Живко Коевски е от хората, които спокойно можем да наречем авантюристи по душа. Въпреки че има техническо образование и години наред работи в тази сфера, това, за което винаги е мечтал са дълбоките, сини вълни и безкрайния шир на морския кръгозор. Приключенската му душа е толкова жадна за емоции, че неговите желания намират реализация в нещо, което никога не му е давало мира - плаването в открити води. Така за отрицателно време Живко става част от SP Sailing - компания, която организира екскурзии с ветроходни яхти и катамарани в предимно в Егейско и Йонийско море, а не след дълго става и съсобственик на яхта. Колко скъпо е да притежаваш яхта, какви хора наемат яхти, колко вълнуващо е да участваш в регата, разказва Живко Коевски пред Actualno.com.
Как реши да се захванеш точно с този бизнес?
От малък чета само пиратски книги. Едно от първите ми детски желания беше да стана моряк. След това в основното училище започнах да рисувам кораби. После записах английска гимназия. Там се сдобих и с първия компютър и така реших, че ще уча компютри и така се озовах след години в Техническия университет. Впоследствие започнах кариера в тази сфера и така се стигна до 2014 година, когато плавах за пръв път.
Качих се на лодката с настоящите си съдружници. Отидох на организиран трип на Северни Споради. Още в мига, в който се качих на лодката, си казах: "Леле, аз тук няма просто да се возя. Не мога да бъда само куфар..." Започнах да разпитвам капитана за разни неща и да се уча. След това започнах да плавам с тях. Винаги съм обичал и спорта и съм се занимавал и със спорт, а във ветроходството има доста спорт. Така че, сега искам да се фокусирам във ветрохотството и нещата, които съм научил от бизнеса, спорта и света на коропорациите да ги пренеса там.
Изисква ли се специална квалификация или документ, за да управляваш яхта?
Има курс, който трябва да изкараш. Българският, който е за 40 бруто тона (или приблизително до 18 м дължина) върши работа. За съжаление прилича малко на листовки на КАТ и човек добива малък практически опит. Подходящ е по-скоро да караш моторна лодка, да ходиш за риба. Ако искаш наистина да се занимаваш с ветроходство, мястото за мен е Гърция. Там вече се е превърнало в бизнес, а и имат неободимите условия. Аз станах капитан преди една година и започнах постепенно да плавам с хора. Междувременно от клиент се превърнах в приятел, а от приятел в съдружник. Ноември 2017 г. се събрахме и решихме, че ще разширим дейността на фирмата. В момента разполагаме с един катамаран, с който обслужваме Егейско море В Йонийско море също плаваме много, но не с наши лодки за момента. Една от амбициите ни е да развиваме флота, да добавяме лодки, а другата – да разширяваме плаванията ни като интереси. В момента имаме риболов, обучение, спортни и чисто туристически плавания, тиймбилдинги.
Колко скъпо е да притежаваш лодка и как се справяте с разходите?
Има една поговорка, че двата най-щастливи момента в живота на собственика на яхта е този, в който я купува и този, в който се разделя с нея. Говорим за инвестиции от поне шестцифрени суми в евро. Струват от над 100 000 евро до суми в милиони. Подръжката също не е евтина – варира около 10 000 евро на година. Така, че първоначалната инвестиция ако искаш да си купиш яхта не е никак малка. Затова се събрахме няколко души и всеки рискува с нещо. Инвестицията има възвръщаемост стига да се действа разумно. Пазарът се развива и има интерес, което е хубаво.
Какви хора наемат яхти – повече българи или чужденци? Вие все пак плавате в Гърция.
В международен мащаб индустрията е много развита. Доста хора от Западна Европа наемат лодки в Гърция. Има огромни чартърни компании от Великобритания, Австрия, Германия. Те оперират директно там. Държат лодките си в Гърция, имат десетки лодки и си водят клиенти директно от Англия или Германия. За момента оперираме само в България, но планираме да се разрастваме и да таргетираме и чуждестранния пазар. Иначе – и българи, и чужденци наемат яхтата. Част от тях искат и да се обучат. Идват с нас на регати и на състезания.
Разкажи ни някоя любопитна история от регата. Чувала съм, че е голямо приключение...
Така е. Правим го и като спорт, участваме в състезания. Най-голямото, в което сме участвали е въпросната Егейска регата, която е огромно мероприятие. Провежда се всяка година и обикновено е известна с това, че се случва август месец и никога стартът не е бил отменян поради лошо време. Август месец е периодът, в който е Егейско море, духат североизточни ветрове, които могат да бъдат много силни. Обикновено тази регата се прави именно в най-голямата суматоха. Състои се от 4-5 гонки, с кото се минава почти цялото море в едната посока. След вскяа гонка приставаме на съответния остров – около 100-тина лодки и на брега слизаме около 600-700 души. Там ни чакат местните, които понякога са по-малко от нас. Следва награждаване, церемония на пристанището, оркестър. На следващия ден се качваме обратно и регата продължава. Това е преживяване за хора, които наистина искат приключение. Не е задължително да си максималко подготвен, но е хубаво да знаеш в какво се забъркваш.
Снимки: Личен архив
Защо според теб хората наемат лодки – за удоволствие или за да демонстрират някакъв статут?
Ние имаме различни продукти и ценови категории. По-голямата част от клиентите ни го правят за удоволстиве. По-масовите продукти, които продаваме са тези в по-приемливия ценови диапазон. Клиентите са щастливи, че са някое много яко място, че споделят снимки от прекрасни заливи със сини води, където се стига само с лодка. Не от това, че самата яхта е много луксозна. Имаме и продукти, които са по-скъпи – например плавания с чисто нови луксозни с катамарани. Някои хора наистина искат да покажат статут – обаждат се и казват: "Имате ли нещо по-лъскаво за мен?".
Кое прави пътешествието с яхта толкова примамливо?
Чувството за свобода – на първо място. Това, че си всеки ден на различно място, дори да попаднеш на някой по-туристически плаж, гледаш навалицата от морето. Скачаш от лодката, плуваш и изчезваш на някъде. Това че всеки път си на различно място, спиш понякога в залив, под звездите, днес може да е жега и всички да скачат в морето, а утре да има буря. Лодката е една голяма играчка, с която е много забавно да си играеш. В работата в офиса си погълнат от таблици, документи, срещи, а когато си на лодката те интересува само вятъра и водата – от къде духа, какво е времето – все истински неща. Като капитан трябва доста да обмислям ситуацията, малко е като в шаха, да предвидиш какво може да се случи. Но като си преживял по-тежки ситуации, си спомняш и разказваш с гордост преодоляването им.
Интервю на Милена Славкова
