Милена Недева е кмет на община Каспичан за трети мандат. Тя е завършила магистратура по психология в Шуменски университет "Епископ Константин Преславски" и здравен менинджмънт във Висшия медицински институт в Плевен. Работила е като медицинска сестра. Преди да стане кмет е била общински съветник.
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
Г-жо Недева, как в общината бе отбелязано навършването на 1340 години от създаването на Първата българска държава и обявяването на Плиска за нейна столица?
Ежегодно, от 2012 година, в Националния историко-археологически резерват "Плиска" провеждаме исторически фестивал "Дни на предците", в който се включват изяви на клубове за исторически възстановки, конни клубове, майстори на старинни занаяти от страната и чужбина - с цел всички те да покажат бита и традициите на старите българи.
В рамките на тазгодишния фестивал проведохме научна конференция, посветена на 1340 г. от създаването на Първата българска държава. Тази година се навършват и 1320 години от гибелта на хан Аспарух и 1300 години от кончината на хан Тервел - спасителят на Европа. В конференцията участие взеха историкът проф. Георги Атанасов и археологът доц. Павел Георгиев - представители на научната и културна общественост, представители на местната и държавната власт. Фестивалът беше открит от министър-председателя Стефан Янев.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
В Плиска е положено началото на най-важните събития за българската държавност-създаването на Първата българска държава, покръстването на българите и приемането на християнството като официална религия в България, посрещането на учениците на Светите братя Кирил и Методий. Създава се Първата книжовна школа, която осъществява дейността си в Голямата базилика. След преместване на столицата в Преслав книжовната школа продължава да се развива, позната ни днес като Плисковско-Преславска книжовна школа. Моето убеждение е, че трябва да почитаме миналото си и да го предаваме на децата си, да помним от къде сме тръгнали, за да знаем къде искаме да отидем.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Откриха реновираната детска градина 49 "Радост" в столичния район "Изгрев" (ВИДЕО)
Вие сте в инициативния комитет за издигане кандидатурата на Румен Радев за президент и Илияна Йотова за вицепрезидент, защо ги подкрепяте с авторитета си?
За мен е чест да съм член на националния инициативен комитет за издигане кандидатурата на г-н Румен Радев за президент и на г-жа Илияна Йотова за вицепрезидент. Според мен г-н Радев изпълни със съдържание институцията президент, последователен е в принципите, които декларира преди 5 години, започна с приемственост и надграждане. Също с промяна и укрепване авторитета на президентската институция не само в България, но и на световната политическа сцена. Има достойно поведение и изразява позициите на повечето българи.
Още: 9-годишният Мишо има нужда от помощта ни в битката си за живот (ВИДЕО)
Още: Проф. Светослав Малинов за преговорите: ДБ са в силна позиция, капанът за ГЕРБ щракна (ВИДЕО)
Г-жа Йотова сподели много верни думи за единението. Сега всички говорят за обединение, но не трябва да се използва тази дума просто като фраза. В края на 2020 г. президента Радев категорично заяви своята подкрепа за финансовата децентрализация на общините. Оказа се, че съветът по децентрализация не беше работил повече от 4 години. Това е механизъм, който ще позволи част от доходите на общините да остават директно при тях. Финансовата децентрализация ще доведе до по-голяма икономическа самостоятелност и независимост на общините и по-големи възможности за изпълнение на общинските политики в услуга на гражданите и благоустрояване на населените места. В последните месеци благодарение на усилията на НСОРБ и УС на Сдружението започнаха отново преговори в тази посока. На годишната среща на местните власти, която се проведе на 19 и 20.09.21 в Албена, бяха представени разчетите на Института за пазарна икономика, изчислени на база 2% от данъците, които отиват сега директно в държавния бюджет, да остават в общините. Тази година за община Каспичан, която е на трето място в област Шумен, тази сума би била 770 000 лв., но за община Шумен би била над 9 милиона.
Финансовата децентрализация би създала възможности за дългосрочно планиране и устойчиви инвестиции във всички общини. За мен действащите президент и вицепрезидент провеждат последователна политика за промяна, за поемане на отговорност за действията си. Няма как всички да мислим еднакво, но трябва да има приоритети, за които има съгласие от всички политически сили, и независимо кой управлява, в даден момент да има предвидимост и да знаем какви цели искаме да постигнем. Трябва да се обединяваме за каузи, а каква по-голяма кауза от България!
Неуспешен се оказа референдумът за прехвърляне на село Мадара от община Шумен към Каспичан, какви бяха вашите очаквания?
До 2000 година село Мадара беше в състава на община Каспичан и след референдум премина в състава на община Шумен. След инициативата за провеждане на референдум беше взето решение от Общински съвет – Каспичан, за приемане на с. Мадара в състава на нашата община, ако такова е решението от референдума. Жителите на село Мадара избраха да останат в състава на община Шумен. Може би ние не сме провели правилна информационна кампания, но това беше изразеното желание на хората, а референдумът е висша форма на демокрация.
Точно преди една година получихте Европейски етикет за иновации и добро управление на местно ниво, има ли промени в общината относно принципите за добро демократично управление на местно ниво?
Европейският етикет за иновации и добро управление е сертификат за цялостно качество на управлението в общините и се оценява по единни критерии и процедури, разработени от Съвета на Европа за всички държави-членки. Това е признание за община Каспичан за постигнато високо качество на управление, което ни мотивира да продължаваме да търсим още по-добра посока на развитие на качеството, като разбира се във фокуса на всяка дейност са гражданите, нашите партньори и обществото като цяло. Това е и причината община Каспичан да е една от 46-те целеви администрации за внедряване на нов модел за управление на качеството по проект "Въвеждане на Общата рамка за оценка (CAF) в администрациите". CAF е европейски инструмент за управление на качеството, разработен от публичния сектор и пригоден за него. Основната му цел е подобряване на качеството на управление и работа в публичната администрация. Моделът CAF е базиран на самооценка на институцията, в която тя идентифицира силните си страни, посочва областите за подобрение и дефинира нужните стратегически мерки за организационно усъвършенстване. Целта от прилагането на CAF и превръщането му в устойчива управленска практика е подобряването на ефективността и ефикасността в работата на институцията, постигането на по-добри резултати за администрацията и хората в нея, за потребителите на услуги, за партньорите и за обществото като цяло.
В изпълнение на Закона за електронното управление и Наредбата за административното обслужване община Каспичан е една от първите общини в област Шумен, чиито всички административни услуги по електронен път са на 4-то ниво чрез Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги на ДАЕУ. Присъединени сме и към RegiX регистрите, с което целим намаляване на административната тежест при предоставянето на административни услуги. Нне изискваме документи от гражданите, а ги получаваме от тези регистри - за повечето услуги. Продължаваме да работим в посока по-добро качество на услугите и по-добро обслужване на гражданите.
Най-важните ви инфраструктурни проекти, изпълнявани през този строителен сезон?
Първо искам да кажа, че всичките ни проекти са много важни. Кмет съм за трети пореден мандат. През първия нашата община беше единствена в област Шумен - градски ареал, или едно "бяло" петно на картата по отношение на инфраструктурни проекти. През втория бяхме включени в Програмата за развитие на селските райони, но се оказахме конкуренти с общините от 4-то йерархично ниво на ОП “Региони в растеж“ и се конкурирахме за едни и същи мерки с много по-големи общини, а един от основните критерии беше броят на населението. Въпреки това бях радостна от факта, когато излезе бюлетина на Областния информационен център за програмния период 2014 - 2020 г. Оказа се, че община Каспичан е на трето място от 10-те общини в област Шумен по спечелени средства по оперативните програми.
Тази година приключихме асфалтиране на 10 улици в пет населени места в общината по мярка 7.2 по ПРСР на стойност 1 030 000 лв. Преди това с различни източници на финансиране подменихме водопроводите по тези улици. Довършен беше втори етап на Спортен комплекс в град Каспичан. Тази година се изгради площадка за скейборд, а преди около 2 г. - спортно мултифункционално игрище, детска площадка и фитнес уреди на открито. Изграден беше паркинг и регулирано кръстовище със седем изхода в Каспичан.
Изпълнихме два проекта за облагородяване в две села към ПУДООС, на стойност всеки по 10 000 лв. Открихме две строителни площадки в Каспичан - за облагородяване на зелената зона и изграждане на детска и спортна площадка на ул.“Ал. Стамболийски“ и облагородяване на зона за отдих в местността "Кирека" с изграждане на съоръжения за отдих. В процедура сме за избор на изпълнител за обзавеждане и оборудване на читалищата в общината на стойност 92 400 лв.
Последните два проекта се изпълняват чрез Местната инициативна група Нови пазар-Каспичан. Това е една възможност, по която могат да кандидатстват не само общините, но и юридически лица с нестопанска цел, земеделски стопани и бизнес. В момента нашите читалища изпълняват 3 проекта и още 3 очакваме да бъдат подписани до края на месеца.
С кметовете на населени места как работите?
В община Каспичан кметствата са второстепенни разпоредители и разполагат със собствени бюджетни средства от 2008 г. Кметовете правят предложения за включване на обекти в капиталовата програма и за текущи ремонти. От 2012 г. се предоставят 30% от приходите от продажби на общинско имущество и от наемите на земеделски земи на кметствата за извършване на дейности, свързани с благоустрояване и инфраструктура. През 2016 година делът им се покачи на 35%. Средствата по капиталовата програма за обекти, свързани с инфраструктура и благоустрояване, които получаваме от републиканския бюджет, се разпределят на следния принцип: 50% от средствата са на брой жители, а останалите 50% - спрямо реалния приход от данъци в общинския бюджет.
Автор: Анита Чолакова
