Петър Русев е спасител и заместник-началник на плаж "Бургас-север". По професия е оперен певец и 15 години работи в Държавна опера Бургас. Повече от 20 години е старши спасител и инструктор по водно спасяване към БЧК, преподавател на ученици от първи до шести клас по водно спасяване. Обучил е над четири хиляди деца. За своята хуманна работа е получил различни награди, медали от ЦК на БЧК. Най-хубавото обаче е, че няма нещастни инциденти в кариерата си на спасител.
Г-н Русев, какви са Вашите наблюдения, кои са най-големите грешки, които правят хората когато дойдат на плаж?
Една от най-големите грешки, които хората правят, е, че не спазват флаговата сигнализация. Мислят си, че морето е до колене. Хората, които идват от населени места където има реки, язовири, басейни си мислят, че къпането в тези водни басейни е като в морето. Но разликата е огромна и затова ги съветваме да са винаги до спасителните постове, да наблюдават флаговете. От 1996 година те са сменени. Направиха ги като светофари – зелено, жълто и червено и това е най-основното нещо, за което трябва да се следи.
Как влияе храненето на плуването?
Има много важно отношение - не само храненето, но и алкохолът и наркотиците. Човек след обилно хранене, не трябва да влиза във водата 2 часа. От натиска на вълните върху стомаха може да се стигне до повръщане, повърнатото да попадане в дихателните пътища и да започне човекът да се дави. След употреба на алкохол 8 часа не бива да се влиза в морето.
Нещо много важно трябва да кажа за децата. Те имат един много вреден навик, когато влизат във водата - да дъвчат дъвки, бонбони, солети. Във водата не трябва да имат нищо в устата, за да могат свободно да плуват и дишат.
Какви са грешките, които родителите правят по отношение на децата, когато са с тях на плажа?
Според Правилника по водно спасяване, деца под 10 години не бива да влизат сами във водата, а трябва да бъдат с пълнолетен придружител. Децата трябва да са в група, да не са сами, а да са по няколко, за да може ако стане инцидент, другите да извикат помощ. Най-добре е да не се къпят на неохраняеми места, защото може да настъпи инцидент. Само през миналата седмица има 5 удавени деца в различни водоеми в страната. Не трябва да се плува в непознати и неохраняеми водни зони.
И ако все пак, човек попадне в мъртво вълнение на неохраняем плаж, какво да направи?
Човек, ако попадне в течение, трябва да се отпусне и да не плува срещу течението, защото скоростта на един плувец е между 5 и 10 км/ч, докато скоростта на мъртвото вълнение може да бъде 30, 40 и 50 км/ч. Това означава, че ако плувате срещу течението, то ще ви връща назад. Единственото спасение е да се плува косо или по диагонал. Но препоръчваме където са неохраняеми водни площи да се влиза в група. При инцидент, ако няма наблизо спасители, да се обадят на тел. 112.
Колко души си сте спасил в своята практика?
Много хора съм спасил, но не съм ги броил. Почти всеки сезон има инциденти. Някои са по-леки, когато успеем да ги извадим до 1-2 минути, няма проблеми. Но хората, които са изпаднали в клинична смърт, е много опасно. Тогава им правим изкуствено дишане, сърдечен масаж, докато дойде медицинско лице и екип. Много е сериозна нашата професия, рискуваме живота си, за да спасяваме хора. През 2000 година въведоха спасителните буйове, които са сериозна помощ в работата ни. Има и спасители, които са загивали, докато си вършат работата.
А не трябва ли да има и друга помощна техника на спасителните постове?
Естествено, че трябва да има. Преди много години на бургаския плаж имаше лодки. В тях може да бъде спасен повече от един човек. В последните няколко години нямаме нищо и просто с жива сила биват спасявани хората, което е много грешно. Спасителите на други плажове по света имат дъски, скутери, джетове, лодки с извънборден двигател, сърфове. А ние имаме само едни въжета, от времето на комунизма и Комплект номер едно. Както казах, с жива сила се спасява човешкият живот. На бургаския плаж в събота и неделя има по 100 000 души, а спасителите са 16-17 души. Как да ги опазят - много е трудно. По инструкции е дадено един човек да отговаря за 50 души, а при нас се получава така, че един спасител отговаря за повече от 1000 души. Затова молим, поне родителите да си наблюдават децата, които са до 10 години. Освен това, отговаряме за деца, които са се изгубили. Има и възрастни хора изгубени или след като излязат от морето, сядат на някое заведение и близките им ги търсят. Става голям проблем, правим жива верига, целият наличен състав се организира и ги издирваме.
Има ли вече спасители на всички постове на плаж "Бургас-север"?
На 29 юни сезонът ще бъде открит официално, а дотогава плажът се води неохраняем. В момента работят 9 поста с по 2 спасители и работно време от 8 до 18 часа. Има едно медицинско лице и една линейка. В събота, всичките 14 поста на северния плаж трябва да бъдат открити и с флагова сигнализация.
Кое е мястото на бургаския плаж, където най-често стават инциденти?
Най-много инциденти стават на бургаският мост. За 30 години откакто е създаден, има над 100 смъртни случая. Само през годината, когато го ремонтираха, нямаше инциденти. Иначе всяка година скачат деца, има пострадали рибари и възрастни хора, като причините за това са различни.
Но има и друго. Много от хората не са дисциплинирани и не изпълняват нашите команди, които са свързани с тяхната безопасност. От няколко години работим с общинска полиция, те ни съдействат и правят актове. Само така се получават нещата. От 50 до 200 лева е актът за плажуващи, които са агресивни или не изпълняват заповедите.
И да не забравят посетителите, че по плажовете има много джебчии и крадци. Освен общинска полиция, която обикаля Морската градина на колелета, има и обходни коли ма МВР. Джебчиите и крадците са много, особено в почивните дни. Идват от Сливен, Ямбол, Котелския край и къде ли не. Жени, мъже, деца крадат багаж и ценности.
Продължавате ли да носите ореола на спасителя – гларус, който се радва на специалното внимание на жените?
Това е останало в миналото, защото ние сме подписали морален кодекс, което означава, че по време на работа нямаме право на лични срещи, на свалки. Самият имидж на спасителя вече е променен. На времето, през 1935-1939 година, при първите спасители, като Петьо Пандира, който има паметник в Морската градина, нещата са били по-различни.
А официално, в България водното спасяване е въведено със закон от 1964 година и тази година има 55-годишен юбилей. За да си спасител, трябва да имаш сърце, да имаш призвание. Всеки не може да бъде спасител. Може да си плувец, обаче спасителят е направен от друго тесто. Той трябва да знае как да подходи, да действа бързо, за 20 секунди трябва да вземе правилното решение. Затова всяка година се явяваме на изпити. Имаме колеги спасители на 75-80 години, тази професия е вечна. Щом си здрав и си покрил нормативите, можеш да се работиш, ако обичаш морето, обичаш да спасяваш и помагаш на хората.
