Откъс от книгата на Изабел Назар-Ага - „Манипулаторите са сред нас”
МАСКИТЕ НА РЕЛАЦИОННИЯ МАНИПУЛАТОР
Манипулаторите често се крият под различни маски. Те са истински майстори в изкуството да променят фалшивите си лица както пожелаят в зависимост от човека, ситуацията или преследваната цел.
Манипулаторът симпатяга
Тази първа маска е безспорно най-често срещаната. И най-опасната, защото идеално прикрива играта на манипулатора: той е усмихнат, екстровертен, бонвиван, а в определени моменти умее да се показва и загрижен за другите. Говори много и без затруднения. Позиционира се, заема своето място – а мястото, което вие заемате, най-естествено става негово. Той предлага образа на човек, който се чувства добре в кожата си, на когото би ни се искало да приличаме и който бихме искали да ни заобича. Героят, който Мишел Пиколи играе във филма на Пиер Грание-Дефер „Странната афера“, е фрапантен пример за този вид хора. На всички нас ни е трудно да приемем, че зад този безкрайно очарователен човек, надарен с толкова приятни качества, се крие релационен манипулатор. В това е и голямата опасност! Процесът на манипулиране е достатъчно дискретен, за да се прикрие зад друг един набор от нагласи, приятни и забавни поне на повърхността.
Забелязали ли сте, че ни е по-лесно да задоволим желанията и нуждите на симпатичния човек? И в същото време, че като цяло е по-трудно да откажем нещо на приятел, отколкото на непознат. Тъкмо тази така простичка даденост съумяват да използват повечето манипулатори, за да засилят влиянието си над другия. Подобно явление съществува и при животните. Някои видове опасни риби използват миметизма на други, по-дружелюбни видове, за да постигнат целта си.
Да вземем например морското куче. Но нека преди това проучим зеленушката, тази риба чистач на друга едра риба от различен вид. Чистачът и обектът на почистване се разбират с помощта на няколко специфични движения, които стават код за комуникиране помежду им. Те си имат взаимно доверие и затова едрата риба абсолютно спокойно оставя зеленушката да се приближи. Морското куче (Aspidontus toeniatos) обаче идеално имитира зеленушката: то копира придвижването й до най-малката подробност, макар тези движения да не са типични за неговото семейство. Прикрито по този начин, морското куче заблуждава жертвата си (едрата риба) и откъсва парчета от плавниците и хрилете й.
Фактори, пораждащи симпатия
Как човек става симпатичен? За това допринасят известен брой фактори. От двайсетина години социолозите се занимават сериозно с този въпрос. И откриха как абсолютно непознати хора съумяват да изтръгнат нашето „да“ за няма и няколко минути само защото ги намираме за симпатични. Такъв е например случаят с идеалните продавачи. Социолозите са забелязали, между другото, че физическият вид, сходството (наличие на общи неща с купувача), определено свойското държане, ласкателствата, положителните асоциации при контакта (свързани с приятен момент, прекаран и от двамата, с известни личности, които познават, и т.н.) със сигурност оказват, макар и несъзнавано влияние върху повечето от нас.
Голям процент (приблизително 60 на сто) от манипулаторите възприемат като правило за поведение създаването възможно най-бързо на приятелски отношения – особено в чисто професионален контекст – или се опитват още при първия контакт да ни станат симпатични. Те са усмихнати, много внимателни, щедри (правят малки подаръци или дребни услуги) и не се колебаят да ви ласкаят.
Разлика между манипулатора симпатяга и наистина симпатичния човек
Разбира се, не става дума да подозираме в манипулация всеки човек, когото намираме за симпатичен. За щастие, има много наистина уверени в себе си хора, които нямат нужда от хитрини и измами, нито от интриги, за да бъдат харесвани. Те умеят да изразяват открито и честно мнението си, своите желания и чувства. Освен това уверените в себе си личности зачитат желанията, нуждите, чувствата и мнението на другите. И с нищо не ни карат да смятаме, че да имаме нужди, мнения или чувства, различни от техните, е неправомерно, зле видяно, принизяващо, вдъхващо чувство за вина. Увереният в себе си човек се чувства добре в кожата си, той не се преструва, усмихва се, той е приветлив, възпитан и с овладян нрав. Той е с открит ум и поведение. Не поднася непрекъснато неприятни изненади и завързва стабилни професионални и социални връзки. Не крие нищо от личността си и изобщо няма нужда да мачка другите, за да се чувства значим. Увереният в себе си човек не отрича недостатъците си (макар невинаги да му е лесно да ги признава и приема), но признава и качествата си. Между впрочем, такъв човек не ги демонстрира постоянно с цел да докаже на другия, че го превъзхожда или пък че в много отношения онзи стои по-долу от него.
Опитът да обясним какво „е“ или „не е“ уверен в себе си човек, човек с утвърден характер или просто утвърден човек цели да ни помогне да разберем поведението на манипулатора. Повече от ясно е, че в началото на едно познанство манипулаторът, надянал маската на симпатягата, няма да се показва като много по-различен от наистина утвърдения човек. Това открито напомня на прочутата реклама: „Прилича на „Канада Драй“; с цвета е на „Канада Драй“... но не е „Канада Драй“!“ Можем да добавим, че усещаме вкуса малко по-късно и едва тогава установяваме разликата. С други думи, трябва да пообщуваме достатъчно дълго с манипулатора симпатяга, за да открием постепенно какво крие и какво всъщност цели. Уви, най-пасивните и най-наивните сред нас може и никога да не го разберат. Просто защото не познават собствената си емоционална градина и не са проумели личните си потребности. Единствено това познание произвежда необходимия сблъсък. А милиони хора живеят по обратната схема: за тях е важно да откликват на нуждите и исканията на другите вместо на собствените си нужди. И понеже отричат съществуването на последните, фрустрацията и негативното чувство стават по-поносими. Подчинението на другия може да се осъществява само ако има изтласкване, а след това и отричане на собственото его. Точно тези хора на въпроса „Какво искаш да правим днес следобед?“ отговарят с „Каквото кажеш“. Ако повторим питането, за да ги накараме да изразят ясно и категорично желанието си, искрено отговарят: „Не знам“. В усилието си да задоволят най-вече исканията и потребностите на другите от страх да не би да не се харесат те вече не разпознават истинските си чувства и тези на хората около тях. Подобни пасивни хора са неспособни да различат, и то в продължение на 10–20 години, манипулатора, скрит зад маската на симпатягата!
Че не осъзнават емоционалното страдание, предизвикано от човек от антуража им, е едно. А че не страдат от това, е съвсем друго. Тези хора не се осмеляват да споделят с никого своята безпомощност и най-често отричат страданията си. Те рядко изразяват чувствата си. Защото много често те самите не са напълно сигурни какво изпитват.
Той има и качества
Дори да не сме съвсем пасивни или примирени, един друг фактор може да ни заслепи: „симпатичната“ страна на човека! Това, което описвам в тази книга, отразява само манипулаторския аспект. А осемдесет процента от релационните манипулатори и главно „симпатичните“ притежават и много качества, както впрочем всички човешки същества. Как можем да различим истинските от фалшивите качества? С времето! Ако живеем или работим с такива хора, слабостите и лъжите лека-полека ще започнат да си проличават. Те се приемат трудно, когато става въпрос за авторитетна фигура като родител или по-висшестоящ в йерархията. Колко пъти секретарки и други колеги ще замазват издънките на своя началник, преди да настъпи моментът, когато най-сетне ще установят неговата некомпетентност? Да понесат това положение и да докладват за него по-нагоре става още по-трудно, когато висшестоящият началник е убеден в качествата на въпросния манипулатор. Извънредно много разкази свидетелстват за такива случаи, които са много по-разпространени, отколкото предполагаме. Забелязали ли сте впрочем, че най-широко използваният термин за назоваване на висшестоящия началник е „отговорен“? Как тогава да очакваме в действителност да е обратното? Обикновено въпросът възниква едва когато прекаленото стане наистина прекалено!
Да се върнем към истинските качества на манипулатора симпатяга. Той най-често е екстравертен, весел (но невинаги, всичко зависи от „публиката“), говори спокойно и свободно, на моменти проявява внимание към другите, любезен е, активен, жив и усмихнат. Изглежда полезен, квалифициран и умен. Може да е много подреден, да има добър вкус, хубави идеи, да е опитен готвач, изобретателен и сръчен домашен майстор. Всички тези качества, които той чудесно знае как да изтъква, прикриват напълно паяжината, която спокойно плете. Без да отричаме безспорните му качества, повече от ясно е, че те изобщо не пречат на манипулирането. Напротив, обслужват го! Изкуството на манипулатора симпатяга е тъкмо в това – да прикрива маневрите си зад напълно приемливо и дори желателно поведение, оценявано в приятелските, дружеските, топлите и изпълнени с разбирателство връзки.
Неговата първа цел: да ви „свали“. Подходът е приятен. Защото манипулаторът не пести похвалите, които ние много по-късно ще определим като ласкателства. В началото той умее да се показва услужлив чрез дребни жестове, които всъщност не му струват почти нищо. После ви иска няколко незначителни услуги, които вие му правите с голямо удоволствие. Така той бързо създава атмосфера на доверие, разбирателство, радост и сигурност. Поддържа качествата, необходими за една нормална приятелска връзка. Дотук всичко изглежда напълно разумно и просто. На този етап никакво недоверие от ваша страна не би било оправдано. Едва няколко месеца по-късно осъзнавате, че психологическата и/или материалната зависимост (защото той умее да прави големи подаръци или да дава назаем големи суми пари) не ви позволява да се разгърнете напълно. Той сякаш има безброй приятели, макар те да се сменят на две-три години. И какво от това? Той си намира нови без никакъв проблем. Вашето откритие ще се обогатява с наблюдения, съответстващи на характеристиките, описвани по-нататък в книгата.
Преосмислете идеята, че симпатичният човек не може да ви навреди! При все това старайте се да не подозирате всеки симпатяга. Милиони хора са мили и любезни, без да го използват като изтънчен начин за постигане на егоцентрични цели. Повечето манипулатори притежават симпатична фасада: те изглеждат приветливи. Това обаче в никакъв случай не означава, че всеки приветлив човек е манипулатор. То е като с политиците: в голямата си част те са представители на мъжкия пол, което обаче не значи, че във всеки мъж се крие политик!