"Не е до такава степен верен митът, че младите хора не гласуват. Много се говори, че те не се интересуват от политика, че са аполитични, но това категорично не е вярно. Младите хора гласуват. В сравнение с останалите възрастови групи се вижда, че младите хора излизат и гласуват". Такава оценка за отминалите евроизбори даде социологиът от АФИС Стефан Георгиев.
"Мобилизацията за европейските избори на целия континент беше много висока. Това беше вотът с най-висока активност за последните 25 години. Тенденцията на постоянно понижаване започна от 1975-а година и сега за пръв път имаме повишение и то с цели 9 процента, като в някои държави се стигна и до цели 20 на сто повече гласували". Това заяви ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев във връзка с вече приключилите евроизбори. Той беше един от специалните гости на събитието "Европейски избори 2019 – равносметката. Перспективи и предизвикателства пред новите членове на Европейския парламент", организирано от Българското училище за политика "Димитър Паница". То е част от инициативата "Европа те чува! Гласувай!", а медийни партньори са Actualno.com и Expert.bg. Модератор на форума беше водещата от БНТ Добрина Чешмеджиева, а друг от специалните гости беше евродепутатът от ГЕРБ Асим Адемов.
"Залогът на тези избори не беше никак малък. Говореше се за крайнодясна вълна, която би блокирала европейските институции. Имаше индикации за националистически вот, но дори и в нашите проучвания се виждаше, че няма индикации за вълна, която да преобърне вота", заяви Теодор Стойчев. Той допълни, че Европейският парламент ще бъде доста по-различен, няма да има мнозинството, което имаше в предишните няколко мандата.
"В момента се говори по-скоро за едно проевропейско мнозинство – ЕНП, социалистите и демократите, центърът, който възниква около ядрото на либералите и Зелените. Факт е, че ще има солидно проевропейско мнозинство и вълната на евроскептиците не бе голяма", допълни Теодор Стойчев.
"Много преди кампанията съм се срещал с млади хора и винаги съм им казвал – това са вашите избори. Младите хора имат уникалния шанс да живеят в най-големия мирен проект в света, да се възползват от привилегиите, които дава това членство", заяви от своя страна евродепутатът от ГЕРБ Асим Адемов.
"Някои кандидати обясняваха как като отидат в Европа ще преобърнат всичко и ще решат всички български проблеми, но това не става така. Европарламентът има 751 евродепутати и сред тях сме 17 души българи. Разбирате колко трудно става това да се прокара българският национален интерес. Много пъти сме търсили съмишленици и от други страни. Имаше теми, по които всички български депутати демонстрирахме завидна сплотеност и единство – това се случваше, когато трябваше да се защити българският национален интерес", допълни той.
"На тези избори гласуваха малко под 2,1 милиона български граждани. Според ЦИК това е 32 процента избирателна активност и трябва да си го кажем – това е най-ниската избирателна активност на национални избори от 2007-а година, когато бяха първите избори за Европарламент. От гласувалите, тези, които са избрали 17-те представители, са малко над 1,5 милиона, което е едва 25 процента от всички имащи право на глас. Това означава, че едва една четвърт от българските граждани ще имат представители в този парламент. Тази представителност също е рекордно ниска. За сравнение на парламентарни избори около 42 до 47 процента от българските граждани получават представителство. Важно е да се отбележи, че представителността намалява", категоричен беше социологът Стефан Георгиев. На изборите са гласували по-голям относителен дял хора от столицата, служители и висшисти за сметка на хората от по-малките населени места, тези с по-ниско образование и по-ниски доходи. "Като цяло гласуваха повече хора, които живеят по-добре", заяви Стефан Георгиев.
Той допълни, че голяма част от участниците на евроизбори живеят в столицата. "Това е разбираемо и от гледна точка на жизнен статус, и от гледна точка на образование, и от гледна точка на доходи, на лайфстайл дори", заяви социологът. Той обърна внимание и на друго – 40 процента от взелите участие във вота за европейски избори са с висше образование. "Тук са най-големите разлики. По данни на НСИ висшистите в България са около 25 – 28 процента. На избори много повече висши гласуват като съотношение. Много повече висшисти са и представени. На тези избори забелязахме много сериозен дял на висшистите, които са гласували", заяви Георгиев. Друг важен извод от тези избори е, че настроените оптимистично са много по-голям дял от гласуващите. "На тези избори не излязоха песимистите за бъдещето на Евросъюза", категоричен е социологът.
"С тази ниска избирателна активност политическата класа не можа да мобилизира голяма част от българските избиратели. Нямаше сериозен дебат за бъдещето на Европейския съюз. Гласувалите на тези избори се отличават значително един от друг, сочат проучванията. Ако има лоша новина, то тя е, че има самоизключване на хората от по-малките населени места, на онези с по-ниски доходи и по-ниско образование. Тези хора все по-рядко намират своята лична мотивация, за да гласуват. Има обаче и добра новина – младите хора гласуват", завърши Стефан Георгиев анализа си за евроизборите.
"Важно е да отбележим две неща. Първо, в европейските избори традиционно мотивацията е по-ниска, защото не са много българските граждани, които се идентифицират като граждани на Европейския съюз. Освен това трябва да имаме предвид и друго. Средата в България и доста наситена с антиевропейска пропаганда. В този смисъл такъв тип антиевропейско говорене води до изключване на част от обществото от идеята за ангажираност с Европейския съюз", каза Добромир Живков от Агенция "Маркет линкс". Той допълни, че на тези избори се е видяло още едно интересно явление – тук не е имало протестен вот.
Що се отнася до целия Евросъюз, Добромир Живков заяви, че гражданите са се почувствали застрашени за света, в който живеят и за ценностите, върху които е изграден самият съюз. "На този вот имаше и една друга изненада – евроскептицизмът и консервативната вълна не се случиха така, както бяха прогнозирани. На второ ниво обаче имаше още една приятна изненада – ангажираността на младото поколение. Тук маркираме три важни неща – високата избирателна активност сред младите. Все още колегите от изследователските агенции продължават да вадят данни, за да се изследва по-задълбочена тази младежка вълна на активност – от 18 до 35 години, но в някои страни имаше над 50 процента активност сред младежите", заяви социологът. "Втората вълна, която регистрирахме – проевропейският вот. Младите гласуват проевропейски. Третото нещо, което трябва да отбележим е зелената вълна. Това е може би най-голямата изненада и тя нямаше как да се случи без участието на младите“, категоричен бе Добромир Живков. Като доказателство той приложи проучвания, според които Зелените е първа политическа сила сред избирателите до 28-годишна възраст. С нарастването на възрастта, популярността на Зелените спада.
Като цяло в България делът на гласуващите млади е по-малък от този в европейските страни. "Младите тук не са така ангажирани, както европейските си връстници. Важно е обаче да се каже, че изборите отново потвърдиха, че българските младежи са проевропейски настроени“, категоричен бе Добромир Живков. При тях обаче зелената тема е на последно място по интерес, тъй като приоритетите тук в настоящия момент са различни. „Ние имаме тепърва да покриваме стандарт в редица социални области, за да стигнем дотам да сме ангажирани с опазването на околната среда“, категоричен беше социологът.
Директорът на Софийския офис на Европейски съвет по външна политика Весела Чернева заяви, че на тези избори е станало ясно, че европейците искат промяна, но не и разпад на Евросъюза. Тя представи как биха изглеждали отделните коалиции в новия Европарламент чисто математически. Според нея има три основни сценария за бъдеща управляваща коалиция, като се спря и на основните партии и личности, от които се очаква да играят основна роля в бъдещия европарламент. "ЕНП е станала доста по-източноевропейска, освен Германия в момента тя е преди всичко партията на Полша, Румъния, Унгария, Гърция, Австрия и България. Това е една промяна от предишните години, когато ЕНП е била много по-силна в Западна и Централна Европа", заяви Весела Чернева. Тя показа и как би изглеждала картата ако само гражданите под 35 години бяха гласували – тук картината е доста по-различна. В такъв случай социалдемократите, либералите и зелените биха били доста близо до съставяне на коалиция без участието на ЕНП.
"Хората разбират, че когато тръгнеш на европейски избори с национални теми, значи не ги интересуват европейски теми. В много малко страни имаше европейска кампания с чисто европейски теми" – така отговори Весела Чернева на въпрос на Actualno.com за говоренето, на което станахме свидетели по време на предизборната кампания в България. "Такъв пример е Тимерманс в Холандия. Това лично за мен беше изненада, защото той пое голям риск", допълни Весела Чернева. „Нормално е изборите да се водят от национални теми. Мен лично ме притесняваше говоренето за това, как ние ще изпратим едни хора да защитават националния интерес, очевидно в европарламента по-скоро въпросът е да правиш коалиции отколкото да ходиш да се биеш в гърдите. В този смисъл много по-малко се говореше относно това с кой бихме направили коалиция и по какви въпроси. Освен това идеята как трябва да се промени Европа в следващите 5 години и кои са темите, които ни интересуват, изобщо не съществуваше в нашата кампания“, заяви Весела Чернева.
В края на днешното събитие българското училище по политика "Димитър Паница" връчи и наградите от конкурса "Европа те чува. Гласувай!". 18-годишният Николай Петров стана големият победител и спечели голямата награда – пътуване да Брюксел и посещение в Европейския парламент.
