Л. С. Хилтън завършва Оксфорд, а след това учи история на изкуството в Париж и Флоренция. Пише статии за големи ежедневници и модни списания, работила е като преводач, арткритик и радиоводещ. Автор е на няколко исторически романа и биографии. След развода си с третия си съпруг – италиански композитор, живее с дъщеря си – Отавия, в Лондон. Тя е носителка на наградата „Автор на 2016 г.“ на списание „Глемър“. Книгата ѝ "Маестра" излиза у нас на 14 юли, благодарение на издателство "Хермес" и някои я определят за по-скандална от "50 нюанса сиво". Ето какво споделя за себе си и работата си Л. С. Хилтън.
Разкажи ни за книгата накратко
Джудит Рашли е амбициозна асистентка в аукционна къща. Когато я уволняват, защото се опитва да разкрие измама, тя се обръща към стария си приятел – Гнева. От Лондон до Френската ривиера Джуди преследва мечтите и плановете си, като междувременно става безмилостна.
Джуди наистина претърпява огромна трансформация. Какво те вдъхнови да създадеш образа ѝ?
Много ми се искаше да създам героиня, която е безцеремонна във всяко отношение. Струва ми се, че женските образи в литературата все още се подчиняват на определени правила и ми беше любопитно какво ще се случи, ако ги наруша.
Какви проучвания направи, за да опишеш света, в който попада Джуди?
Писах части от романа на Френската ривиера и дори имах късмета да отседна на няколко яхти! Също така пътувах до Женева, за да се срещна с банкер, а британски войник ми обясни някои подробности за оръжията и, разбира се, отделих доста време да снабдя Джуди с подобаващ гардероб!
Защо избра света на изкуството да бъде основна сцена в романа?
Искам да подчертая, че романът е изцяло художествена измислица, но преди години за кратко бях стажантка в аукционна къща и някои аспекти от работата са ми познати. Изкуството е важно за Джудит, особено Италианският ренесанс и художничката Артемизия Джентилески.
Кога за пръв път разбра, че искаш да си писателка?
На 11 години вече имах публикувани творби – кратки любовни истории за списание „Джаки“, за които ми платиха 50 лири. Знаех, че точно с това ще се занимавам, но често ми се иска да бях избрала по-надеждна професия.
Кой или какво е оказало най-силно влияние върху творчеството ти?
Лейди Антония Фрейзър е фантастичен, много вдъхновяващ ментор. Комбинацията от научни проучвания и остроумна проза в творчеството й са това, към което винаги съм се стремяла.
Коя е най-голямата ти страст?
Знам, че четенето е скучен отговор, но не мога да си представя живота си без книги. Освен това обичам пътешествията, готвенето и ездата.
Каква е тайната ти за успешна писателска кариера?
Не се считам за успяла писателка. Късметлийка съм, много голяма късметлийка, но не и успяла.
Как преминава обичайният ти ден? Следваш ли определен график на писане?
Трябва да съм много дисциплинирана, защото покрай дъщеря ми имам малко време за писане. Обикновено я водя на училище, ходя на фитнес, след което пиша, докато дойде време да я взема след часовете. Обичам тишината и не работя в библиотека или кафене, защото не мога да се съсредоточа, когато има хора около мен.
Върху какво работиш в момента?
Довършвам следващите две книги с Джудит и след това ще се заема с превода на „Нана“ от Емил Зола.
