Опасенията от провал на европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт "Еразъм+" стават все по-силни. Преди точно 11 дни неправителствена организация "Кентавър" обяви, че е изпратила официално писмо до МОН заради неуредиците по програмата. МОН обаче стартира "Еразъм+" само два дни по-късно. Какво точно става, какво всъщност стартира министерството и дали през следващите седем години "Еразъм+" няма да се превърне от изключително полезен инструмент за обмяна на образователен опит в рамките на Стария континент в пореден провал за България - Actualno.com разговаря със Стоил Тренев, представител на "Кентавър".
Още: Йонко Грозев: Бях адвокат на ОМО “Илинден“, но съм защитавал и “Радко“ (ВИДЕО)
В своето открито писмо, което е подкрепено от общо 36 организации, вие изразявате съмнение, че „Еразъм+” ще заработи за България през новия период. Министерството на образованието обаче даде официален старт за новия седемгодишен период. Какъв е вашият коментар?
Беше даден старт на програмата без България да има договор с ЕК за програмата и каквото и да е основание за тържествено официално откриване на програмата. За събитието бяха поканени само стари бенефициенти, а влизането в залата беше ограничено само за хора с покани. По този начин не беше дадена възможност на представители на организации, кандидатствали реално по тази нова програма, да присъстват и да зададат своите въпроси. Доколкото имаме информация за казаното по време на събитието и последвалите само няколко "рекламни" съобщения в медиите, никой от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) или МОН не е обявил тревожния факт, свързан с липсата на договор с ЕК.
От Министерството на образованието обещаха 24 млн. евро за програмата. Достатъчна ли е според Вас тази сума и не е ли всъщност малка, след като общата за „Еразъм+” е 15 млрд. евро – за всички страни-членки на ЕС?
Още: Стефан Димитров, кандидат за кмет на район "Оборище": Ще правя регулярни срещи с хората (ВИДЕО)*
Сумата от 24 и половина млн. евро за България е само за тази година. В законодателството, с което ЕС създаде програмата, ясно е залегнала клаузата, дефинираща правилото, че за всяка следваща година финансирането ще се определя съгласно качественото изпълнение на програмата за предходната година и на база реално разплатените за този период средства. Ето защо е толкова притеснителен фактът, свързан с некомпетентното управление на цялата програма в момента – това ще доведе до провал не само на разпределението на средствата за 2014 година, но ще доведе и до драстично намаляване на средствата за България за 2015 година.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Силвия Петкова за протеста на "Възраждане": Обвиненията може да доведат до доживотен затвор (ВИДЕО)
Още: Диана Хусеин: КС взе дръзко решение, руснаците няма да преговарят със САЩ само за Украйна (ВИДЕО)
Казвате, че годишното финансиране за програмата се определя на база резултатите от предишната година. Знаете ли каква трябва да е сумата за тази година спрямо 2013 година или понеже е нов програмен период се започва с някаква база и чак през 2015-та година ще се гледат резултатите от 2014 година?
В момента определените средства са на база резултатите от 2013 г. на предходните образователни програми, които се „обединиха“ сега в „Еразъм+“ (основните от тях са „Програма за учене през целия живот“ и „Младежта в действие“). В този смисъл няма място за хвалба, тъй като парите за „Еразъм+“ в България за 2014 г. нямат никакво драстично увеличение спрямо отпуснатото финансиране по „старите“ програми през 2013 г.
Твърдите и че все още няма яснота какви документи трябват, за да се участва в „Еразъм+”. Появи ли се някаква светлина след официално обявения на 13 май старт на програмата?
Още: Любомир Дацов: Времето ще опровергае противниците на еврото (ВИДЕО)
Няма никакво развитие на ситуацията, а все още нямаме и отговор на нашето писмо. Няма обявена нова информация във връзка с юридическите документи, нужни за кандидатстването, нито пък яснота докъде е стигнал процесът по оценка на подадените до момента проекти. След контакт с ЕК ни беше пояснено, че до средата на месец май е трябвало кандидатстващите организации вече да имат резултати от селекцията на проектите, подадени през март тази година, но такива все още няма.
В откритото си писмо, което сте пратили и до МОН, пишете дословно „Управлението на ЦРЧР е поверено на човек, който няма никакъв опит и визия за осъществяването на програмата”. Кой е този човек и защо използвахте това описание за него?
Изпълнителен директор на ЦРЧР е Янко Христозов. Назначен е човек, изключително близък до министър Мариана Георгиева и Николай Боршуков, който е началник на политическия кабинет в Министерството на младежта и спорта и бизнес приятел на Делян Пеевски (бел. ред. - съгласно информация на Dartnews Боршуков е бил разработван заедно с Делян Пеевски от ДАНС заради подозрения за неизгодни за държавата сделки, докато е бил директор на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Разработката е започнала през 2009 година, но няма данни за някакви резултати). Янко Христозов е син на Чавдар Христозов, зам.–председател на Държавния резерв, по времето на Николай Боршуков като председател. Трудовият му стаж е единствено и само в частния сектор и няма опит в управлението на държавна институция, а в момента му е поверена европейска програма с общ бюджет от 24,5 милиона евро за 2014 година. Липсата на опит в специфичните дейности по управление на програми, изготвянето, въвеждането и изпълнението на процедури, поставя под сериозна заплаха ефективното осъществяване на програма „Еразъм +“. Обществена тайна е и липсата на опит и компетенции у други ръководни кадри в ЦРЧР, някои от които дори не знаят английски език, а отговарят за отдели, осъществяващи активна комуникация с Брюксел и с други агенции „Еразъм+“ в чужбина.
Кои са големите пропуски в подготовката за кандидатстване за „Еразъм+”, които е направило министерството според Вас?
Пропуските са от страна на ЦРЧР, който е под шапката на МОН. Основният проблем е липсата на ясни и прозрачни процедури за кандидатстване, които да дадат равен достъп на всички образователни институции и младежки организации до програмата; непубликуването на техническите ръководства за кандидатстване на български език, липса на комуникация и неоказване на съдействие на бенефициентите и др. Това са само част от сериозните пропуски, водещи до непрозрачност в работата на ЦРЧР и до невъзможност на организациите да подадат своите проекти.
Какво бихте желали да направи МОН възможно най-бързо, за да не се провали „Еразъм+”?
Необходима е спешна намеса на МОН, за да се смени ръководството на ЦРЧР и да се назначат професионалисти с опит в управлението на европейски програми. Ако подобна стъпка не бъде предприета веднага, ще се случи нещо, което не се е случвало в България от времето на стартирането на образователните програми на ЕС след 2000-та година - ще се провали цял един сектор и трудът на много хора, работещи през годините да изградят имиджа на България и българските организации в тази сфера ще остане напразен.
Имате ли някаква приблизителна представа или статистика колко организации и колко физически лица искат да участват в „Еразъм+” – може би на база на предишния програмен период и „Еразъм”?
Мога да дам информация за младежкия сектор, в който имам опит. Според статистиката, обявена от ЦРЧР, кандидатствалите организации към първия краен срок на 2014 г. са 125, а за сравнение миналата година към същия срок са кандидатствали 212 организации. Драстично намаление през 2014 г. има и в броя на подадените до момента проекти от училища, организации от сферата на професионалното образование и обучение и бизнеса - само 457.
Ако е „Еразъм+” в крайна сметка не функционира, ще има ли наказателна процедура от ЕК? Ще търсите ли Вие справедливост в Брюксел?
Европейската комисия вече е информирана за случващото се с програма „Еразъм+“ в България и за некомпетентното управление на програмата. ЕК няма инструмент или правила, според които да стартира наказателна процедура за подобно нарушение на България – наказанието ще бъде неподписването на договор за финансиране на програмата в нашата страна. Това, което ще се случи, е, че България ще изгуби средства, които ще бъдат пренасочени към други държави от ЕС, а българските младежи и студенти няма да имат възможност да се възползват от възможностите за мобилност в Европа и извън нея, които дава „Еразъм+“.
Интервю на Ивайло Ачев
* Заглавието е на редакцията и не е точен цитат на г-н Тренев.
