Хляб с мая се е правел в Западна Европа още 3500 години преди Христа, твърдят учени.
Първата хлебарница в Рим била отворена три века преди новата ера – според други, не по-малко надеждни източници.
Древните римляни познавали житото, гриса и меда, както и навика да си угаждат – въпреки че научно установените дати не съвпадат напълно. Древните гърци също познавали насъщния. Омир възпява хляба като белег на цивилизованите народи: „За разлика от варварите, елините ядели хляб“. И не се ограничавали само с него!
Маята като набухвател за хляб и кифли се разпространила на Стария континент чак през ХVІІ век, твърди трети колектив от изследователи.
Четвърта група учени пледира, че чак от династията на Меровингите през V–VІІІ век тръгвала традицията да се поглъща сутрин парче хляб с вода, което притъпявало апетита докъм обяд.
Добре, да им е сладко, обаче Меровингите се появяват на световната сцена чак след падането на Римската империя?! Че да не би римляните да са гладували? Да не би хлябът на Меровингите да е паднал от небето като еврейска маца? (Мацата е безквасен хляб в еврейската кухня, приготвян традиционно за празника Пасха, когато ритуалите на юдаизма забраняват яденето на определени храни. – Бел. ред.)
Не сме длъжни да поглъщаме всички трактати като чиста монета!
Латинците нарекли яденето сутрин jentaculum. Терминът за храненето на обяд станал pradium. Бедните хапвали маслини и вино, а на трапезата на богатите имало още яйца, мед, сирене, плодове и по-хубаво вино.
В Рим и патрициите, и плебеите пиели vinumsilatum – подсладен фермент, овкусен с билки и треви. Ароматът им кара учените да се задълбочават в хипотезата, че още оттогава се бил вкоренил абсентът, чийто разцвет се случва след повече от двайсет века. Щом свойствата на абсента били познати на Римската империя, какво остава за хляба!
Германските народи се засищали с черни хлебчета в ранното средновековие.
Френската академия на науките се е произнесла с аргументи от археологията, че галите закусвали с хляб и вино.
От известните 66 мъдрости и сентенции за закуската, най-многозначителен се оказва френският опит, че е „по-добре да закусваш с една жена, отколкото да вечеряш с нея“.
От днешна гледна точка не сме длъжни да поглъщаме всички твърдения като бистра изворна вода. Закуската е варирала в пряка зависимост от земеделските култури и животновъдството. И вкусовете се променяли, и продуктите, и производните им.
Кризите, войните и пандемиите също са повлиявали драстично – не само върху разнообразието, а и върху количествата и видовете храна. И географията, и историята променили йентакулума.
Маниоката, оказва се, е общият знаменател в закуската на Южното полукълбо. Стана дума, че с брашно от маниока африканките пекат питки за децата си. В Латинска Америка белят, пюрират, намачкват и обработват маниоката, за да приготвят от нея палачинките бейху.
В Амазония племето камаюре започва деня си със сок от пеки – плод с жълта сърцевина, описван и като зелено манго.
Както преди, така и след Буда в Югоизточна Азия от сутринта са сварили и сервирали ориз и зеленчуци.
Островните хора в Тихия океан хапват месестите плодове на хлебното дърво, което в Индия се смята за „хляба на бедните“ – яде се пресен, пържен или варен. Кърмачки пият настойка от листата му, за да увеличават дебита на майчиното мляко.
…Ясно, че за европейците зърнените храни и хлябът са в основата на хранителната пирамида на закуската. Джентълмените и дамите рядко сядат сутрин на масата без яйца – рохки или твърдо сварени, на омлет или на око, без сирене и мляко, без чай и кафе.
Яйцето се търкулнало на трапезата след кокошката, май
Току-що снесено яйце – à lacoq, било любимото меню на краля Луи ХV.
А пилето долетяло до тенджерите най-напред в Азия още през седмото хилядолетие преди новата ера.
Млекарите са го изпреварили – масло, сирене, сметана, кисело мляко има още от деветото хилядолетие преди Христа. По света се пие и камилско мляко, и кобилешко, и биволско, и овче, и краве. Киселото мляко, йогуртът, то се знае, е родено на Балканите.
Куриоз или закономерност, но най-напред било опитомено кучето – още от петнайсетото хилядолетие преди началото на летоброенето. Т.е. дълго преди овцата, козата, кравата и вола. Май само виетнамските емигранти при нашия социализъм ядяха кучешко, може някой да си спомни. Тогава се развличахме и с плоския виц, че турското кафе е виетнамско.
Преди да продължа как се е появил мармаладът, си признавам, че историята на закуската ме занимава повече от десет години. Събирам студии, статии и рецепти. Приучих се да си ги заделям – също както преди стотици милиони години шимпанзето си трупало рошкови и плодове. И се очовечило!
Като в мексиканска вълнà
При всеки изгрев на слънцето като в мексиканска вълнà по цялата земя близо осем милиарда души на планетата ядат сутрин. Представете си само какви планини от ресурси се изяждат, докато новият ден тръгне от Кирибати в Тихия океан и склопи очи пак там след 24 часови зони!
А на наша милост, с чаша кафе и портокалов сок, ѝ става благо, размишлявайки как закуската се е доказала като лост от първи род не само за предстоящия ден, а и въобще за човешката цивилизация.
Тези и други интересни факти може да научите от книгата "Проклятието на бялото сирене", изд. Книгомания
