“Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове“, е казал Неофит Рилски в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. Днес, 1-ви ноември, е денят, в който отдаваме почит на всички тези бележити българи, които имат принос за запазването и изграждането на нашата просвета. В духа на празника решихме да поговорим с един от представителите на днешните будители – учителят от Кюстендил Росен Мишовски. Той е един от най-отдадените представители на учителската гилдия в града. През дългогодишния си опит от цели 22г., Росен Мишовски е доказал своя професионализъм и успешен подход към учениците си, които, от своя страна, му се отблагодаряват със страхотни резултати. “Строг но справедлив !“ – така описват учителя си, който освен взискателен към знанията, е безкомпромисен и към дисциплината в клас. Срещаме се с г-н Мишовски в класната му стая, в начално училище “Св. Климент Охридски“, където преподава на деца от първи до четвърти клас и полага основите на техните знания и ги учи “Да учат“. Техният път към образоването започва ръка за ръка с него, а класовете му винаги са пълни с деца, с отличен успех, винаги възпитани, задружни и дисциплинирани.
Г-н Мишовски, по-различна ли е учителската професия от другите и ако да, с какво?
Всяка професия сама за себе си е интересна и хубава. Специално за учителската професия, в начално-училищната възраст, предимството е, че работим с деца - те все още не са обременени с някакви житейски проблеми. За тях животът е красив, хубав и по този начин и ние, учителите, се зареждаме с тяхната позитивна нагласа към живота.
Това е страхотно! Все пак, не е ли по-трудно да се работи с деца?
Както знаете, между другото и ти като моя ученичка, както се работеше лесно и с теб, и с твоите съученици, така е и до ден днешен. Когато човек обича професията си, когато харесва това, което работи и върши, винаги ще му бъде лесно, винаги ще му бъде хубаво да прави това, което той най-много иска. Разбереш ли какво искат децата, работата става лесна.
А какво смятате, че е нивото на образованието в България и мислите ли че репутацията на училището, като институция, остана непокътната през последните години? Запазиха ли децата уважението към учителите си?
Тук стигаме до проблеми, които са познати на цялото общество и пътят за решаването им трябва да бъде извървян съвместно с държавата. Отново казвам, че ако всеки учител, сам за себе си, намери правилния път към децата – какво да изисква от тях, какво може да им даде, те какво могат да му дадат, то тогава образованието ще си остане на високо ниво. Не съм съгласен с констатацията, че днешните деца не били умни и не могат да си изпълнят задачите. Децата са умни, само трябва да положат малко повече старание и търпение. А самото общество е така устроено, че изисква нещата да се случват много бързо. Все пак, специално в началната възраст, е нужно да се подходи с повече спокойствие и търпение. За това, според мен, образованието в България все още е на много високо ниво. Резултатите, които показват гимназистите на различни олимпиади, и то международни такива, сами по себе си показват, че не може да се твърди, че образованието изостава, или че нивото му е паднало драстично. Да, не може всички дечица да бъдат на най-високо ниво, но смятам, че и те и ние, даваме всичко от себе си. За мен, българското образование успява да поддържа високо ниво.
През последните години се коментира, че учителската професия вече не е за предпочитане и че има все по-голям отлив на кандидати за професията. Какви са Вашите наблюдения?
До колкото знам от хора, които учат в университети, доста са желаещите, които са записали да изучават и начално-училищна педагогика и предучилищна педагогика. Според мен, желание има. От тук нататък, след като приключи своето висше образование, дали самият човек ще реши да практикува тази професия, зависи само от него самия.
Тук е моментът и да Ви попитам за нивото на заплатите на учителите. Релевантни ли са те на усилията, които полагате?
През последните години, една от целите на Министерство на образованието е да повиши заплатите на учителите и най-вече на тези, които ще започнат тепърва своята кариера. Трудно е да се прецени дали доходите ни са адекватни на фона на останалите в страната, но вярвам, че увеличаването им ще привлече повече млади хора към учителската професия. Основното при избора на професия при всеки един човек е тя да му носи спокойствие и сигурност. Хората искат да са удовлетворени от труда си, както духовно и емоционално, така и материално.
Как се справяте с учениците, които имат лоша дисциплина в клас?
Първият ми метод е с думи и се старая ученикът да ме разбере. Ако не се получи, намирам други начини - нещо допълнително, което ще трябва да напише или да научи, но винаги първоначално трябва да изслушаме мнението на ученика. Това е най-важното! Защото в дадена ситуация, когато се получи някакъв конфликт, аз винаги казвам, че и двете страни малко или много са си виновни – вече до каква степен кой колко е виновен – се изяснява допълнително. Аз не обичам да използвам понятието “палави и непослушни деца“. За мен е много по-правилно определението “малко по-емоционални деца“.
А как се справяте с тези ученици, които имат затруднения в усвояването на материала. Какъв е подходът Ви към тях?
Aз имам своя теория, за да продължава детето в следващите години да се образова и развива. Тя се основава на факта, че всяко дете е силно в някоя определена област. Целта, както казвам е – да се научим да работим, да бъдем отговорни и да изпълняваме това, което са ни поставили като задача. Сега вие, като журналист, вашата цел е да направите така, че вашата медия, да бъде предпочитана от хората, да бъдете обективни. Ако сте честни и си вършите работата – всеки ще предпочете да се информира от вас. Така е и при нас – ако си вършим работата както трябва – ще бъдем предпочитани като организация и като училище, в което децата ще идват да се обучават. Но отново казвам, че всяко дете си има точно определена област, в която е силно, а нашата цел е поне да покажем на това дете, че един може да е успешен по математика, друг по български език, трети да усвоява с лекота чуждите езици, четвърти да притежава таланта да рисува, пети да бъде чудесен спортист и т.н. Ние, учителите, трябва да научим децата поне да се трудят и да разчитат сами на себе си. Да, най-важното е просто да знаем да работим и да си изпълняваме задълженията както и целите, които сме си поставили, защото само когато го направим, тогава и държавата ни ще търпи развитие.
