Надя Маркс – авторката на романа „Сред лимоновите дръвчета” (ИК „Кръгозор”) - разказва как е събрала парчетата от разбития си живот и отново е намерила любовта.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
Беше 2011 г., сутринта след Коледа, и съпругът ми Греъм, както винаги беше станал преди мен и закусваше. Бяхме прекарали много приятно празниците и нямаше и намек за това, което щеше да последва.
Той ми сподели, че се намира на кръстопът и не може да реши накъде да поеме. Блазнеше го ново начало в САЩ с нови възможности за работа. Имаше също така и американка, която явно беше част от привлекателната сила на живота в чуждата страна.
Слушах с нарастващо недоумение и в началото отказах да го приема. Аз съм боец и бях решена да се боря за брака си, но имах толкова много въпроси. Как можеше една държава и някаква жена, която съпругът ми едва познаваше, да ми го отнемат? А нашият споделен живот, синовете ни – тогава на 22 и на 27 години – всичките рождени дни, които бяхме празнували заедно, смъртта на близки хора, по които бяхме скърбили, приятелите ни? Всички и всичко, което бяхме изживели заедно. Това нищо ли не значеше?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
Живеехме в красив дом, който бяхме създали заедно. Само по-малкият ни син живееше с нас и скоро щеше да отлети от гнездото и да ни остави сами. Бях започнала да се подготвям за това, мислейки, че двамата заедно със съпруга ми ще посрещнем този момент. Представях си как ще имаме повече време за нас двамата, повече свобода – едно бъдеще, изпълнено с пътувания и приятни преживявания. Никога не си бях представяла, че празното гнездо, ще се окаже и разбито.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Месеци наред се опитвах да убедя съпруга си да не взема такива важни решения за живота си, докато е объркан. Все пак той беше добър човек и винаги е изглеждал като отдаден съпруг. Редовно ми казваше колко много ме обича, беше привързан към мен и ми показваше чувствата си до момента, в който реши да ме напусне. Как можех да усетя какво всъщност се върти в главата му и какво става в сърцето му?
Исках да разбера какво се бе объркало, но на Греъм му беше трудно да ми обясни.
След десет тежки месеца в болезнено неведение най-накрая през 2012 г. Греъм направи своя избор и ме напусна. Имах чувството, че това е по-голяма загуба от смъртта на майка ми, защото знаех, че тя е много болна. Грижих се за нея, говорехме постоянно и двете знаехме какво става и какво предстои. Но почувствах раздялата с Греъм като предателство.
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
След 30 години трябваше да прегледам, подредя и опаковам толкова много вещи - всяко чекмедже, всеки шкаф, всяка чашка и чинийка имаха история, но трябваше да се вземат решения. Изплаках цяла река, докато подреждах снимките ни и преживявах отново моментите ни заедно. Цяла една година изпразвах мястото, което ми беше дом и убежище през почти целия ми живот като зрял човек и този процес беше почти толкова труден, колкото самата раздяла, и разбри сърцето ми още веднъж. Чувствах се постоянно изнервена, ядосана, изтощена (както физически, така и психически) и тъжна.
Аз съм ведър човек по природа, но след тези преживявания оптимизмът ми беше разклатен, така че семейството и приятелите ми винаги бяха до мен, за да ме подкрепят. Синовете ми винаги бях около мен – дори по-големият ми син, който вече бе напуснал дома ни, се връщаше вкъщи и оставаше да преспи. Гледахме телевизия и си готвехме заедно. Разговорите с приятелите ми и дългите разходки в близкия парк ми помогнаха да не полудея.
Преди кризата в отношенията ни и развода работех като писател на свободна практика и бях започнала роман, който обаче бях оставила недовършен. Сега, когато вечерите бях сама, реших отново да започна да пиша. Размишлявах какво се случва с мен и вплетох опита си в сюжета на книгата „Сред лимоновите дръчета”.
Винаги съм вярвала в силата на любовта и тя винаги е присъствала в историята на живота ми – родена съм в Кипър, в една култура, където любовта и вярността са неразделни, но сега в разказа на живота ми централно място зае идеята за това какво поддържа любовта. Намерих утеха в книгата и често работех до късно през нощта.
Постепенно започнах да възвръщам силите си. Осъзнах, че няма да се дам, няма да дам да бъда стъпкана и победена. Имах нов живот, който да живея, а също така и прекрасните ми синове – вече силни и чувствителни млади мъже. Така че през 2014 г., когато ми направиха оферта за къщата, реших да замина за Кипър на дълга ваканция, от която имах голяма нужда. При роднините ми в Кипър започнах да се чувствам как старото ми аз се връща. Дори имах кратка връзка с много по-млад от мен мъж, което възвърна самочувствието ми, и ме накара да разбера, че независимо колко болка и обида изпитах при края на брака ми, това не затвори сърцето ми. Исках отново да намеря любовта.
При връщането ми в Лондон приятелите ме посъветваха да опитам със сайтовете за онлайн срещи. Плахо и с голяма доза недоверие направих точно това. За един месец през есента отидох на три срещи с много мили и приятни мъже и въпреки че ми беше много приятно в тяхната компания, знаех, че не ме вълнуват като партньори. На четвъртата среща обаче имах невероятния късмет да срещна Майк.
Страстен, убедителен, със страхотна усмивка и голямо, отворено сърце, този мъж беше способен да говори за чувствата си – работи като терапевт, така че разбира от тези неща. И той си носеше своята болка, но също така беше и много забавен. Беше готов да говори и честно да споделя чувствата си, както беше готов да скочи на самолет и да отлети за Кипър, Гърция или Испания, където и да било, и да правим заедно толкова различни неща.
Открих, че романтичните връзки на този етап в живота ми са много различни от това да се влюбиш на 20 години. Човек бърза да вземе колкото се може повече от живота. Така че през 2015 г. – десет месеца след като започнахме да излизаме заедно – решихме да скочим в дълбокото и да си купим съвместно къща.
Греъм все още живее в САЩ. Срещнахме се наскоро в Лос Анджелис на сватбата на кръщелницата ми. След две години и половина без никаква комуникация помежду ни, прекарахме известно време насаме и поговорихме. Почувствах единствено тъга, че двама души, които са споделяли толкова много преди, сега са като непознати.
Без значение колко се опитвах да го разбера, не успявах – и постоянно се чудех как може човек да е щастлив, когато семейството му и старите му приятели не са. Новият ми живот е напълно различен от живота ми с Греъм. Шест години по-рано смятах, че никога повече няма да изпитам щастие, но сега ме чакаше страхотно бъдеще.
Източник: Dailymail.co.uk
