Досега сме се задоволявали с твърде постна представа за произхода и видовете на закуската!
Кога, в коя епоха предполагате, че двукракото ни племе се приучило да си набавя калории в началото на деня? Дилемата има едновременно няколко верни отговора.
• Когато се замогнало дотам, че си съставило стандартно меню за прехраната – мед, яйца, царевица, маниока.
• Когато прехраната престанала да зависи от лова и от случайността да попаднеш на ядливи корени.
• Когато homosapiens почнал не само да добива, но и да трупа храна, да се запасява.
Всичко това се е случвало непрекъснато, през известни интервали в сходна последователност и навсякъде в праисторическите обиталища на Земята.Изследванията, които се разминават по претенции и изчерпателност, са единодушни само когато очертават разнообразието на закуската. Храненето сутрин е функция на еволюцията в животинския свят и в мозъчната дейност на прародителя. То зависи от обективните фактори – климата на Земята, наличните растения и животински видове, а също от трудовите и битовите навици и от културното многообразие.
Не ще да е случайно, че светът закусва различно
Французите например ядат сутрин кроасан или хлебче с чисто масло. Мажат го с конфитюр и пият топъл шоколад.
Британската империя повелява в чиниите да се слагат продукти, добити във фермите и докарани от колониите.
Английската закуска превъзхожда ирландската по пържения боб. В Ирландия почват сутрин с бира и чак тогава боцват наденичките, яйцето, доматките от скарата и мъфина.
Японците прагматично закусват с остатъка от вечерята, само че без бира.В Страната на изгряващото слънце сърбат мисо супа, по-разточителните замезват с кеншинджиру – пиле с ориз.
Африканците дават храна сутрин само на децата, които ходят на училище. Майките им пекат фуфу, луку и угали – питки като катми от смлянаманиока.
Руснаците им викат лепьошки, може и да са царевични. Поливат ги с кефир, понякога с водка.
Чехкини, австрийки, словачки, унгарки – любящите мами с руси плитки и бели бонета – са замесили още по тъмно тестените си закуски.
Полякините като по-хитри купуват готови наполеонки, маковец, фаворки и прочие сладкиши. Не са лоши като фабрични произведения, само че прекалено много захар им слагат според мене. Какво да се прави, все по-ниско калорично гледаме с напредването на възрастта.
Французите и швейцарците подхвърлят палачинките при появата на розовопръстата Аврора. Тайната им хватка обаче е сместа от яйца, мляко, брашно, няколко капки олио и щипка сол да престои поне един час преди пърженето. Не пречи, даже помага, ако гъстата течност се разбърка още от вечерта. Споява се по-хармонично.
В Созопол видях как средновековното изкуство на палачинката се доразвива творчески, и то не само в пълнежа. С фуния пресипват палачинковата заготовка в бутилка. Хем по-удобно се разклаща, разбърква и пренася. Пробвах по морския почин и вярно, по-лесно се контролира премереното количество за всяка палачинка в сгорещения и фино намаслен тиган. Откроявам си люспи с масло предварително и работя върху два котлона едновременно с два тигана, така съкращавам горещия етап на обработката.
Виж, сърбите имат и айвар, и каймак, и нещо останало от скарата снощи.
Досега сме се задоволявали с твърде постна представа за произхода и видовете на закуската! Усъвършенстването ѝ съпътства еволюцията в различни континенти и територии. Първото хранене за деня е служило като локомотив за човешкия индивид, било е двигател на прогреса, на интереса и на познанията. Поради движението напред и въпреки сходната база от суровини варират и историческите сведения за закуската. Съпоставена, информацията нерядко се разминава по векове и хилядолетия и даже понякога се самоопровергава.
Тези и други интересни факти може да научите от книгата "Проклятието на бялото сирене", изд. Книгомания
