След документалния филм “Аз живея Дунав”, режисьорът Брано Молнар отново създава фантастичен и емоционален портрет на скритите кътчета на Дунав. Филмът “Дунавска фантазия” е с премиера по Viasat Nature в неделя, 21 юли от 15:00 часа и повторение на 12 август от 22:00 часа.
Следваме Брано Молнар го, докато той пътува по реката и в близките гори, създавайки едно по-добро разбиране за живота. Той се слива в пейзажа и улавя магическите кътчета, които все още могат да се намерят тук.
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга. Със своите 2850 км тя извира в планините Шварцвалд и се влива в Черно море. По протежение на цялата си дължина Брано пътува през десет страни: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна.
Делтата на Дунав е най-голямата речна делта в Европейския съюз. По-голямата част от нея е в Румъния, а северният й край - в Украйна. Водните басейни на делтата – блатата и езерата – са дом на 45 вида сладководни риби. Това е най-добре запазената делта в Европа и е обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1991 година.
През последните няколко десетилетия река Дунав е свидетел на прекомерната експлоатация на природните ресурси и драстични промени в използването на земята. В този едночасов документален филм режисьорът Брано споделя своята лична история с река Дунав, в която пътува назад във времето до дните на дядо си.
В детството си Брано и дядо му стават свидетели на строежа на язовирите Габчиково – Нагимарос, предназначени да предотвратяват катастрофални наводнения, да подобряват н плавателността и производството на чиста електроенергия. Този проект обаче има своите недостатъци: той завинаги хвана в капан необуздания Дунав, заличавайки в границите си десетки квадратни километри уникални екосистеми. Това предизвика най-нашумелия трансграничен воден спор, който някога е стигал до Международния съд. Казусът "Габчиково – Нагимарос" така и остава неразрешен.
Режисьорът Брано Молнар създава фантастичен емоционален портрет на скритите кътчета по Дунава; той винаги вижда по-добре, чува по-добре, чувства се по-добре и разбира по-добре живота край реката и в близките гори. Ето какво още казва той, специално за Viasat Nature:
Каква фантазия ще ни разкрие историята ви за Дунава?
Тук все още има няколко фрагмента от реката, където може да се открие същността на истинската дунавска атмосфера. Нашият документален филм показва потенциално добра прогноза за бъдещия живот на тази река и нейните обитатели. Думите не могат да опишат магията на всичко това. Трябва да гледате документалния филм, за да видите тези напълно хипнотизиращи гледки.
От колко време продължава любовта ти към тази река?
Още от дете, от момента, в който започнах да посещавам дядо си в колибата му край реката, където правех малки лодки от грахови шушулки и пусках с тях попови лъжички във водите на една стара дървена бъчва. За пет минути можех да имам десет малки пътници. В днешно време се разхождам из гората половин ден, а нямам дори и един.
Какви спомени те свързват с Дунав?
Филмите сами по себе си представят различни епохи от живота ми. Всеки един от тях е бил в процес на създаване в продължение на две до три години с малък филмов екип. Много неща се случиха по пътя, но усещането за вълнение и очарование винаги оставаше. Фактът, че преживявам филма с цялото си същество, винаги ще се проектира върху крайния резултат.
Кое е най-важното послание, което зрителите трябва да научат от твоя филм?
Уважавайте природата. Това е всичко.
Какво беше най-голямото предизвикателство за теб по време на снимките?
Когато си счупих крака в планината. Имах 40 сантиметра дълъг железен прът в крака, трябваше да лежа в леглото и да се възстановявам. Въпреки това се облякох и чаках за гъски три седмици при -16 градуса. Струваше си обаче, заснех прекрасно ято от десет хиляди гъски. Това беше в началото. Друго огромно предизвикателство беше да намерим конкретните животни, които ни трябваха за конкретните снимки. Кадрите с рибата бяха особено трудни. Трябваше ни страшно много търпение, но в крайна сметка успяхме.
По течението си Дунав свързва растителния, животинския и човешкия свят. Те в хармония ли са?
Тези три части съжителстват по свой собствен начин. Понякога те се бият или унищожават помежду си – това се отнася конкретно за хората, но може да се каже и за паразитни животни или растения например. Хората са живели в хармония с естествения цикъл, но това се е променило през последните векове. Ние често източваме природни източници и вземаме повече, отколкото природата трябва да даде, което оказва влияние върху Майката Земя.
В края на краищата, обаче, екосистемата е божествено проектирана да се адаптира по начин, който винаги да остане хармоничен. Така че, природата се опитва да поддържа баланса и от нас зависи да се справим по-добре от нея.
Защо публиката на Балканите не трябва да пропуска "Дунавска фантазия"?
Постмодерният свят нарушава тази естествена речна симфония. Прекъсваме все повече и повече от ценната мелодия, въпреки че песента продължава. С други думи, страната и нейната природа страдат, но все още са живи и дишат. Хората трябва да гледат нашия документален филм, за да видят какво все още могат да открият там и да го запазят, преди да е станало твърде късно. Те дори не знаят какво съкровище имат точно под носа си. Просто гледайте и се научете да го оценявате.
Viasat Nature оставя природата да разкаже собствената си вдъхновяваща приказка – красива и удивително жестока. С убедителни истории от хора, които са свидетели на събитията, отблизо, лично и с много емоция. За пълната програма следете www.viasatnature.bg.
Следете и на www.Facebook.com/ViasatNatureBG, както и на www.instagram.com/ViasatNatureBG/
