Ръководителят на Председателството на Европейската комисия в България г-н Огнян Златев бе гост на XIX Есенен семинар на Фондация Българска Памет във Варна. В рамките на темата "Европейско кафе" г-н Златев се съгласи да отговори на няколко въпроса на Actualno.com относно бъдещето на ЕС и възможностите, които членството в Европейския съюз дава - в навечерието на 10 години България в организацията.
Какъв е пътят на развитие на Европейския съюз - към по-голяма централизация и формиране на федерация т.е. да надделее наднационалното или към децентрализация и политики на национално ниво?
Това е важна дискусия, но до голяма степен теоретична и академична. Тя съпътства ЕС от самото му създаване и безспорно ще продължи и занапред. ЕС обаче съществува основно, за да решава проблемите на хората и в интерес на истината прави това вече почти 60 години. Успешно предотвратява тежките конфликти, които в предишни десетилетия предизвикваха катастрофи в Европа, а и в света, със загуба ни милиони човешки животи. И в същото време осигурява бурно икономическо развитие и просперитет на континента, и утвърждава водещото му място в света в съвременната епоха.
Прагматичният отговор на Европейската комисия на този въпрос е да бъдем големи за големите неща и малки за малките проблеми. Има предизвикателства на съвременния глобализиран свят, за които националните решения просто не са достатъчни, не са продуктивни и не могат да постигнат трайно желания резултат. Тези проблеми за съжаление не се ограничават само до областите, които са в правомощията на Европейския съюз и на европейското законодателство – каквито са например международната търговия и общия пазар. Затова Европейската комисия се стреми да предлага за такива проблеми общи европейски решения като например политиките в отговор на миграционния натиск и охраната на границите, въпреки че според договорите на ЕС това са области изцяло в правомощия на националните правителства.
От друга страна има регулационни проблеми, които е най-добре да бъдат оставени за решаване на държавите и местните общности на национално или дори на общинско ниво – голяма част от образователната политика, здравеопазването и т.н. Винаги има изкушения или пък очаквания от страна на хората, че ЕС трябва да има мнение, политика или да регулира този или онзи аспект от техния живот, от които в момента те не са доволни. Но от друга страна никой, най-малко Европейската комисия, не иска да превръща ЕС в една огромна свръхдържава, която се меси грубо във всеки аспект от живота на хората. Това са постоянни обсъждания и дискусии, както в Брюксел в европейските институции, така и в политиката на страните членки, които ще продължат и занапред и които са важни за да бъде съюзът жизнеспособен. Не можем да очакваме един окончателен и общовалиден отговор.
Затова Европейската комисия подхожда прагматично - съсредоточаваме усилията си върху важни въпроси, конкретни действия и подобряване на живота на хората. В тазгодишната работна програма на ЕК преди дни бяха предложени 21 ключови инициативи, има и 18 нови предложения за подобряване на качеството на съществуващото законодателство на ЕС, да се гарантира, че нашите правила съответстват на целите и решават проблемите
ЕС изживява криза на националния популизъм - как би следвало да реагират ЕК и ЕП в тази насока?
Най-добрият подход срещу популизмът е прагматичната, гъвкава и открита политика, която решава проблеми. И до голяма степен ЕК и ЕП се опитват да правят точно това. Понякога обаче проблемите са твърди сложни, а механизмите за вземане на решения в ЕС са твърде бавни и комплексни – все пак ЕС иска да е сигурен, че взема правилните решения без да ощетява гражданите си и като отстоява принципите и ценностите, върху които е изграден.
От друга страна това, което правят популистите, е да предлагат бързи и прости решения на много трудни и сложни проблеми. Те си играят със страховете на хората. Изкривяват действителността и истината в свой интерес, някои сами си вярват, някои откровено лъжат. А през последните години стана ясно, че когато спечелят, се оказва, че всъщност нямат решения, че политиките им задълбочават проблемите, които уж са обещали да решат, че смелите им ангажименти и заявления са били чисти лъжи.
Какво е ЕС за Вас от гледна точка на България?
С една дума - ЕС за България е една голяма историческа възможност. И трябва да положим всички усилия, за да се възползваме от нея. Имам предвид не само възможности за отделните български граждани – да учат, да пътуват, да работят, да търгуват с Европа без всякакви ограничения, но и за държавата като цяло – с възможности за развитие на икономиката, привличане на инвестиции, използване целия европейски опит в доброто управление и съвременна социална политика и социални практики.
И разбира се, не на последно място с европейската солидарност, която се изразява в реални средства от европейските фондове, които влизат в България и в българската икономика. Публикуваната наскоро оценка на Комисията за ефекта от използването на европейските фондове в периода 2007 – 2013 г. показва, че у нас той е близо 3% растеж на брутния вътрешен продукт, който не би бил реализиран, ако фондовете ги нямаше. А те съставляват почти 40% от публичните инвестиции в България. Така че ефектът от европейската солидарност върху развитието на страната е голям и осезателен. Но това са нещата, които могат да се измерят - в пари, в постижения, в построени пътища, метро, пречиствателни станции и съоръжения за рециклиране на отпадъци и др.
За мен далеч по важна е отвореността, която ЕС дава на България, възможността на страната и хората да бъдат равноправна част от една по-голяма общност, да участват активно в утвърждаването на Европа като водеща сила в света. Трябва се участва активно, да се борим за идеите и интересите си заедно с другите народи на Европа, защото мисля, че вече на всички е ясно, че в ЕС не можеш да стои и да чакаш да получиш нещо даром, а като всички, трябва много да работиш и активно да защитаваш позициите си, да създаваш и да допринасяш за общото благо.
Интервю на Ивайло Ачев
