Шистовият газ отдавна е щекотлива тема в България. Според мнозина специалисти той може да е решение на енергийната зависимост на България от Русия, според мнозина природозащитници обаче методите за добива му може да доведат до непоправими екологични катастрофи. Становище по въпроса даде и Българската академия на науките (БАН), която посочи шест риска при използването на т.нар. хидравлично разбиване (фракинг) при проучване или добив на шистов газ. В резултат в България действа мораториум върху проучването и добива на шистов газ, който и сегашната власт не възнамерява да преразглежда. Каква е истината за шистовия газ - в поредица от три интервюта Actualno.com търси различните гледни точки на експерти и природозащитници. Днес говорим със Стефан Анастасов - директор на Direct Petroelum в София. Г-н Анастасов работи като инженер на сондажи (сондиране, завършване, тестов сондаж и добив) във фирмата от 2007г. През 2011 г. работи като инженер на терен и експерт в Турция за Transatlantic Petroleum. През 2012 г. заема длъжността директор на офиса на Direct Petroleum България в София.
Господин Анастасов, какво се промени след забраната за проучване и добив на шистов газ?
Най-голямата промяна за нефто и газодобивните компании, имащи желание да разработват ресурси в България, е това, че не може да бъде използвана технологията хидроразрив (или т.нар фракинг) при извършването на сондажите. Дотук се стигна, въпреки че тази технология е прилагана в САЩ от 1949 година и няма разлика между конвенционалния и шистовия газ. Единствената разлика е това, че шистовият газ се съдържа в много плътни и непроницаеми скали, наречени шисти.
Фракингът е технология, прилагана в индустрията повече от 60 години при разбработката на находища както на конвенционален, така и на шистов газ. Когато мораториумът беше приет, неговият текст беше неясен. Това наложи доста от компаниите да спрат дейност и да изчакат последващо одобрение и насоки от страна на правителството.
Към момента доста голяма част от компаниите, желаещи да инвестират в България, са разколебани по отношение на търсенето и проучването на природен газ като цяло. Това е така, защото няма яснота как правителството ще продължи в отношенията си с индустрията.
Доколко забраната се спазва?
Мога да кажа, че Direct Petroleum спазва закона във всяко отношение.
Как оценявате диалога си и работата като цяло с правителството?
Бих казал, че диалогът с правителството е добър. Не сме имали сериозни неразбирателства. Диалогът ни е нормален.
Говорейки за шистовия газ, какво не знаят българите за него?
Може би най-важното, което не знаят, е, че няма никаква опасност от шистовия газ. Той просто е природен газ, който се намира в по-плътни формации. Същият се добива безопасно на много места по целия свят.
Как ще отговорите на опасенията на природозащитните организации, че няма безопасен метод за добив на шистов газ и опасност винаги е налице?
Мислим да отговорим с активна дейност по отношение на по-добрата информираност на населението. Това смятам, че би променило и нагласите.
Значи според Вас тези опасения са преувеличени?
Да, бих казал в голяма степен. Много от тях не са базирани на коректна информация.
Доколко са оправдани опасенията на природозащитните организации, че при евентуално използване на технологията фракинг в Северна България може да се стигне до разрушителни земетресения?
Аз не смятам, че тези опасения са основани на сериозни изследвания и не го възприемам като сериозно опасение. На база на представените в последно време анализи и документи няма доказано предизвикани разрушителни земетресения в следствие от използването на технологията фракинг. Единствено могат да бъдат предизвикани леки тремори, които могат да са резултат дори само от минаването на влакова композиция.
Как се правят проучванията за шистов газ в България? Само технологията фракинг ли се използва?
Проучването за шистов газ не се различава от това за конвенционален газ и нефт. То включва провеждане на сеизмологични проучвания и анализ на данните, провеждане на сондажи, анализ на пробите и извършване на каротажи* в самите сондажи. Единствената разлика се явява в технологията за завършване на сондажите. Много е трудно да бъде извършен добив на природен газ от плътни шистови формации, без приложението на технологията хидроразрив.
Значи тази технология е задължителна?
Да, за момента тя е една от технологиите, които се налага да бъдат използвани при добива.
Други използват ли се?
Има проучвания по отношение намирането на алтернативи. Това се налага, тъй като хидрофракингът е забранен от закона и нито една фирма не би си позволила да го използва. Ние също работим за намирането на подобни алтернативи.
Предвид растящите цени на останалите енергийни източници, доколко шистовият газ е приемлива алтернатива?
Адмирираме увеличеното използване на алтернативи енергийни източници. Смятаме, че успоредно с природния газ шистовият газ би бил едно решение на нарастващото търсене и консумация на енергия.
България ползва значителни количества природен газ. Поради минималния добив в страната обаче се налага голяма част от суровината да бъде внасяна на сравнително високи цени. Това пък от своя страни води до намаляване на конкурентоспособността на фирмите и отделните потребители.
Вярваме, че България ще има по-евтина енергия и по-голяма енергийна независимост, ако разреши разработката на собствен шистов газ.
Разкажете ми за дейността на Direct Petroleum. Разбрахме, че имате проекти за разработка на газови находища в Етрополе, Койнаре и Девенци. Колко находища всъщност има в Койнаре?
В момента ние сме концесионер на находище "Койнаре". В него влиза участък "Девенци". В находището влизат още 3 участъка – "Борован", "Враняк" и "Садовец". Етрополе е част от настоящо заявление за търговско откритие.
За момента е твърде рано да бъдат отделени находищата в площта. Въпреки това сме оптимисти за разработката на находище "Койнаре". В момента сме започнали сондирането на нов сондаж, който е част от програмата ни за разработка на находището. Ентусиазирани сме по отношение на неговия потенциал.
Кога очаквате резултати от проучванията в Койнаре?
Имаме концесия за Койнаре. Смятаме, че това находище има голям потенциал за разработка.
А в някои от посочените находища има ли шистов газ?
Вярно е, че има потенциал за природен газ в някои от шистовите пластове в нашата площ, както и в други площи в България.
Доколко е налице опасност от замърсяване на водата край град Койнаре?
За Койнаре специално имаме одобрена оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), която беше одобрена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В документа всичко е съгласувано, включително и отстоянието от местния водоизточник. Ние (Direct Petroleum – бел.ред.) имаме активна политика по отношение на мониторинга на подземните води в площите, където оперираме.
Значи опасността не е голяма?
Точно така. Дори бих казал, че няма опасност.
Съгласно съобщение на официалния сайт на канадската компания LNG (Esrey Energy), Direct Petroleum има договорка с фирмата за разработване на находище в Етрополе. В съобщението изрично се говори за шистов газ. Доколкото знаем съвместното ви дружество с LNG е подало заявление за търговско откритие в Етрополе- на шистов газ и очаквате да получите разрешение за добив до 2015 г. След като става въпрос за шистов газ по какъв начин ще се извършва евентуален добив?
Към момента имаме споразумение за разработка на площ Етрополе с компанията LNG Energy съвместно. Смятаме, че има потенциал за шистови формации в находището.
Бихме адмирирали, ако правителството преразгледа мораториума върху прилагането на технологията хидроразрив. Имаме желание да работи съвместно с управляващите за намиране на най-доброто разрешение за разработката на площта Етрополе по един безопасен начин. В момента ние сме в изчакване на заявено търговско откритие към Министерството на икономиката и енергетиката. Очакваме продължаване на съвместните дискусии с тях по темата.
Има ли вариант при който, ако мораториумът върху технологията хидрофракинг не падне, компанията да преосмисли оставането си в България?
На този етап не смятам. Както казах, в началото на тази година подписахме договор за концесия и сме в една начална фаза на разработка на находището "Койнаре". Концесията е за 35 години, така че фирмата със сигурност смята да остане.
До колко време очаквате евентуално да получите регистрация на търговското откритие?
Не мога да дам отговор на този въпрос, тъй като това зависи от самото министерство. Заявлението е подадено още през 2011 година.
Освен в Етрополе, има ли друго находище в България, които възнамерявате да разработвате и в което има шистов газ?
Като цяло в момента нямаме активна дейност по отношение на разработката на шистов газ. Въпреки това смятаме, че в България има огромен потенциал за безопасен и ефективен добив на газ.
*Сеизмичен каротаж или сеизмокаротаж представлява процесът на взимане на проби от почвата или морското дъно, посредством специален инструмент. С негова помощ за изследване се взима част от района, в който евентуално може да има някакви природни богатства.Тази проба се нарича карот (от френски – carotte) заради приликата си с корена на моркова.
Автор: Петър Чернев
