Като всяка българска независимост и този ден ще свърши в полунощ. После цяла година ще я търсим тая независимост с пантофка в ръка и на колене, да я пробваме на нечий крак... И, докато пробваме пантофката на левия крак, десният ще бъде върху главата ни. Защото в длъжностната характеристика на лакея е записано, че в него могат да се трият обувките. Казвам ги тези неща с болка, защото дори самото обявяване на Независимостта на България е било свързано с кандърми по признаването на същата тази независимост. Защото не отиваме в качеството си на принц да мерим обувката на Пепеляшка, а ни пращат като лакея на принца. Пепеляшка накрая ще си легне с Принца, а ние ще мастурбираме пред вратата със спомена за гащичките на Пепеляшка, които сме съзрели, докато и мерим пантофката…Но докато сме търсили крачето, което е носило пантофката сме били наистина свободни. Защото сме знаели, че нещата могат да зависят и от нас. Знаели сме, че ако намерим подходящия крак за тази пантофка, можем да скрием истината. Могли сме да отмъстим на Принца и да му предложим за жена най-свадливата девойка, стига да успеем да и вкараме крака в пантофката. Да, като лакеи сме знаели това. Могли сме да отмъстим на Принца. Могли сме да му вкараме в леглото и самата Баба Яга – стига да успеем да я свалим за малко от метлата и с вазелин да вкараме крака и в пантофката – лакеят винаги носи в джоба си тубичка с вазелин. Могли сме да направим това. Но мисълта, че ще ни хванат, ще ни усетят… И не че Принцът ще ни убие, – от това не се страхува лакеят – а че ще ни уволни от работа. Да. Принцът ще ни уволни от работа. А един лакей се страхува от безработицата не за друго, а защото няма да има на кого да се усмихва раболепно. На кого щяхме да се усмихваме тогава, когато ни уволнят от работа. И кой е този, който ще си вземе уволнен лакей на служба. А така ние имаме такава добра характеристика. С характеристиката от Турция постъпихме на работа при немците. С тяхната характеристика постъпихме като лакеи на СССР, сега сме на друга служба. И разнасяме и мерим една пантофка напред-назад. А днес просто имаме почивен ден. Всеки лакей почива един път в годината в Деня на своята независимост… Ами това е…
Автор: Христо Стоянов
