бе кратка, но прочувствена. Когато свърши, Круз застана встрани от тълпата и зачака реда си, за да поднесе съболезнованията си на семейството. Брейди – най-добрият му приятел, изглежда, се държеше и приемаше съболезнованията със стоическа усмивка и твърдо ръкостискане. Това бе голям удар за него, особено след развода му с Одри.

Круз непрекъснато поглеждаше към Зоуи, но тя бе навела глава и не вдигаше поглед. Наум му идваше думата смирена. Не, нямаше да я познае на улицата. Какво се бе случило с неговата лъвица? С неговата leona? Имаше предчувствие, че се бе случило нещо лошо.

От очите му се търкулнаха издайнически сълзи. Изпита силно желание да я закриля. Къде беше Кайл сега? Трябваше да е тук и да я държи за ръката. Тримата бяха пристигнали в града вчера с червен мустанг. Клюката, че двамата са отново в родния си град, бе прясна и не можеше да бъде подмината.

Придвижваше се все по-напред и сърцето му започна да блъска като парен чук. Почти пет години, откакто го бе зарязала заради своя мечта. Откакто бе заминала и разбила момчешкото му сърце.

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

Все още бе красавица – с безупречната си кожа и грациозното си тяло. Макар че сега бе леко напълняла и вече не беше дългокрако жребче, краката ѝ бяха все така стройни.

Точно тогава тя вдигна поглед и го погледна настойчиво. Директен удар. За един кратък миг погледът ѝ стана нежен, устните ѝ се полуотвориха.

Сърцето му замря, а в ума му нахлуха десетки спомени – как Зоуи се подава от прозореца на колата, червената ѝ коса се развява като гордо знаме. Как тя скача от високия бряг на Сатърс Бенд и топлият вятър разнася писъкът ѝ. Как докато тичат през овощната градина, смехът ѝ звъни като най-красивата мелодия.

Премигна, за да прогони спомените. Чувстваше се объркан. Образът на Зоуи отново дойде на фокус.

Тя приемаше съболезнованията и говореше с хората. И ето че дойде неговият ред.

Тя се обърна към него. Очите ѝ блестяха, беше вирнала брадичка.

– Здравей, Круз.

Ето, това беше неговата лъвица. Макар че не знаеше защо, за бога, му се сърди. Той престана да мисли за миналото и стисна ръката ѝ.

– Съжалявам за загубата ти, Зоуи. Тя наистина беше специална жена.

– Да, беше.

Вече не провлачваше думите, а гласът ѝ бе като кадифе, нежен и тих. Но не го погледна нито веднъж. Издърпа ръката си.

– Баба Нел много те обичаше. Непрекъснато говореше за теб. Много се гордееше с теб.

Но не е ѝ каза каква болка изпитваше да чува името на Зоуи толкова често от нейната уста. Както и това на Кайл.

Зоуи премигна няколко пъти и скръсти ръце.

– Благодаря ти, че го казваш.

– Брейди не ми каза, че ще дойдеш.

– Не знаеше със сигурност.

Круз бе прободен от чувство на вина. Тя и брат ѝ бяха много близки някога. Круз бе виновен за тяхното отдалечаване. Негова беше вината и за влошаване на отношенията му с Брейди. Бяха необходими месеци, за да възстановят отношенията си след заминаването на Зоуи.

Мигът се проточи, неловък и неудобен, споменът за казаните думи в миналото изпълваше съзнанието му.

От мига, в който се бяха разделили, Зоуи се ужасяваше от възможната среща с Круз. Това не обясняваше защо сърцето ѝ се сви, като го видя, а докосването му предизвика тръпки по гърба ѝ.

– Как си, Зоуи?

Беше забравила гърления му глас, който я караше да потреперва.

– Не е зле. Не е зле.

– Радвам се да го чуя.

Ако имаше награда за най-скучния разговор на годината, този със сигурност щеше да я спечели.

– Поздравления за успеха ти – каза той.

Тя не се чувстваше преуспяла. Но за постигнатото в групата беше платила висока цена. И вече не беше сигурна, че си е струвало.

– Благодаря ти.

Запита се дали някога бе проверявал какво има в гугъл за нея и дали бе разглеждал страниците на групата в социалните мрежи. Тя трябваше да престане да се интересува от него. Кайл можеше да разбере и последствията щяха да бъдат ужасни.

– А ти какво прави през цялото това време? – запита тя.

– Извини ме, Зоуи – каза Джоуи Конъли и пристъпи към нея.

Съвсем навреме ги прекъснаха и тя въздъхна с облекчение.

– Съжалявам, че ви прекъсвам, но имам ангажимент в два часа – Джоуи изглеждаше точно като адвокат в изгладения си костюм и с вчесаната на една страна коса. – Трябва да си насрочим среща за разглеждането на завещанието.

– О! – възкликна Зоуи. – Съжалявам, но си тръгвам днес. Имам ангажимент. Мислех, че Брейди може да се справи с всичко.

Джоуи направи гримаса, после погледна часовника си.

– Наистина трябва да си тук за завещанието. Чуй, имам свободно време в четири часа. Ще бъде ли удобно за теб? Знам, че искаш да прекараш време със семейството си.

Планираше да запознае дъщеря си Грейси с баща си – не че той я бе помолил.

– Устройва ме чудесно. Ще кажа на Брейди. Благодаря, Джоуи.

Той стисна ръката ѝ.

– Баба ти много те обичаше, Зоуи. И не го криеше.

Много лошо, че Зоуи бе захвърлила тази любов. В очите ѝ се събраха сълзи, гърлото ѝ се сви.

– Благодаря.

Той кимна и си тръгна.

Едва тогава тя забеляза, че Круз си бе тръгнал. Така бързо и тихо като любовта му.