Той е човекът, който накара много наши сънародници да се гордеят по време на 91-та церемония по връчване на "Оскарите" тази година, превръщайки се в първия български актьор, държал тази престижна награда в ръцете си. Тогава филмът "Зелената книга", в който Димитър Маринов изигра запомняща се роля, спечели наградата за най-добър филм.
Още: Събитията, променили 2024 година (ВИДЕО)
Още: Разруха и хуманитарна катастрофа: 2024 г. за Близкия изток през погледа на Мохамед Халаф (ВИДЕО)
Той има нелека съдба. Напуска България преди 29 години. Преди това прави неуспешен опит да избяга от страната, заради което лежи в затвора, където е подложен на физическо насилие. Въпреки това той завършва НАТФИЗ и през 1990 година, след турне с българска фолк джаз формация в Европа, Канада и САЩ, остава като политически бежанец в Ноксвил, Тенеси.
Следва работа като мияч на чинии и музикант в различни ресторанти и заведения. По-късно става собственик на кафене, ресторант и кетъринг фирма. А през 1999 г. се качва на сцената на The San Diego Repertory Theatre. Първото му прослушване и поява на голям екран е за филма Act of Valor, където играе руски учен и трафикант.
Как се е променил животът му след "Зелената книга", липсва ли му България, различават ли се българските от американските актьори и още - четете в интервюто на Actualno.com.
Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)
Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)
Несъмнено направихте щастливи много наши сънародници, след като се превърнахте в първия българин, държал "Оскар" в ръцете си. Как се промени животът ви след "Зелената книга"?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Определено промяната е в разпознаване и признание. Масовата представа за Холивуд е, че за да успееш е важно "кой познаваш". Но всъщност реалността е: "кой теб познава". Със спечелването на множество награди, филмът "Зелена книга" ме представи на Холивуд. Сега вече доста хора в индустрията ме познават. Що се отнася до практическото естество на професията, аз продължавам да ходя на кастинги, както преди, но определено има друг вид респект и приемане от продукциите. Но в крайна сметка, отговорността ми да се представям според очакванията, е доста по-голяма и задължаваща.
Липсва ли ви все още България след близо 30 годините в САЩ?
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
България винаги ми е липсвала, а и винаги ще липсва. Както се казва: кръвта вода не става. Независимо, че съм далеч от родината, гордост за мен е, че, съм толкова близко до традициите, обичаите, подходът и оригиналността в творчеството. Успях да съхраня и ревностно пазя българското в себе си, то ми носи успеха, чрез точно тази българска оригиналност и чувство за хумор. Винаги имам необходимостта достойно да заявявам след всяка спечелена роля: От България съм!
Преди дни отбелязахме една знакова годишнина в българската история - 30 години от демократичните промени. Ако 10 ноември се беше случил по-рано, щеше ли да е по-различна и вашата съдба на емигрант?
Според мен, разумният човек не пренася миналото в настоящето, защото пренесеното няма да има бъдеще. От миналото само се учи "урока", но не трябва да се случва отново. То е минало. Ако е имало грешки, то само чрез настоящето ще могат да се коригират в желаното бъдеще. Аз никога не съм си мислил какво би се случило и би било "ако". Напротив, за мен е по-интересно и важно какво ще се случи "ако". Да, 10-ти ноември се случи, но какво тази "случка" донесе и днес реализира? Какъв е наученият урок, който не би трябвало пак да се преживява в името на бъдещето? Аз приемам тази дата за символ: бленуван ден с надежда за другото, което дойде. Моята генерация тогава я нарекоха "Децата на прехода". И ето ни днес – дали ще го доживеем? Е да, научихме доста... но както казва Ф.Фелини: "Изучих се, но не пораснах."
Успявате ли да се разходите по софийските улици, когато сте в България, и разпознават ли ви повече?
Предният път, когато бях в България през март, не ми се отдаде тази възможност просто да се поразходя заради многото ангажименти. Но въпреки това си откраднах няколко часа: късно вечер покрай Народния театър и Раковска и няколко дневни около НДК. Не исках да бъда разпознаван и дори се криех. Сядах няколко пъти на пейки до непознати хора да си побъбрим. Да, някои ме разпознаха и свенливо молеха за снимка. Но няма никога да забравя възрастната женица в парка срещу Народния театър. Когато ме разпозна, започна да плаче и се опитваше да ми целуне ръцете. Никога не бях се чувствал толкова неудобно и дори засрамен, че видите ли, тази мила бабка ме обгръща с признание, когато всъщност аз й дължа, без да я познавам. Помолих я да пусне ръцете ми и когато се опитах да я прегърна от благодарност, тя стана, мина зад пейката и откъсна цвете. Върна се и го сложи в джоба на балтона ми: "Бог да те пази, сине!" – каза. Обърна се ненадейно и покуцваща се отдалечи в тъмното. Чувствах се в безтегловност, свян и тъга ме обливаше. Седнах на пейката и държейки цветето в ръка си рекох: "Ето, това е истинският "Оскар!".
Снимки: Getty Images/Guliver
В края на ноември откривате академия за актьори в НДК. Как дойде идеята за нея и на какво най-вече искате да научите онези, които ще се включат?
Идеята ми бе подсказана от няколко български колеги през март. Макар че от години насам преподавам на млади актьори в САЩ, никога не бях и се замислял да преподавам в България. Та в България от преподаване няма нужда! Нашата актьорска школа, според мен е на най-високото ниво в Източна Европа. Та аз самия съм ученик на тази школа! Но скоро идеята узря по-скоро не за "преподаване", а за представяне и демонстриране в България на системата в Холивуд. Идея за обмяна на творчески опит. В това вече намерих смисъла. Да дам възможност на студентите в България да съпоставят и експериментират с нещо, с което не са реално запознати, независимо от предоставената информация в медии и в интернет. Да се докоснат до практическите техники и похвати, които са реалност в Холивуд. Но и най-вече, искам да представя личното си верую за професията актьор, базирано на професионалният ми и житейски опит: "За да си добър като актьор, трябва да си по-добър като човек!"
Както споменахте, преподавате в Актьорското студио на Бернард Хилър, което е сред най-престижните в Холивуд. Ще използвате ли различни подходи на преподаване при българските си ученици или напротив?
Разбира се. Студентите ще имат възможността да "вкусят" от методиката на Бернард и от школата на Димитър. Но не само, аз компилирам в определени занятия и майсторите на професията: Михаил Чехов, Лий Стразбърг, Станиславски и Крутовски. Предлагам на студентите различни теории и тези, методи и техники, но само те имат правото да направят избора си: кое работи за тях. Или да знаят кога, в определен случай, да имплементират определен научен похват, метод и техника, за да спечелят ролята. При мен няма "ревност" към студентите ми. Точно обратното, колкото са по-свободни и с възможности да посещават и работят с други колеги, толкова повече съм уверен, че крайният им личен избор ще ги направи успешни и щастливи. Не е важно кой е "Мастера", важното е Мастера да знае, кой студент е успял и защо.
С какво се различава американският актьор от българският?
Не може да има сравнение. Различни държави, традиции, нрави и начин на живот като цяло. Индустрията, пазара и търсенето в САЩ са коренно различни от България. Да не говорим и за вкусове, политика и тенденции. А и всичкото това, диктува начина и метода на работа и изява. Но определено, ритъмът и подходът са значително по-интензивни и целенасочени. Много тясно и директно фокусирани, предопределени дори. Основната разлика според мен е, че американският актьор е строг индивидуалист, докато българският е споделящ партньор. Болшинството актьори тук в Америка не обсъждат ролите си и не коментират идеите. Те професионално не разговарят един с друг, а просто влизат в действие и само режисьорът е този, който отсъжда, коригира, насочва и изисква – индивидуално. Американският актьор почти не се интересува как ще изглежда, то е работа на режисьора. Актьорът тук работи с инстинкт и бегла идея, но винаги е готов да предлага безброй варианти и да остави на режисьора да избира. Специално в телевизионните сериали американският актьор е бърз, реален и директно в целта. Не е въпрос на творчество и художественост, на чувстване и мислене с второстепенен план и подтекст, а на спонтанност. Това е и ритъмът на реалния живот в САЩ – action. Не се обяснява ситуацията, просто се представя, а зрителят си я обяснява. Американският актьор е тясно специализиран: екран или сцена. Затова тук школите са или за кино и телевизия, или за театър. Но не и у нас в България. Като цяло, САЩ и България са все още на различни планети като държави и общества, но като творци, по мое мнение, българският актьор е определено по-изобретателен, находчив и образован. Трябва му обаче разширяване на мирогледa и стремеж към по-глобален начин на мислене.
Как ще отговорите на онези от учениците ви, които биха ви казали, че никога няма да имат равен старт с актьорите в Холивуд?
Стартът винаги е равен и еднакъв за всички. Въпросът е преди да стартираш, готов ли си за него. А и дали си толкова готов, че да финишираш в челната група. И тук обаче е проблема. Всеки млад талант се съмнява в готовността си: "Не, не съм готов. Трябва да съм сигурен, че съм напълно готов." И аз ще кажа: "Вие всички сте готови, но не го знаете!" И това е моята работа като преподавател, да докажа, че си готов и да ти дам самочувствието да стартираш уверено. Първото ми изречение пред всяка нoва група студенти е: "Никой нормален човек не би решил да става актьор. То е природна даденост. Обречени сте!" Актьорството е това, което те избира, а не ти него. Ако се уловиш в момент, в който се запиташ: "Ставам ли за актьор или не?", то ти не си актьор. Това, с което младите стартиращи в професията трябва да са наясно e, че не е професия, а начин на живот. Актьорът се ражда като актьор! А самочувствието идва с опита, както апетита с яденето. Дори и незначителен на пръв поглед опит в актьорството е многозначителен. Да, актьорите в САЩ имат огромен избор и необятни възможности, но болшинството са малки риби в голяма вода. Докато у нас е обратното. Българският актьор носи в жилите си хилядолетен опит и традиция. Това е предимството пред доста други държави. И аз имах подобни опасения и съмнения по логика, но логиката е плод на мисълта която мъти главата: "Излез от главата си ако искаш да влезнеш във величието си!" Актьорът не е учен или инженер, който следва закономерности и формули. Актьорът е изразителят, представящ дух, съзнание, усещания и чувства чрез вдъхновение и верую. Провокира мисли и въжделения, предизвиква и конфронтира традиции и порядки, обучава и вдъхновява. Той е лакмуса на реалността. Но в крайна сметка, зрителят е този, който решава да приеме или отхвърли, да признае или заклейми. Няма "равен старт" има стартиране на време. "Актьорът си дава успеха, а зрителят му дава славата!"
Кое е предизвикателството, което ви се иска да поемете в професионален план оттук насетне?
Актьорската ми работа, а и режисьорската е предизвикателството, което вече съм превърнал в ежедневие – начин на живот. Но най-силното предизвикателство винаги е било и ще бъде работата ми с млади таланти. Там се изисква огромно чувство за отговорност със задължение и респект. Та аз поставям основи и посока за бъдещето на човек, който се е доверил и разчита на мен. Млад, неопитен, наивен и чист творец, който има нужда от старт с реална възможност за финал в челната група. И той е решил, че зависи до огромна степен от мен. Това именно ме задължава да определя, но не и да предопределя това бъдеще. Честно и с абсолютната увереност да го погледна в очите и да кажа: "На добър час!". Съзнавам, че да го кажа това на един млад талант с правоверие и убеденост е не само предизвикателство, то е съдбовна отговорност. За тази отговорност аз живея!
Интервю на Милена Славкова
