Не може да има прецизиране на нещо, което изначално е сбъркано. Така председателят на УС на Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) г-жа Катя Крънчева коментира опита да бъдат направени промени в Закона за адвокатурата.
Според г-жа Крънчева има редица принципни пропуски в законопроекта, като например аргументът, че и в други специални закони има защита на съответната професия. Никъде в Закона за счетоводството не се забранява на несчетоводители да изготвят данъчни и осигурителни декларации, ДДС дневници, ведомости за заплати, заявления за различни регистрации, отговори, молби и др., каза счетоводителят-експерт. Ето какви са нейните критики към законопроекта, споделени пред Actualno.com.
Г-жо Крънчева, смятате ли, че има внушения от страна на адвокатската общност за готвените нови промени в Закона за адвокатурата? Какви са внушенията?
През изминалите седмици чухме редица внушения от авторите и защитниците на законопроекта за изменения в Закона за адвокатурата. Основното е, че предложените от тях промените са в интерес на гражданите и бизнеса. Фактите обаче са коренно различни и поради тази причина бизнесът, синдикатите и отделни граждани изригнаха от възмущение срещу този откровено лобистки и вреден законопроект. Проектът съдържа множество сериозни недостатъци, посочени в над 30 отрицателни становища на всички работодателски организации, синдикати и десетки различни браншови съсловия. Поради тези причини законът трябва да бъде отхвърлен още на първо четене в пленарна зала.
Реално се оказа, че само авторите виждат в своя законопроект някаква полезност, а очевидно бизнесът и клиентите тоест “защитаваните” са изключително недоволни от предложението да ги “защитават” по този начин. Ето например БСК определи проекта като абсурден и лобистки, АИКБ обясни, че адвокатите правят опит да се ситуират като задължително, ненужно и паразитно звено между фирмите и държавната администрация, КРИБ и БТПП също изразиха остро несъгласие с предложените текстове, синдикатите скочиха, чуха се критики и от отделни граждани. Като цяло обществото, с изключение на част от адвокатското съсловие, е много негативно настроено.
Адвокатурата сякаш не чу, не разбра и тръгна на поход срещу всички, отричайки очевидното. В началото първосигнално и арогантно започнаха да внушават, че всички ние не сме разбрали и не сме тълкували правилно текстовете, с които на неадвокати се забранява по възлагане от клиент да извършват редица дейности, като консултиране и представителство пред институции и трети лица, получаване на справки и документи от административни органи и служби, вписване в регистри, изготвяне на определени документи, управление на имущество и редица услуги, които са присъщи и за други браншове и професии.
Ако приемем, че ние не сме разбрали текстовете, то излиза, че и Върховна касационна прокуратура (ВКП) също не е разбрала авторите на законопроекта, когато буквално им написа, че на практика се създава монополно право за адвокатурата относно попадащите в обхвата на нормата дейности, което пряко противоречи на Конституцията. Министерство на финансите пък посочва в становището си, че подобно законодателно решение най-малкото показва недостатъчно разбиране за необходимостта от мултидисциплинарен подход при прилагането на част от законодателството, при изготвянето на договори с предмет, налагащ участие на експерти от различни професионални области и пр. Комисията за защита за конкуренцията (КЗК) направо определи законопроекта като вреден за бизнеса, потребителите и свободната конкуренция и предупреждава в решението си, че с него на практика се забранява на лицата, които разполагат с необходимите знания и компетентност, да предоставят изброените от адвокатите услуги, които попадат в сферата и на други професии.
Изрично беше упоменато от двама адвокати - г-н Чолаков и г-н Кънчев, че в Закона за счетоводството има определение коя дейност представлява счетоводство и съответно друг не може да я върши. Кажете кои са "счетоводните" дейности и какви санкции се налагат, ако ги върши неоторизирано лице?
След като изяснихме, че редица бизнеси, сред които и счетоводният, работят “по възлагане от клиент” и на практика в законопроекта има забрана за извършване на част от присъщите за нас дейности, чак тогава от адвокатската гилдия обърнаха поглед към Закона за счетоводството, търсейки опорни точки, за да оправдаят възмущението и гнева, които предизвикаха с настояването си депутатите от правната комисия в парламента, които при гласуването до един се оказаха и адвокати, да дадат ход на този законопроект.
Нека да стане ясно едно - никъде в Закона за счетоводството не се забранява на несчетоводители да изготвят данъчни и осигурителни декларации, ДДС дневници, ведомости за заплати, заявления за различни регистрации, отговори, молби и др. Законът за счетоводството не забранява на несчетоводители да представляват клиенти пред институции и трети лица, нито да консултират по счетоводни, данъчни, осигурителни, финансово-правни или трудово-правни въпроси, да получават справки от институции, да вписват в различни регистри и др. В Закона за счетоводството такива забрани не съществуват. Законът дори не засяга гореизброените дейности, като посочва една-единствена дейност, която чрез чл. 71 е запазена за извършване само от счетоводители или счетоводни предприятия и това е изготвянето на финансовия отчет, която е изключително малка част от цялостната счетоводна услуга, предоставяна от счетоводните фирми, в полза на бизнеса. Ако направим паралел с адвокатите - логично е, така както процесуалното представителство по възлагане от клиент пред съда може да е изключително адвокатска работа, така например изготвянето на годишният финансов отчет е изключително счетоводна дейност, но нищо повече.
Всички тези съпътстващи дейности не могат и не следва да бъдат запазени като изключително право само за една професия, особено за адвокатската, която работи с минимално заковани цени по закон. Ето защо предлаганите от адвокатите промени неминуемо ще доведат до много по-големи разходи за бизнеса.
Счетоводителите като гилдия могат ли да установяват нарушение на Закона за счетоводството и да събират глоби? Съгласни ли сте адвокатите да могат да го правят?
Това е емблематичен пример за един от многото безобразни тестове в проектозакона, който говори за целия подход при писането му. В основата му не е добруването на клиента, а властването на адвокатурата. Стига се до такива наистина абсурдни текстове в чл. 153, с който адвокатите смятат да задължат всички хора, фирми и органи в държавата да донасят на адвокатурата за случаите, когато неадвокати извършват изброените услуги. Нещо повече - сумите, събрани от наложени глоби и имуществени санкции, ще се внасят по сметката на съответния адвокатския съвет, а не в държавата.
Категорично няма подобни текстове в Закона за счетоводството, които да вменяват на когото и да било да донася за нарушения. Освен това глобите и санкциите не се налагат от никоя счетоводна организация, а от НАП, като събраните средства постъпват в държавния бюджет.
Ние разбираме, че по Конституцията адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Но това не и дава право да монополизира редица от дейностите на професионалисти в различни сфери на обществения живот – счетоводители, консултанти, инженери, архитекти, икономисти, юристи, които не са вписани адвокати и др.
Какви промени очаквате да бъдат внесени в Закона за адвокатурата между първо и второ четене?
Очакваме законопроектът да бъде отхвърлен на първо четене в пленарна зала, защото той съдържа недопустими и порочни текстове. Внушение е, че законопроектът като цяло е добър и проблем са само два или три параграфа, които ще бъдат редактирани между първо и второ четене. Във въпросите до момента не засегнахме проблемите, които биха възникнали, ако се приеме това, което предлагат - достъп на всички български и европейски адвокати до Националната база данни „Население“ и Националния регистър на българските документи за самоличност, а също и адвокати да удостоверяват подписи върху документи, като действащите нотариуси. Тези и други части от законопроекта са широко критикувани и отречени от бизнеса. От АИКБ изчисляват, че по този начин кражбите на фирми и недвижимо имущество биха се увеличили над 20 пъти.
Оставам с впечатлението, че законопроектът е писан от хора, които наистина не разбират от ежедневния стопанския живот и нуждите на бизнеса, особено на малкия и среден бизнес в България. Те не разбират, че всяка малка фирма няма възможност да плаща на адвокат по минималните им тарифи за изготвянето на всеки трудов договор за назначаване на служител, както и за документите по прекратяване на договора, каквото определено искат да наложат, видно от интервюто на един от авторите и радетелите на законопроекта, публикувано във Вашата медия.
Проектозаконът е толкова абсурден, че ако бъде приет, ще се окаже, че няма да има толкова много на брой подготвени адвокати по тези дейности, които искат да изземат от другите професии. Ще сме свидетели на парадокси от типа, че бракоразводен адвокат ще има право за консултира по Закона за ДДС, а счетоводител – не, както и редица примери със забранено консултиране по други закони, присъщо на професии като архитекти, инженери и други специалисти.
Другото, върху което искам да обърна внимание е, меко казано, непрофесионалния подход при създаването на текстовете в законопроекта, за което ще дам пример. Първо изброяват забранените за представителство от неадвокати институции, като добавят и пред всички физически и юридически лица, след което за всеки случай включват "и др.", след това изброяват забранените за съставяне от неадвокати документи, като пак се застраховат и с "и др. " и за финал забраняват всичко изброено, заедно с това "и др.", както включват в забраната и извършване на всякакви други действия, свързани с правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физически и юридически лица. Как можеш да забраниш нещо, което е формулирано с "и др." и с "всякакви други действия"? Това на практика прави забранителния списък безкраен. Тук се отваря една широка врата за превратно тълкуване, възможности за изопачаване и в крайна сметка за правна несигурност на гражданите и бизнеса. Това са изключително некачествени текстове, които не трябва дори да бъдат предлагани на вниманието на Народното събрание и обществото.
Има ли някакви отправени предложения за промени в текстовете между първо и второ четене?
Официално не, но започнаха да говорят за “прецизиране” на текстовете, защото сами разбират, че това, което предлагат, е неадекватно за стопанския и обществен живот. Не може да има прецизиране на нещо, което изначално е сбъркано.
Към момента в медиите се пуснаха две-три техни предложения за излизане от положението, които са още по-нелепи. Едното е да изключат само някои институции от забранителния списък за представителство от неадвокати. Първо едва ли ще могат се обхванат всички необходими такива институции, лица, банки, магазини и тн., а и подходът трябва да е точно обратен - тоест да са изброени органите, за които се отнася забраната, а не изключенията. Изключителната адвокатска дейност може да е само процесуалното представителство пред съда или защита на клиента, когато е обвинен или задържан, така както повелява чл. 30, ал. 4 на Конституцията.
Другата им идея, която наскоро лансираха, че ако в друг устройствен закон е регламентирано извършването на тези дейности от неадвокати, то извършващите ги лица от тези професии няма да бъдат глобявани. Предложението е, така да се каже, за “измиване ръце”. То показва, че явно не са запознати с устройствените закони на другите професии. Защото например в Закона за счетоводството и в Закона за независимия финансов одит не са изброени тези общи административни и консултантски дейности. Нито пък някой си е позволил да ги пожелае запазени само за своето съсловие.
Третата вече много нагла идея, която са отправили чрез Вашата медия, е чрез Закона за адвокатурата изрично да упоменават или да определят за други професии – за счетоводители, нотариуси, частни съдебни изпълнители и юрисконсулти и др., какви дейности и в какви случаи имат право да извършват. Сами разбирате, че устройствен закон на една професия не може да определя какво могат да правят или не други професии.
Поради всички тези причини съм скептична по отношение на това какво ще могат да предложат за справяне със ситуацията. По-скоро след последвало прецизиране, авторите и вносителите на законопроекта биха направили възмущението сред бизнеса и другите професии още по-голямо. Предвид концептуалните проблеми и многото неприемливи части от законопроекта, единственото правилно действие е той да бъде отхвърлен на първо четене и чак след неговото внимателно обсъждане и преработване в интерес на цялото общество, едва тогава да бъде отново предложен на Народното събрание.
Интервю на Ивайло Ачев
