"Зона Култура Фест", заедно със Столична община се целят към промяна в отношението към западащите индустриални райони и тяхната пълна трансформация. Чрез различни културни и образователни инициативи фестивалът подкрепя кандидатурата на София за „Европейска столица на културата 2019“.
Един от инициаторите на "Зона Култура Фест" е Кристина Спасовска. Тя е пример за съвременен градски човек - занимава се с няколко неща едновременно, търси промяна, обича изкуството и вярва силно, че нещата се движат винаги напред.
Кога се появи идеята за фестивала "Зона Култура" и как протече реализацията й?
Фестивалът "Зона Култура" се появи като най-естествения и достъпен начин да презентираме в общественото пространство концепцията на проекта "Зона Култура". Нашата кауза е с всеобщи усилия да превърнем една изоставена индустриална зона от София в център на култура и изкуства. Преценихме, че ако за един месец изпълним пространствата, с които работим до този момент, с разнообразни събития ще провокираме интерес в широката публика, културната индустрия и частния бизнес и ще провокираме един постоянен диалог.
Проектът "Зона Култура" е наистина мащабен и комплексен, изискващ колаборация между държавните институции, частния сектор, творческите среди, културни оператори, дори и широката общественост и местно население. По тази причина планирахме реализация на проекта след време, но след като Фабрика за градско изкуство (стокова борса Зимница) беше предоставена за ползване още март месец, се сблъскахме с огромната нужда на артисти и художествени организации от работни пространства, където да реализират идеите си. Усетихме, че всъщност проблемът с презентирането на независими артисти в България е много голям, а същевременно тези хора са изключително талантливи, работливи и пълни с оригинални идеи и единственото, което ги възпрепятства е липсата на пространство за работа. "Зона Култура" се оказа решението на проблема и екипът, и партниращите организации започнахме работа веднага, на пълни обороти, така че само 3 месеца по-късно проектът е вече факт.
Защо избрахте именно промишлената зона НПЗ "Хаджи Димитър" за мястото, което ще се преобрази в квартал на изкуството?
Когато изготвяхме концепцията на проекта търсихме изоставени индустриални зони, част от София, но все пак в периферията на града, тъй като цялостната политика на столицата ни, следвайки тази на Европейския съюз, е за децентрализация на културните събития и културно развитие на по-отдалечените квартали на града. Това е и един от основните критерии при оценяване на кандидатурите за „Европейска столица на културата 2019“. Проектът "Зона Култура" подкрепя София в тази надпревара, затова и се ангажира с решаване на проблемите на инфраструктурата на града, създаване на условия за диалог и колаборация на различни институции, общности, бизнес и по този начин с всеобщи усилия да заслужим тази титла.
НПЗ "Хаджи Димитър" случайно се оказа окончателния дом на Зона Култура, тъй като приятелите ни от художествената група "ТуХарт" независимо от нас установиха контакт със стокова борса Зимница за безвъзмездно отдаване на помещения за работилници и в крайна сметка обединихме усилията си, за да реализираме проекта. След като разгледахме подробно района, открихме, че всъщност това е най-подходящото място за подобна културно-обособена зона, тъй като е лесно достъпен с градски транспорт, не е твърде далеч от центъра, инфраструктурата на квартала е благоприятна, има много изоставени индустриални сгради, за сметка на живущи, а и самата архитектура на района е много интересна.
В какво точно се състои трансформацията на района?
Поетапно планираме облагородяване на района на "Зона Култура". Работим за генериране на финансиране за реновиране на сградите, запазвайки, разбира се, характерната им архитектура и дух като цяло. Същевременно творческото преобразяване на вътрешните помещения на сградите е уникален процес, за който всеки един, работещ там художник и артист, допринася по своему. От друга страна партньорството на Столична община е ключово за реализиране на проекта и подобряване на градската среда – вече се направиха няколко акции по почистване, има засилено полицейско присъствие, работи се по осветяване на откритите обществени пространства, както и започват проекти за оправяне на зелените площи в района. Общо взето целта е да се създаде една приятна за посещение зона в София, която същевременно да бъде атрактивна, изпълнена с живот целогодишно и разбира се – да носи уникална атмосфера, която да презентира столицата ни пред света.
Споменавате, че искате да обедините в едно усилията на бизнеса и творческия сектор за реализацията на "Зона Култура Фест". Имате ли подкрепа от страна на бизнеса?
Имайки предвид, че на този етап всички работещи към "Зона Култура" сгради принадлежат на бизнес представители – да, определено срещаме подкрепа от страна на частния сектор. Разбира се, наша задача е да открием формула, която да бъде финансово атрактивна за всички участници в проекта – както за бизнеса, така и за артистите, за да можем да направим "Зона Култура" стабилна и дългосрочно функционираща.
Всички сфери на изкуството ли ще бъдат застъпени по време на фестивала? Можем ли да кажем, че ще има за всекиго по нещо?
Стараем се да покрием широк спектър от творческата сфера, така че всеки да може да намери нещо за себе си и да намери причина да посети събития от програмата – изложби на живопис, скулптура, изложби и работилници за дизайн, пърформанси, танци, музика, мода, кино, събития с образователен характер и други. Същевременно това, според нас, е начинът да демонстрираме богатството и високото ниво на съвременната българска култура и изкуство.
Имаше ли голям интерес от страна на артисти, които биха искали да покажат изкуството си?
Определено покрай реализацията на фестивала "Зона Култура" се срещнахме с много на брой талантливи млади хора, които имат какво да покажат и заслужават да се представят пред широката публика. Процесът беше двустранен – ние като организатори се свързвахме с артисти, чиято работа познаваме, но и с нас се свързаха арт организации, които са изключително напредничави и дейни в собствените си проекти. Както вече казах проблема с представянето на независимо българско творчество е сериозен и чак след като започнахме работата си по "Зона Култура" осъзнахме този вакуум в пазара на изкуство у нас.
Смятате ли, че след изтичането на този един месец трансформацията на НПЗ "Хаджи Димитър" ще остане трайна и мястото ще продължи да се посещава от хората?
Сигурни сме в това, защото проектите за креативно трансформиране на района са дългосрочни, желанието на артистите да работят е огромно и с времето виждаме, че зоната става все по-посещаема, по-цветна и интересна както за широка аудитория, така и за местната общност. Това е изцяло позитивен проект и всички партньори на проекта сме мотивирани да допринесем за промяната, която толкова чакаме!
Покрай трудостите около прехода и кризата българинът като че ли забрави за културата. По Ваше мнение започва ли той по-често да я вплита в ежедневието си?
Това интересите да се придвижат от ежедневните материални грижи към въпросите на духа е бавен процес, през който всяко общество минава, макар и с различно темпо. Отговорността в случая пада върху нас, работещите в творческия сектор, да направим културата и изкуството достъпно, разбираемо и интересно за масовата публика. Със сигурност забелязвам, че нивото на информираност постепенно се вдига, хората все по-масово събуждат любопитството си и към по-абстрактните аспекти от живота, защото те самите имат нужда да бъдат провокирани и да изразяват по някакъв начин душевността си.
Оптимисти ли сте за голяма посещаемост на "Зона Култура"?
Вече доказахме на практика интереса, който "Зона Култура" генерира сред софиянци. Събитията от програмата са с различен характер, както споменах преди малко – съответно някои от събитията са с по-масово посещение, други са с по-отбрана публика, зависи от тематиката и пространството, но въпреки това на всяко събитие виждаме различни лица, различни публики, които успяваме да свържем и това ни радва много!
Интервю на Деница Райкова
