Дългът
С българската дума „дълг“ се превеждат две японски думи – „гиму“ и „гири“, които не са синоними. Най-общо казано, гимуозначава това, което всеки член на обществото е длъжен да прави, т.е. това са задължителните изисквания, които обществото предявява към всеки свой член.
С гири се означава нещо, което се очаква да бъде направено в името на приличието и защото така е прието. Тази дума няма аналог в български, руски и английски, а навярно и в останалите европейски езици. Дългът тип гири възниква в процеса на отношенията, в които даден член на обществото встъпва с други негови членове.
В японските тълковни речници можем да прочетем, че гири е нещо, което трябва да направим по отношение на другите, въпреки че това може и да ни е неприятно. Ако не го направим, ние нарушаваме гири, но ако някой ни натяква за това, той също нарушава гири.
Много популярен в съвременна Япония е празникът Свети Валентин, като е прието на този ден жените да подаряват шоколад на колегите си мъже.
Този обичай е получил названието гири чокореето(гири чоко) и за много жени се е превърнал в символ на досадно задължение.
Ако служителка в банка например откаже да извърши някаква операция с обяснението, че не е компетентна, какъвто случай има описан в българската литература, може със сигурност да се твърди, че причината е в нещо друго, а не в нейната некомпетентност. Позоваването на собствената некомпетентност е класически пример за индиректен отказ (JETRO, 1999: 35). Описаната случка няма нищо общо с категорията гири, както я представя авторът.
Отвъд всякакви норми на поведение са опитите „да приклещите“ някого, както се изразява авторът, описал споменатата случка. Да се опитате да притиснете някого в ъгъла е най-лошата тактика при общуването с японци.
Градини и скулптура
Типични за изкуството на амидаизма са градините, представляващи триизмерни изображения на една или друга мандала. Разцветът на градините оттози тип се отнася към последната трета на периода Хейан.
Разбира се, създаването на градини с религиозно-философска символика не е приоритет нито на амидаизма, нито на будизма като цяло.
Още през периода VІ–VІІІ в. японските градини се вписват в своеобразен източноазиатски модел, основан на китайски образци. Това е лесно обяснимо, тъй като през този период Китай е културен център на Източна Азия.
Разположението на камъните, растенията, а също и движението на водните потоци в градините се подчинява на строги правила. Според китайските канони, пренесени в Япония в началото на VІІ в., благоприятно за създаване на градина е място, в което на изток има река, на запад – път, на юг – езеро, а на север – планина.
Всяко направление съответства на определено митично или свещено животно. Драконът е свързан с Изтока – посоката на слънчевия изгрев, на сътворяването и на пролетните дъждове. В този контекст той бива наричан син, а по-точно – синьозелен дракон. Негов антагонист е Белият тигър, властелин на Запада и на смъртта. Юг се съотнася с Червения феникс, а Север – с Черната костенурка.
Интересни сведения за японските градини през Хейан се съдържат в повестта „Генджимоногатари“ на МурасакиШикибу и в някои фрагменти от живописни свитъци. От тях разбираме, че японците не следват механичнокитайските образци, а се обръщат към особеностите на родния ландшафт.
Като пример за градина-мандала, изобразяваща Чистата земя, често се дава градината при храма Бьодоин в Уджи.
Храмът води началото си от 1053 г. и в първоначалния си вид представлява реконструирана извънградска резиденция, принадлежаща на регента Фудживара-но Йоримичи. Последната реконструкция на храма е от 2014 г.
Главен обект на поклонение в Павилиона на феникса е позлатена статуя от дърво на буда Амида, дело на скулптура от ХІ в. Джочо, който се смята за създател на собствено японския стил в скулптурата.
Стените са изписани с религиозни сцени от Такума Таменари – известен художник от средата на ХІ в.
Смята се, че залата е получила названието си от фигурите на митичната птица феникс върху нейния покрив. Съществува и версия, че самата планировка на храма наподобява феникс. Според нея галериите към централния павилион символизират крилата и опашката на птицата.
Типичната японска градина в стила на амидаизма се оформя през Х–ХІ в.
Тя представлява изкуствено езеро, запълнено с чиста и прозрачна вода и заобиколено с дървета. Цялата повърхност на водата е покрита с лотоси, а в центъра на езерото има островче, символизиращо рая.
Такава, макар и с някои особености, е и градината пред Павилиона на феникса. До острова могат да стигнат тези, които притежават „лодката на спасението“, т.е. тези, които са следвали Пътя на Буда.
