С изключителен успех протече лятната част от литературното турне на тв журналиста Костадин Филипов по повод дебютната му стихосбирка "На дъх от лятото" (ИК "Персей"). След премиерата на книгата през пролетта в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" познатото лице от новините тръгна на национална обиколка. Поетичното трасе премина през редица градове из страната, като финалът за сезона беше в родния му Велинград, където представи стиховете си пред своите съграждани и гости на Спа столицата на Балканите в Художествената галерия, в рамките на Велинградските културни празници. На срещата присъстваха учители, бивши колеги от радио ЧЛК, гости на града. Преподавателят по литература на Костадин Филипов Любка Тилева сподели как още в 1 клас е избрала именно него да представи родното училище в националния рецитаторски конкурс „С вярата на Вапцаров“. Сълзи в очите имаше и на поетесата Светлина Ланджова. Тя изказа своята благодарност за това, че е станала част от тази поетична магия и подчерта, че Костадин Филипов още с дебютната си стихосбирка е разкрил самобитен стил. Международният съдия по латино и стандартни танци Петър Милчев също изрази своето въодушевление от чутото в художествената галерия „Цвета Шуманова“, излязло от перото на неговия приятел от детските години Костадин Филипов. Флейтистката Венера Ланджова пък украси представянето на стиховете с популярни музикални творби. На финалната спирка от лятното турне на „На дъх от лятото“ да видят новото амплоа на телевизионния водещ Костадин Филипов бяха дошли и хора от Варна, Ямбол и Ихтиман. Всички бяха възхитени от стиховете, които той представи и разказаните любопитни истории около създаването им.
Дебютната стихосбирка на Костадин Филипов е събрала 48 стихотворения - многопластова поезия, която ни променя, пренася ни от делничното към пространството на духа с мелодия от струните на най-фините човешки емоции. Стиховете на Костадин Филипов са празник на духа и интелекта, но също и на чувствата. Докосването до поезията му е магия, която превръща читателя във философ, творец и мечтател.
През есента литературното турне на Костадин Филипов продължава.
Защо избра да изразиш чувствата си точно чрез поезия и кои са поетите, които четеш и обичаш?
Това е необяснимо. Така го усещам, така извира – без да искам върху белия лист или на екрана на компютъра. Първата стихосбирка, която взех в ръцете си беше „Моторни песни“ на Никола Вапцаров. Подари ми я моят дядо, на когото съм кръстен. Той е от Банско и ме беше завел на годишнина от смъртта на поета. Аз бях още в детската градина, но същия този мой дядо вече ме беше научил да чета. Стиховете в единствената стихосбирка на Вапцаров „Моторни песни“ са точно 21. А според науката, точно 21 грама тежи човешката душа, когато напуска тялото... За мен Вапцаров е оставил душата си тук, на земята с единствената си книга, а аз подсъзнателно съм усетил, че съм призван да продължа неговото дело в мерена реч.
Има ли Божия намеса в раждането на една творба?
Със сигурност има сила свише, да – поезията е дар свише. И както поезията, за мен, трябва да се възприема насаме и съсредоточено, така и трябва да се създава – в усамотение.
Необичайно е, че си създал някои от стиховете си, пътувайки в софийското метро, как и защо?
Като редактор в това риалити шоу работата за мен беше много трудна, работеше се 24/7 в продължение на близо 3 месеца. Връщайки лентата назад, си давам сметка, че римите извират от мен, когато съм под стрес или нетипично състояние на духа. Да, част от стиховете в „На дъх от лятото“ бяха създадени на връщане от тежки работни смени, а напрежението потуших със строфи.
Лятната част от турнето вече приключи. В кои градове беше то и как преминаха срещите?
След премиерата в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, съвсем искрени бяха и литературните вечери в градове като Велико Търново, Хасково, Пловдив, Пещера, Ловеч, Разград. Имаше сълзи, имаше много въпроси, имаше дори хора от публиката, които пожелаваха да прочетат те мои стихове. Емоция, която ще пазя дълго време. На 12 юли поставихме многоточието на лятното представяне на книгата в страната. То беше по време на 47-то издание на Велинградските културни празници. Представих стихосбирката пред гостите и жителите на Спа столицата на Балканите, в художествената галерия. И там, както и на голямата премиера в София съчетах три вида изкуство – лирика, музика и живопис. Акомпаниментът на флейта беше на Венера Ланджова, с която заедно сме били част от ученическия оркестър във Велинград. През есента поетичното турне ще бъде възобновено. Вече имам покани от Плевен, Русе, Гоце Делчев, Елена, Лясковец, Шумен, Кубрат, Исперих, Варна, Бургас и други градове. Книгата може да се намери в големите книжарници в страната, може да бъде поръчана и по интернет от водещите онлайн книжарници.
Присъстват ли млади хора на представянията и какви са твоите наблюдения - четящи хора ли са подрастващите?
На всички места, където представих „На дъх от лятото“ поне половината от аудиторията беше от млади хора - ученици, студенти. Това ми връща вярата в непреходността на поезията като изкуство. Не само присъстват и слушат стиховете ми, но и задават въпроси. Получава се много искрен диалог.
Как протичаха представянията на първата ти стихосбирка, ще има ли и втора? Правиш ли опити и в прозата и каква е според теб тънката граница между поезия и проза?
Почти четвърт век съм представял новини и съм водил предавания като съм гледал в обектива на камерата. Днес, това, което ме връхлита са срещите с всички тези хора, които са били зад този обектив. Неописуема е срещата с очите на реални почитатели на поетичното слово. След всяка среща из страната съм зареден за дни напред, до следващото представяне. Преди да се престраша да публикувам в социалните мрежи мои стихове, писах разкази. На този етап те изчакват да им дойде времето за издаване, а втора стихосбирка със сигурност ще има. Над 30 стихотворения вече са готови, а на края на всяко представяне на „На дъх от лятото“ споделям с хората и стих от бъдещата книга. Трудното на поезията е, че в малко думи и рими вклиняваш много смисъл. Прозата е друго, там натуралистичните описания са ми страст. Може би е неслучайно, защото съм почитател на Балзак, Флобер и Братя Гонкур.
Кое чувство по-силно провокира раждането на поезия - щастието или тъгата?
Когато човек е щастлив, той се наслаждава на щастието си. Щастието не може да бъде вдъхновение. Хората на изкуството до края на дните си се стремят към щастието, много често то остава неизпитано, недостижимо.
Коя е твоята муза, откъде черпиш вдъхновение за творбите си?
Изгарящите чувства на човешките вселени, красотата на природата, дори един поглед може да е вдъхновение.
Любовта заема водещо място в поезията ти. Съществува ли, според теб голямата истинската любов?
Има я, разбира се. Твърде често в живота на всеки човек голямата любов се среща веднъж. И ако бъде изгубена, тогава се ражда най-красивата, но и тъжна поезия. Лириката е огледало на любовта.
