Той е геймър. Предпочита синя риза на палмички под камуфлираното елече. Винаги идва два часа по-рано на работа и проверява нещата - затворени ли са цеховете, как са бравите на вратите, камерите работят ли, кучетата нахранени ли са, има ли пробойни в оградата. Понякога слива смените и не се прибира. Откакто брат му продаде общото жилище спи на работното място или в клуба на геймърите.
Движи с няколко телефона – изключително и само за игри. Един е основен, а другите – допълващи, така ги представя. Винаги заспива около 22:30 ч. Има страхотен режим – никакво събитие не може да наруши съня му. Обектът сам се пази, кучето е самотно, обектът – също.
Винаги е леко въоръжен - арбалет, повреден газов пистолет, отскоро мачете, което колегите му наричат „сабята”. Със сабята си Джонс редовно прави безуспешни опити да коси ливада, близо до портиерската кабинка. След това е силно уморен. Разполага с няколко ножа, като амбицията е истински пистолет, но заради няколко ментални пречки, това не може да се случи. Така му е казано и така го представя.
Когато не спи в портиерската кабинка играе игри на телефоните. Или програмира телефоните да звънят през 20 минути. Винаги в себе си има бонбони за смучене, които щедро раздава на служителките от завода и изживява тежко, когато някоя от тях откаже бонбон. С мъжете се ръкува. Силно поздравителен е. Носи очила, но винаги с напукани стъкла. Вероятно всичко, което вижда е фрагментарно и се налага да участва в паралелни ситуации. Пазарува дрехи втора употреба – по-възможност в маскировъчни десени за по два лева. Носи ги докато не получи смъртна заплаха от колеги, имащи хигиенични съображения. Не практикува пране. Носи и изхвърля. Чиста работа.
Има силни леви убеждения и здрав сън на нощните смени. Обича да участва в оперативки на други отдели. Прекъсва началници и дава своите виждания за нещата. Винаги силно радикални, едва доближаващи се до темата. Много пъти е искана оставката му от колеги, но началникът не се разделя с Джонс Бонбон, както сам се представя. Той е талисманът на групата. За всичките си заслуги Джонс Бонбон получава 60 лева седмично и когато го съветват да се снишава и да мълчи, заявява че има 15 акции във фирмата и ще си търси дивидентите. Типично за акционер е винаги непоклатим.
Обикновено яде варени картофи. Преимуществено набляга на „картоф-ел” и „вафл-ес”, обяснява, че когато отпаднат менталните пречки ще вземе истински пистолет. Така му е казано и така го обяснява. Малко си пада расист. Заради ромските атаки над охранявания завод.
Джонс Бонбон е 55-годишен ерген. Родителите му били погребани в центъра на гробищата. В това вижда някаква привилегия – както аз съм в центъра на града, така и майка ми и баща ми са в центъра на гробищата. Понякога се грижи за възрастни роднини.
Никога не сваля камуфлираното елече. „Някои работи трябва да се крият вътре”. Обича големите хора и е пръв, когато дойде някоя голяма клечка в завода. След това се връща при работниците и когато го питат защо се бута при шефовете пестеливо отвръща „говорихме си за развитието на завода, решихме някои неща”.
Джонс Бонбон има силна памет и може да цитира отделни фрази и непознати термини. Може да реши всякакви кръстословици.
Веднъж в завода от чужбина дойде един от съсобствениците. Той разбираше малко български. Искаше да направи още един завод. Джонс Бонбон отиде при него и между другото му каза, че в съседната страна било по-изгодно за инвестиране, понеже за външни инвестиции не се дължат данъци през първите 10 години. Това бяха фрази, които Джонс не разбираше особено добре, но така бе чул.
Повече никой не видя съсобственика. Не видяха и Джонс Бонбон. Но се чу, че има нов завод в съседната страна. Джонс Бонбон бил там – в собствен офис, съветник на инвеститора. Бил малко особен – с костюм, но задължително с камуфлирано елече и истински пистолет. Обичал да ходи и да предлага бонбони на служителките. С мъжете се ръкувал.
Откъс от книгата "Авангардни безделници" от
Калин Василев
