Васко Василев е роден на 14 октомври 1970 г. в град София. Още от петгодишен има изпълнения пред публика, на седемгодишна възраст свири като солист на Български камерен оркестър в зала България, под диригентството на Дина Шнайдерман, а две години по-късно записва със Софийската филхармония и главния диригент Константин Илиев първата си дългосвиреща плоча.
През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера – Лондон, с който редовно свири и като солист. Изнасял е концерти в 40 страни. Преподавател е в Лондон и Валенсия. Свирил е със световно известни изпълнители като Лили Иванова, Майкъл Джаксън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго и други. Свири с цигулка „Амати“, от която в света съществуват само десет екземпляра, на възраст около 305 г.
През февруари т.г. Васко Василев зарадва българската публика с уникален концерт в София. Тази есен стартира негово национално турне в 12 български града, като в Стара Загора и Бургас билетите за концертите вече са разпродадени.
Концертите са обединени в темата от фламенкото и испанската музика, а освен Васко Василев на сцената ще бъдат и част от членовете на испанската група “Чамбао” – Тони Кантеро (китари), Тони Ромеро (пиано) и Хуан Ередия (перкусии).
Вижте какво сподели невероятният музикант в интервю специално за Actualno.com.
След концерта Ви през февруари в България, се завръщате с национално турне. Носталгия ли е това?
Вероятно част от причината е и това. На мен България никога не ми стига. След концерта в зала “Армеец” получихме много писма с въпрос защо само в София... Тогава прецезирах графика си и реших, че с малко повече усилие ще мога да отделя почти цели 3 седмици за концерти. Така се получи турнето – сега вече имаме потвърдени 12 града и поне още толкова недоволни, че не са сред тях ;)
Два от концертите вече са напълно разпродадени, очаквахте ли подобен интерес?
Никога не съм подценявал публиката в България. От моето първо стъпване на сцена като дете до последния концерт пред българска публика съм усещал и подкрепата, и обичта и за мен това винаги е било най-голямата награда за всичко, което правя. Залите в Стара Загора и в Бургас наистина ме изненадаха и очаквам с нетърпение есента, за да започнем концертите.
По-различно ли свирите, когато сте в родината си?
Не, не мисля… вълнувам се и по някакъв начин усещам, че съм си у дома, но това опитвам да не пречи на начина, по който разказвам историята с музиката, която свиря.
Вие сте човек на света и все пак кое е специалното в България?
България е у дома. Неотдавна гледах едно интервю на Любо Киров, с когото сме приятели, и на въпрос за това какво е за него България, той каза, че е мястото, на което се чувства най-много обичан. Аз също имам такова усещане.
Има ли нещо, което въпреки таланта ви и славата, бихте искали да притежавате още?
О, да – самолет!
Какво бихте казали на децата, които тепърва „прохождат в музиката“? И на родителите им.
Вярвам, че всеки има предначертана съдба. Родителите трябва да внимават в това, което истински желае детето им и да го обичат, независимо от изборите, които прави. Ако музиката е наистина пътят, то тогава да са готови на много отдаване, разбиране, подкрепа и обич. Мисля, че това важи за всичко, не само за музиката.
Колко е важно едно дете да има по-тесен досег с изкуство като музиката?
Нямам идея какво означава живот без музика. Това е свят на образи, чувства, емоции и умение да съпреживяваш, по някакъв начин те учи на отношение към света и към живота. В едно съм убеден - това не може да навреди или да ощетети никого, още по-малко дете, така че препоръчвам всякакъв вид изкуство, което развива сетивността и въображението.
Имате ли поглед върху развитието на този вид изкуство у нас и реализацията на българските музиканти?
Имам поглед, разбира се, но не много задълбочен. Имам приятели сред музикантите, не само в класическите среди, но и сред поп, рок музикантите, певците, както и сред артистите. Ако всеки прави това, което обича и в което вярва, мисля, че няма начин да няма успех, независимо колко е трудно и колко е малък пазарът.
Може ли да се каже, че българите са народ, надарен с повече усет към музиката?
Мога да се подпиша под това… В момента съм в Япония, където “Мистерия на българските гласове” са истинската визитна картичка на България. Преди години тук е имало поп конкурс, на който Лили Иванова взима по-голяма награда от Оливия Нютън Джон, а специални гости са Джансън 5. Името на Нешка Робева продължава да е символ не просто на художествената гимнастика като спорт, а като изкуство. Същото е и с Албена (Денкова) и Максим (Стависки) – техните спортни постижения тук се помнят с музиката и изкуството, което пресъздават.
Мисля, че сме доста музикална нация наистина, по-скоро трябва да работим върху мисленето си – да е по-глобално, а не толкова локално, защото светът не започва и не свърша с нас и е пълно с талантливи хора по цялото земно кълбо, готови да отстояват правото си на реализация. Добрата новина е, че има място за всеки под слънцето.
Не мога да не Ви попитам за любовта…
Всичко, което правя, е свързано с нея – от вдъхновението до реализацията на един проект - всичко е базирано на любовта. Ако ме питате за по-личен аспект – аз обичам да обичам и това наистина ме прави щастлив.
Организирате концертите си сам, издаването на книгата ви също? Защо?
Това е така от 2010-та година насам. Не съм съвсем сам, двама сме – просто намерих всичко необходимо като качества в лицето на един човек и станахме супер тандем. За мен като артист е изключително важно да съм независим, от една страна, и да работя с хора, който добре ме познават. Това, което сме постигнали в момента в България, е максимално оптимизирано и се гордеем с него.
Възнамерявате ли по-често да правите концерти за българската публика?
Стига да имам време, винаги.
С какво са свързани бъдещите ви мечти, имате ли нереализирани такива?
Мечтая за още повече концерти, турнета, нови предизвикателства.
За какво сте благодарен и на кого?
Благодарен съм на родителите си, на всички мои близки, които ме обичам и подкрепят, на приятелите си по цял свят и най-вече съм благодарен на хората в залата, които са там по свой собствен избор и заради музиката – от това по-голям комплимент и подарък няма.
Бихте ли споделили мнението си за случващото се в Европа, бежанската криза?
Светът е това, което го правим ние, хората. Не се занимавам с политика, гледам да съм информиран и да имам мнение и от всичко най-много ме притеснява, че забравяме колко сме чупливи, колко за кратко сме на този свят и колко временно е всичко. Опасявам се, че хората, които ръководят света днес и взимат най-важните решения за човечеството, често забравят, че и те няма да живеят вечно.
Имате ли поглед върху развитието на страната ни. Как оценявате годините на демокрация у нас?
Моят поглед е субективен – аз винаги виждам само хубавото и София всеки път ми харесва повече, например. Много от приятелите ми, които живеят постоянно в страната, са недоволни и много критични, но проблеми има навсякъде – ние не сме изключение. А за демокрацията – мисля, че е въпрос на лична отговорност и отношение – в този аспект има много какво да се желае, защото каквото и да прави, или да не прави едно правителство, все пак хората в страната трябва да приемат, че много от причините животът ни да бъде по-добър зависят от нас самите.
Интервю на Евгения Гигова