1. За да бъде опъната шатра, първо вождът на племето трябва да нареди на предачите да изработят преждата и на тъкачите – да изтъкат платното и шнуровете. После кроячите трябва да изрежат точните размери от платното, за да могат шивачките да ушият шатрата. Едва тогава тя се предава на силните мъже в племето, които опъват въжетата и здраво ги закрепят за земята. В тази задача участват много хора, но понеже споделят една цел, по своята същност те са едно цяло. Когато се вгледаш внимателно в ставащото по света, ще видиш, че всеки човек служи за някаква цел и предлага някаква услуга – от прелюбодееца до благочестивия, от бунтовника до покорния, както и всички ангели и демони.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа
2. Каквото и да се случва в живота и в ума ти, имай смелостта да се влюбиш и да се оставиш да бъдеш обичан! Когато заживееш, пропит от любов, ще я имаш и в живота, и в смъртта.
3. Думите са само покривало; същинското привличане между хората става в сърцата им.
4. Нека никога не губим надежда в Истината! Надеждата е единственото ти упование по избрания път; а дори да решиш изобщо да не поемаш по него, дано никога не изоставиш надеждата.
Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си
Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио
5. Тиранията, потисничеството, жестокостта и безпощадността са като сбита снежна топка, в центъра на която има лед, готов да вкочани душата. Единствено слънцето на съвестта може да разтопи тази ледена топка!
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
6. Когато умът ни реши да отиде на ново място, сърцето първо отива там, за да провери терена, и после се връща, за да заведе и тялото.
7. Думите оживяват заради нуждата ни от тях. Тъй като много искахте да чуете думите ми, те приеха форма! От това следва, че в крайна сметка нуждата е майка на думите.
8. Думите и действията, с които насърчаваме или предизвикваме другите, един ден ще се върнат при нас или за да ни вдъхновят с надежда, или за да ни преследват.
Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас
Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли
9. Светлината постепенно изчезва със залеза на слънцето. Ако обаче не можеш да живееш без светлина, нямаш друг избор, освен да станеш самото слънце!
10. Където и да си, ти си точно там, където трябва!
