Цирковият мол с аркадни игри на изход 8
Живея в човешко местообитание, наречено „цирков мол с аркадни игри на изход 8“. Разположени сме удобно край шосе М-95, имаме представления в два, в четири и в седем часа, 365 дни в годината.
Това са думите на Мак, които вдига телефона, когато звъни.
Мак работи тук, в мола. Той е шефът.
И аз работя тук. Аз съм горилата.
В Цирковия мол по цял ден се върти въртележка със скрибуцаща музика, а маймуните и папагалите живеят сред търговците. В средата на мола има манеж и пейки, където хората сядат на задниците си и ядат меки гевречета. Подът е посипан със стърготини от умрели дървета.
Моето владение е в единия край на манежа. Живея тук, защото съм твърде много горила и недостатъчно човек.
Владението на Стела е до моето. Стела е слон. Тя и Боб, който е куче, са най-скъпите ми приятели.
Засега нямам никакви приятели горили.
Владението ми е направено от дебело стъкло, ръждив метал и грапав цимент. Владението на Стела е изградено от метални пръчки. Владението на малайските мечки е от дърво, а на папагалите – от телена мрежа.
Три от стените на моето владение са от стъкло. Едната е пукната и в долния ѝ ъгъл липсва малко парче колкото дланта ми. Дупката направих с бейзболна бухалка, която Мак ми подари за шестия ми рожден ден. След това той ми взе бухалката, но ми остави бейзболната топка, която вървеше с нея.
На една от стените на владението ми е нарисуван пейзаж от джунглата. Има водопад без вода, цветя без мирис и дървета без корени. Не съм го нарисувал аз, но се наслаждавам на начина, по който формите преливат по стената, дори и да не приличат на истинска джунгла.
Имам късмет, че три от стените на владението ми са като прозорци. Мога да виждам целия мол и малко от света навън: шумните машини за флипер, розовите грамади от захарен памук, обширния паркинг без дървета.
Отвъд паркинга има шосе, по което препускат безчет коли. Огромна табела встрани от пътя ги примамва да спрат и да си починат като газели на водопой.
Табелата е избеляла, цветовете – размазани, но зная какво пише. Веднъж Мак прочете думите на висок глас: ЕЛАТЕ В ЦИРКОВИЯ МОЛ С АРКАДНИ ИГРИ НА ИЗХОД 8, ДОМ НА ЕДИНСТВЕНИЯ И НЕПОВТОРИМ АЙВЪН, МОГЪЩАТА СРЕБРОГЪРБА ГОРИЛА!
За жалост не мога да чета, макар и да ми се иска. Четеното на истории би било приятен начин да запълня празните часове.
Все пак веднъж успях да се насладя на книга, оставена във владението ми от един от моите пазачи.
Имаше вкус на термити.
На билборда край шосето са нарисувани Мак, облечен като клоун, Стела – изправена на задните си крака, и едно разгневено животно със свирепи очи и рошава козина.
Животното би трябвало да съм аз, но художникът е сгрешил – аз никога не съм гневен.
Гневът е ценен. Среброгърбите горили използват гнева, за да поддържат реда и да предупреждават стадото за опасност. Когато баща ми удря гърдите си, иска да каже: „Внимание, чуйте, аз командвам. Разгневявам се, за да ви защитавам, защото съм роден за това.“
Тук, в моето владение, няма кого да защитавам.
Откъс от „Единственият и неповторим Айвън”
