Книгата „Йерусалимски импресии“ представя града на Исус Христос отвъд клишето, което налагат кратките организирани екскурзии. Старият Йерусалим крие много повече тайни и прекрасни места, до които можете да стигнете, ако го усетите със сърцето си и ако ви ги покажат местните хора. Ето какво сподели в Студио Actualno авторката на книгата, журналистката и български дипломат, както и наш консул в Тел Авив по време на втората интифада, Райна Дормишкова.
Книгата може да бъде определена и като пътеводител, но той би трябвало да бъде всъщност много ограничен пътеводител, тъй като има само 12 места, за които се говори вътре. Това са философско-поетически есета, поне така съм мислела, че ги правя, които изразяват моята огромна любов към този град, разбира се с много информация за архитектурата в стария град Йерусалим, зад стените какво има.
Имах огромното желание да напиша нещо за Йерусалим и много дълго разсъждавах какво да бъде. За Йерусалим са изписани планини от книги. Историята е разказана перфектно от много хора. Последната история, написана от Саймън Монтефиоре, е нещо изключително. Да разказвам къде съм била, това го има навсякъде. Пътеводители на Йерусалим има на всяка една сергия. И така замисляйки се, аз си дадох сметка, че имам особено чувство, има особено привличане между мен и този град. И то е от мига, в който за първи път стъпих там, в далечната 1990 г. Оттогава мисълта да се върна там, да бъда там, да ходя по светите места, светите и за юдеи, и за християни, и за мюсюлмани, винаги ме е привличала. Винаги е била една от моите големи мечти. И когато попаднах в Израел като дипломат, си казах ето, сбъдна се мечтата ми, ще мога тук да продължа моите изследователски, човешки обиколки, за да разбера откъде е тази провокация, която има в мен, породена от този град.
И така много време обикалях в стария град, който е изумително място. Той е мистериозен, той е в същото време като клокочещо гърне. И подпрял се на историята и на хилядолетните събития, които са се случили на това място, излъчва една особена смиреност.
Моите чести посещения ми създадоха много интересни контакти. Тъй като градът беше празен, опразнен от туристи, имаше само търговци, които лениво прилягваха пред вратите на дюкяните си и само чакаха някой да се появи.
Туристите бяха избягали от Йерусалим, това е след началото на втората интифада, след 2000-та година. Периодът продължи доста дълго време, четири години и повече дори. И това беше едно време на огромно затишие. Аз обикалях спокойно и разговарях с хората. Така от дума на дума един ми казваше да отида еди къде си, друг ми казваше да отида еди къде си, трети дори ме водеше по тези места. Много интересни срещи, много интересни хора.
Като говорим за Йерусалим, задължително трябва да се каже, че местните хора, които живеят в стария град, са толкова многолик букет. Там има арменци, православни палестинци, има мюсюлмани, има много гърци, които са дошли още по времето, когато Константинопол пада през 1453 г. и цели фамилии и до момента живеят в централната част на стария град. И подпомагат поддържането на храма на гроба Господен, както и Кувуклията, където се намира гробът на Исус Христос.
С тези хора от дума на дума и всякакви разговори, получавах много информация и много смело успявах да проникна в тези места, да ги разгледам. Водила съм си непрекъснато много записки, тъй като информацията е толкова много, че колкото и паметлив да е човек, той не може всичко да запази в съзнанието си.
Още за тайните на Йерусалим ще научите от видеоматериала:
