Около 90% от диабетно болните, които са 537 000 000 в световен мащаб, приемат метформин.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Метформин и ситаглиптин (това са активните вещества) са орални антиадиабетни препарати, при които през последните години и аналогично на редица други, е открито замърсяване с нитрозамини и техни производни. Примери има на страницата на FDA (Агенцията по храните и лекарствата в САЩ), която от 2022 година се бори да преодолее проблемите със замърсяването и на ситаглиптин - ТУК!
Замърсяването с нитрозамини е и причина големи партиди от тези препарати да бъдат изтеглени от пазара - ПРИМЕР!
Ръководителят на кожната клиника на МВР болница в София проф. Георги Чернев напомни отново за установена в близкото минало от него и екипът му връзка между приема на потенциално контаминиран (замърсен) с нитрозамин NDMA Ранитидин и появата на меланоми. Екипът му остава първи в света по отношение на прогнозната оценка на клинико-патологичните корелации след прием на потенциално/ реално контаминирана с нитрозамини лекарствена продукция в световен мащаб. Участник е на световни конгреси с доклади, получили висока оценка по темата. Да припомним:
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
ʺПо повод рак след именно ранитидин, Pfizer наскоро се съгласи да плати доброволно 250 милиона долара на засегнати от рак пациенти: Pfizer урежда над 10 000 иска заради лекарство, което може да причини рак. А Sanofi се съгласи да плати 100 милиона долара заради обвинения от пациенти, развили разнородни ракови форми след приема на ранитидин - ТУК!
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
На дневен ред обаче са нови данни, установени от проф. Чернев и екипа му - те са свързани със замърсяване на метформин и ситаглиптин с нитрозамини. Данните дават основание да се гледа в посока връзка и с рак на кожата - меланом и немаланомен рак. Съгласно събраните данни от проф. Чернев и екипа му, в метформина и ранитидина има припокриващ се замърсител и това отново е NDMA. По-обширен коментар от проф. Чернев, който е ръководител на клиниката по дерматология и венерология в МВР болница и основател на БДДХ (Българското дружество по дерматологична хирургия), както и участник на световни конгреси с доклади, получили висока оценка по темата, прочетете в следващите редове:
Проф. Чернев, имате нови анализи относно медикаменти с потенциално карциногенно действие - какво сочат те?
Броят на кожни тумори след приема на потенциално контаминирани с нитрозамини лекарствени препарати расте. Най–новите ни данни показват значителен риск от развитие на меланоми след прием на метформин и ситаглиптин. Пълни данни за този научен труд могат да бъдат прегледани в детайли и мисля, че си струва да бъдат погледнати: ТУК!
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Индексация на труда има отново в международната специализирана база данни: ТУК!
Подчертаваме и наблягаме на значимостта на ролята на дозата за деня, продължителността на приема на лекарства, както и паралелния прием на други потенциално замърсени препарати за развитието на меланоми. Коментираме и ролята на вече познатите антихипертензивни препарати като фуроземид, бисопролол, небиволол и др. при други представени пациенти в същата публикация.
Освен меланоми, сме наблюдавали и развитието на множествени епителиални тумори, отново след прием на метформин: ТУК!
Независимо къде се намират, нитрозамините причиняват рак и би следвало стремежите на всеки един от нас да са свързани с тяхната пълна елиминация. Това касае в случая препаратите метформин и ситаглиптин.
Каква е международната нагласа на учените по света по темата през 2024 година?
Пълно приемане и потвърждаване на споделеното от нас от 2018 година до момента. На всеки ред и всяка буква. Още: Замърсени лекарства и рак на кожата: Нови български данни от проф. Георги Чернев
Бихте ли тематизирали в детайли, проф Чернев? От кои страни идват потвърждения и кои медикаменти касаят?
Германски колектив през 2024 година потвърди нашите твърдения за хидрохлоротиазид и връзката му с развитието на 4 разнородни форми на кожен рак (ТУК):
- базоклетъчни карциноми
- сквамозноклетъчни карциноми
- атипичен фиброксантом
- дермален плеоморфен сарком
Американски метаанализ от 2024 година свърза приема на фотосенсибилизиращи антихипертензивни препарати като калциевите антагонисти, диуретиците, тизаидните диуретици и сартаните с развитието на рака на кожата и меланома в частност: ТУК!
Друг пресен американски анализ от 2024 година отново свързва приема на фотосенсибилизращи антихипертензивни препарати при бременни жени също така с последвало развитие на рак на кожата - меланом и немеланоцитни кожни тумори: ТУК!
Факти, описани от нас преди години и факти, коментирани многократно пред вашата медия по повод сартаните, но и не само.
Според международни данни рискови са следните медикаменти: АСЕ инхибиторите, калциевите антагонисти, бримковите диуретици, тиазидните диуретици и сартаните. Но нека разширим малко кръгозора си и отидем по-далеч от кожните тумори.
Тайвански учени намират през 2024 година сериозна, сигнификантна връзка между приема на антихипертензивни по време на бременността и развитието на нехочкинови лимфоми и остър лимфоцитен лимфом: ТУК! Според тези данни рискът от рак при децата в послеродовия период и до 13-годишна възраст е повишен, когато майките страдат от хипертония и са приемали определени антихипертензивни препарати, включващи и диуретици. Тук фотосенсибилизиращото действие на споменатите препарати няма как да бъде водещо за генерирането на тези форми на рак. Водеща теза или свързващото звено остават отново разнородните замърсители, познати и като нитрозамини, част от които – познати фото/нитрозоконтаминанти, с генотоксично действие.
Още: В чужбина все повече се говори за български данни относно рака на кожата и определени лекарства
СНИМКА: Getty Images
Но, проф. Чернев, тези трудове намират връзка между приема на чистата субстанция и последвалото развитие на рак на кожата и други форми на рак? Въпросните карциногени не са дори обявени върху опаковките, въпреки че според Вашите данни са налични? Какво е Вашето обяснение?
Така е. Но нека се замислим отново по-дълбоко. В момента целият свят обявява развитието на рак на кожата и меланоми, но и не само, след прием на ранитидин, хидрохлоротиазид, калциевите антагонисти, сартаните и т.н. Ако ситуацията остане непроменена, фармацевтичните фирми би следвало да обявят тези странични ефекти или ефекти, които се проявяват не само на територията на България, но и в Германия, Америка, Англия, Тайван, Корея и т.н. Лично аз дълго чаках този момент на събуждане, който да отвори пътя към истината или да даде началото на кардинални регулаторни промени, целящи по-добра здравна рамка за пациентите по света. Рамка, която да предпазва същината, която опасва. Рамка, която е гарант за по-добро възприятие - на красотата на една картина или на интегритета на здравната същина.
На практика и към момента ситуацията би могла да бъде онагледена по следния начин: В Германия, Франция, Америка, България има медикаменти срещу високо кръвно, след чиито прием се развиват различни форми на кожни тумори. Тоест, медикаментите имат страничен ефект, който трябва да се 1) обозначи и 2) да се разясни впоследствие. Да се елиминира трайно като възможен сценарий!
Моят екип обаче твърди от години, че тези странични ефекти се дължат на нитрозоконтаминацията, а не на чистата субстанция. Ние сме на практика и единственият спасителен вариант на фармацевтичната индустрия за разлика от западните колективи, чиито статистически анализи са издържани, но са едностранни и полвинчати, нетематизиращи по една или друга причина реалната контаминация (замърсяване).
Именно поради точно това би било важно да се разграничава между контаминирана (замърсена) и неконтаминирана продукция: едната предизвиква рак, а другата - не. Едната е тежко замърсена, другата – по-леко (рядко липсват нитрозамини напълно), а оттук и разликите в процента на пациентите, развили впоследствие и рак на кожата. По-ясно няма как да бъде представено. Очаквам подкрепа и диалогичност от всеки един, мислещ на тази честота и чийто поглед е насочен в същата посока.
Още: Фармацевтичен гигант увери, че в две важни лекарства не е имало определен вид нитрозамин
Ние създадохме спасителна вратичка за фирмите в целия свят, но те все още не го разбират. Фирмите могат да минат през нея необезпокоявано, но в трудовете си сме поставили/ заложили едно единствено условие: да пречистят 1) морала и 2) продукцията си. Като това не би следвало да е временно. Тази чистота трябва да остане контролирана, а гарантът за това са проверките на национално ниво, отнесено и като международен препоръчителен призив. Как тези идеи могат да се възприемат би могло да се коментира от здравното ни министерство. Изпреварващите стъпки са ключови. Понякога и спасителни.
Ако не се намери решение - проблемът ще продължава да персистира и да се задълбочава. Научните данни на международните колективи, които споменахме по-горе, са категорични в световен мащаб: чистата продукция предизвиква рак. Тези данни не тематизират контаминацията (замърсяването), но какво на практика следва сега? Официализиране на страничен ефект, за който е отговорна субстанция, която на практика не фигурира?
Фирмите и регулаторите да докажат, че последните 50 години продукцията е била тежко контаминирана, но скрито тежко контаминирана. А сега е изчистена и не се нуждае нито от контрол, нито от официализиране на страничния ефект?! Има проблем наистина. И никой няма да повярва на тези фирми. А колелото тепърва започва да се завърта по нанадолнището.
Паралелното разпространение на контаминирана и неконтаминирана продукция на метформина на американския пазар не новост нито изненадващ факт: ТУК!
А и ние нямаме вина, че наблюдаваме развитие на рак след прием на метформин и ситаглиптин в България например. Това би следвало да бъде предмет на национални и интеранционални дебати, но и по този повод оставам за момента скептик. Темата остава гореща и ситуацията ще ескалира, като търсените по съдебен път компенсации за тези препарати ще са доста по-високи, сравнено с 350-те милиона долара за ранитидина.
Компенсации ще бъдат изисквани много скоро поради полимедикаментозен прием на поликонтаминирани препарати (с нитрозамини / карциногени), дори ежедневно допустимите дози за карциногени за всеки един препарат да са в норма (бел. ред. - с други думи, при прием на много лекарства от един човек, макар и в препоръчаните дози, има ефект на натрупване и той всъщност превишава кумулативно препоръчаното). И от този сценарий фирми и регулатори трудно биха намерили изход. Още: Пиеш лекарства с натрупване, застрашен си от рак: Говори проф. Георги Чернев
Процесите на карциногенезата са комплексни и динамични, мултифакторно обусловени в контекста на така нареченото метаболитно репрограмиране на туморната клетка. Полимедикаментозният и същевременно контаминиран лекарствен прием е и остава най-сериозният кандидат за тази върхова позиция, активатор на рака.
Тоест има вариант проблемът да се реши?
Мисля, че може би да. Това решение по пътя на здравата логика минава през 2 възможности лично за мен:
- Нитрозамините да не се официализират като причина за рака, но поради зачестената регистрация на странични ефекти под формата на рак например (при това вече в световен мащаб), развилите се ракови форми да бъдат отразени официално като страничен ефект на опаковката и листовката.
- За да избегнат официализирането на страничните ефекти, фирмите би следвало да обявят реалното им съдържание, включае и нитрозамините, ако те са налични. Или да прехвърлят вината върху тях, реалните причинители. Но поради загубеното крайно доверие на потребителите, лекарствената продукция би следвало да бъде подложена на сериозни проверки, отнесено към бъдещи периоди. Официализирането на тази нова/стара наличност би довело до вълна от искове и бързи фалити на 80% от водещите фирми за лекарства в световен мащаб.
Има и 3 вариант, разбира се: Никой нищо не официализира на опаковките, нитрозамините не се премахват, а се определят допустими техни концентрации в лекарствата, които бавно, но сигурно водят до развитието на рак, като до момента. Патова ситуация, водеща до драстичен скок в честотата на рака, смъртността и печалбите за фирмите.
Какво мислят по темата регулаторите, проф. Чернев?
Те не позволяват да бъдат изцяло елиминирани нитрозамините. Поддържат тезата за допустима ежедневна приемна доза на карциногени, която уж не би навредила на пациентите. Същевременно не са съгласни да официализират наличността на тези ʺнеопасни субстанцииʺ в лекарствените препарати. Не са съгласни да коментират поликонтаминацията в контекста на полимедикацията и стотици международни публикации по темата. Понякога се чудя какво регулират въобще: Има много малък риск да се разболеете от рак заради прием на лекарства за кръвно, казва Европейската агенция по лекарствата
Регулаторите парафират и бетонират карциногенна присъственост в полза на Биг Фарма и ущърб на световното здравеопазване. Резултатите са налични и повече от потресаващи - драстичен скок в честотата на рака в световен мащаб с 20 милиона нови случаи на година към момента и прогнозируеми 35 милиона към 2050 година: ПРОГНОЗА НА БАЗА НАУЧНИ ДАННИ ТУК!
Ще станем ли свидетели на съдебни искове от пациентите заради замърсяването на метформин и ситаглиптин в близко време?
Такива вече са налични от 2020 година: ПРИМЕР ТУК!
Не мога да се ангажимирам с точни прогнози, но мисля, че исковете и плащанията по този повод няма да са в никакъв случай по-ниски от тези за ранитидина. Може би между 250 до 500 милиона долара. Интересът на мен и екипът ми е насочен към медицинската и регулаторна страна на проблема, не към финансовата. Финансовото поведение на самите фирми потвърждава всичко споменато по темата от нас до момента, а именно: Никой невинен не плаща доброволно стотици милиони за отхвърлени в съда или оправдани категорично в съда искове за щети по повод възникнал рак след прием на карциногени с лекарства. Не мислите ли? За съжаление това не променя регулаторната рамка, която би следвало да предпази милиарди пациенти. Дано тази регулаторна слепота не остане перманентна. Обективната критика е най-сигурния гарант за това поведението на регулатори и производители да бъде поне малко по-хуманно и донякъде ʺпоне привидно безкористноʺ.
Още: Български прогнози се сбъдват: Стотици милиони, за да няма съд за лекарства с риск от рак
Интервю на Ивайло Ачев
