"Прогнозата, че вече наближава пикът на пандемията у нас, би трябвало да успокои мисленето на хората, тъй като се явява етап в един вече до голяма степен предвидим процес. А лишаването от обичайната рутина е безспорен стрес за голяма част от хората, но е и шанс да я променят, да я разчупят в една по-правилна посока." Това каза в интервю за Actualno.com психологът Иво Величков. С него разговаряхме за как да съумеем да сдържим себе си у дома още месец, как да бъдем положителни, за да преодолеем кризата по-лесно и неусетно и какви методи можем да ползваме вкъщи, за да се справим в случай на паническа атака. Интересно и позитивно интервю, което може да преобърне представите Ви за моментните събития от съвременния свят.
Наближава пикът на пандемията от коронавирус COVID-19, според експерти - в този ред на мисли, как хората могат най-лесно сами да помогнат на мозъка си да преодолее страха, въпреки това непрестанно напомняме за заразени и жертви?
Сегашната безпрецедентна за целия свят ситуация дава рядка възможност на хората да започнат да различават внушенията от фактите. Внушенията са твърдения, които не почиват на факти. В криза, като настоящата, реалността се разкрива ясно и бързо пред очите на всички ни и това лесно компрометира внушенията и суеверното мислене. Както всички сме свидетели на извънредните мерки, така и всички ще бъдем свидетели на отпадането им и на това, че животът ще продължи, макар и с нови настройки в някои отношения. Неизвестността плаши най-много съзнанието, тъй като въображението е по-голямо от реалността – затова и на страха очите са големи. Всяка една видима перспектива и граница е условие за много по-подредимо, а оттам и по-спокойно съзнание. В този смисъл, прогнозата, че наближаваме пика на пандемията у нас, по-скоро би трябвало да успокои мисленето на хората, тъй като се явява етап в един вече до голяма степен предвидим процес. Още повече, че тенденцията в нашата страна е доста по-добра, отколкото в повечето развити държави. На какво се дължи този резултат, ще имаме време да анализираме впоследствие, но това е неоспорим факт.
Ако все пак спазваме правилата и си стоим у дома, по какъв начин можем да преодолеем социалната самоизолация и стоенето вкъщи?
За мнозина социалната изолация е травмиращо преживяване и това е обяснимо – ние сме социални същества. Лишаването от обичайната рутина е безспорен стрес за голяма част от хората, но е и шанс да я променят, да я разчупят в една по-правилна посока. Едно от определенията за интелигентност е способността ни за приспособяване към нови условия и ситуации. Това е, което можем да извадим, като полза от настоящата криза – да открием способностите си за промяна в градивна посока. Сигурен съм, че всеки вече е открил нови неща, които може да прави – най-малкото е преоткрил забравени вече дейности и занимания, които е обичал. Като четенето или някое хоби, например.
Кое, според Вас, кара хората да смятат, че случващото се е с цел да бъде срината икономиката с това извънредно положение и "няма никаква епидемия"?
Здравословното мислене е реалистичното мислене. Всяко друго – апокалиптично или утопично – е примитивно. Да не говорим пък за конспиративното. Всеки разумен човек има представа за основните икономически и политически принципи, движещи света, в който живеем и макар и да нямаме достъп до детайлна информация бихме могли да си дадем сметка за случващото се сега. Много по-лесно е човек да гледа глобално, а не провинциално на настоящата ситуация. Свидетели сме на безпрецедентно единомислие на всички водещи страни и лагери в света – нещо, което не сме си и представяли допреди месец. Елементарният черно-бял сценарий с добрите и лошите, с –филите и -фобите вече не е актуален. Напъните да се идеологизира в която и да е посока настоящата пандемична криза показват по-скоро концептуална импотентност. За пръв път в цялата човешка история великите световни сили гледат и мислят в една посока. Ако това е плод на дълбока конспирация – така да бъде, не мисля, че някой предпочита куршумите и бомбите, като алтернативна опция. Естествено, че следващата стъпка няма да е само цветя и рози, нито пък единно щастливо световно семейство, но важното е, че вече има позитивен прецедент от такъв мащаб. Прецедент, който показва, че е възможно единомислие. Този пример вече е записан в световното съзнание – това е важно.
Защо голяма част от хората, обичайно, се противопоставят на всичко - в случая - на противоепидемичните мерки?
Откакто съществуват социалните мрежи бунтарството стана достъпно за всеки, стана лесно, стана модерно. Най-вече защото е доста по-безопасно от преди. Да рискуваш да ти блокират профила все пак не е като заточението в концлагер или друго физическо наказание, например. Има една мисъл на Ницше: „Бунтът е привилегия на роба. Привилегията на воина е дисциплината”. През настоящата криза можем да минем с минимални щети само като воини, със самодисциплина, а не като роби на страха и капризите си.
Как можем да обърнем погледа си в положителна насока по време на криза?
Много хора виждат и положителните страни на кризата. Става дума за времето за семейството и себе си, за отлагани досега задачи и проекти. За грижата за по-уязвимите членове на обществото ни. За глътката въздух, която даваме на изнасилената от нас природа - по принуда, тъй като иначе нямаше сила, която да ни накара да го направим. За това, че сме свидетели на безброй алтруистични дела и идеи, както на отделни личности, така и на големи фирми и организации. Сигурен съм, че след време ще си дадем сметка и за други ползи.
Кой е най-сигурният начин да не изпаднем в депресия в случая?
В ситуация на повишена обща тревожност е закономерно да се повиши и тревожността на индивидуално ниво, особено при хора с тенденция към подобни състояния. При някои това се изразява чрез депресия, при други – чрез агресия. Все пак агресията и страха са 2 страни на една и съща монета. Общото е, че съзнанието не е спокойно. Няма конкретна рецепта какво трябва да прави човек в този случай, но има принципи, които са валидни за всички ни – ако ръцете работят, съзнанието си почива. Основният съвет е: не оставайте в сферата на мислите си – правете нещо с ръцете! Повече ръчна работа, по възможност на открито. Функционирането ни в тази ситуация трябва да бъде повече на физическо, отколкото на мисловно ниво.
Какви методи в домашни условия можем да ползваме за справяне с панически атаките, че, например, всеки момент можем да бъдем заразени?
И в тази ситуация методите за справяне с панически атаки не са кой знае колко по-различни – различните дихателни упражнения и различните практики за работа с тялото и съзнанието са все така валидни. Просто няма универсална рецепта и всеки трябва да намери това, което работи за него. Парадоксалното е, че в ситуация, в която тревожността е всеобщо усещане, хората с различни фобии и обсесии се чувстват по един особен начин по-сигурни от преди – не се приемат вече толкова различни от останалите, а това е предпоставка за нормално себевъзприемане. Сигурен съм, че психологията ще си даде сметка за много процеси след тази криза.
Какви сценарии си представят хората в момента, страхувайки се за живота и здравето си?
Всеки страх развива апокалиптично мислене, разбира се. Немалко духовни секти и псевдогурута се опитват да яхнат вълната и да разширят влиянието и потребителите си в момента. (За съжаление, някои психолози и експерти по личностно развитие потриват ръце със същото намерение.) Изплашеният човек е лесно манипулируем. Трезвото мислене е особено необходимо сега, защото сляпата вяра не е вяра, тя е слепота. Над нас има сила само това, в което вярваме – затова трябва да внимаваме в какво вярваме. Вярата е важно психологическо качество, но няма общо със суеверието. Суеверието е „вяра всуе”, т.е. – празна вяра. А всяко празно, всяко кухо нещо е крехко, лесно се чупи. Настоящата криза ще отмине, както и всяка друга преди нея и след това ще изкристализира точната картина за нея, ще изкристализира разликата между различните поведения, прогнози, очаквания. Вярвам, че това ще бъде плюс в развитието на човешкото съзнание – всяко придобиване на опит, особено в такъв мащаб е стъпка в тази посока.
Хора от какви възрасти са най-податливи на поддаване към подобни страхове и от кои групи са най-устойчиви и склонни да приемат промените "безболезнено"?
Не е изненада, че по-възрастното поколение е психически по-устойчиво от по-младото. Нашите баби и дядовци са преживели много по-тежки времена и много по-големи нещастия от това, да трябва да стоиш вкъщи, затрупан от смарт устройства, храна и тоалетна хартия. Абсолютно всеки от тяхното поколение би избрал 2 - 3 месеца карантина заради пандемична обстановка, отколкото години на престрелки и бомбардировки. Радостното е, че това се осъзнава от все повече млади хора. Може би, тази криза ще ни помогне да променим, макар и мъничко начина, по който се отнасяме със себе си, с другите и със света около нас.
Интервю: Атанаска Маркова
