Да започнеш собствен бизнес със сигурност е мечта за много българи. Но всеки, дори най-предприемчивият, има нужда от малко помощ. Такава помощ дава Европейският съюз - чрез своите програми и инструменти, специално разработени за подкрепа на бизнеса. За възможностите за започване на собствен бизнес, за помощта, която оказва Европейският съюз на младите предприемачи, и за смисъла на целевото финансиране на иновативни идеи, разговаряме с евродепутата Андрей Ковачев, член на Европейската народна партия (ЕНП) и ГЕРБ.
Г-н Ковачев, кои според Вас са най-популярните европейски програми и инструменти, които страната ни използва, за да развива предприемачеството и бизнеса у нас?
Младите предприемачи могат да се възползват от различни видове финансиране. Едно е т.нар. външно финансиране, с партньори, с инвеститори, с акселератори. Другото е безвъзмездното финансиране от европейските програми. Те са най-различни както по "Хоризонт 2020", така по Програмата за стратегически инвестиции. Или пък по Програмата за подпомагане на малък и среден бизнес, по Оперативните програми, Развитие на човешките ресурси, икономическите програми. Така че всеки, който има желание, има иновативна идея, може да намери в интернет, в съответните институции повече детайли за възможностите за финансиране.
Как мислите, достатъчно информиран ли е българският бизнес по отношение на възможностите, които ЕС предлага, и ако не, как да се подобри това?
Аз не смятам, че има недостиг на информация. Този, който е иновативен, има идея, която иска да реализира, той трябва да е и достатъчно иновативен да намери тази информация за финансирането и тя съществува. Имаме в интернет лавина от информация за възможностите за финансиране. Разбира се, че конкретният проект на съответната идея и конкретно най-добрият начин, за да се финансира от коя програма, от коя банка, от коя инвестиционна платформа, би могла най-добре да отговаря на съответния идеен проект. Но информация има и аз смятам, че не е проблемът в липсата на информация, а просто желанието на всеки да намери тази информация.
След 2020 година парите от еврофондовете обаче ще намалеят. Какво да правим тогава?
Еврофондовете са помощ за самопомощ. Те не са вечни, те са за създаването на устойчиво функционираща пазарна икономика, за устойчиво финансиращ пазар в България, инфраструктура - всичко, което е свързано с подобряване на инвестиционния климат. И разбира се, че България трябва да се подготви за 2020 г., максимално използвайки този програмен период. Защото след 2020 няма да спрат на 100% европейските фондове, но ще бъдат много по-ограничени за определени нишови инвестиции.
Студенти по кои специалности, извън IT сферата, могат да получат целево финансиране от ЕС?
Всяка иновативна идея във всеки сектор има тази възможност. Имаме много такива идеи в селското стопанство. Колкото и традиционно да звучи, има определени нишови производители на селскостопански продукти, примерно пчеларство, овощарство, които могат и получават такива субсидии и помощ от ЕС. Така че много зависи от конкретната идея и тук няма ограничение само IT сектора или само селското стопанство, зависи от идеята. Между другото планът "Юнкер" (Планът носи името на сегашния председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и се съсредоточава върху инвестициите, свързани с Европа - бел. ред.) е точно към проекти, които да бъдат финансирани от банки, а не от европейските фондове.
Електронното правителство се бави включително и през времето на управлението на ПП ГЕРБ. Вие като член и на ГЕРБ как смятате, защо се случва това?
Отпреди 10 години в България започна да се говори за електронно правителство, но бяха направени според мене доста грешни стъпки, като например закупуване на хардуер вместо на програми за електронизиране на съответните административни услуги и тук трябва да кажем, че наистина прогресът на електронното правителство не е толкова бърз, колкото на мен би ми се искало да бъде. И аз виждам едно нежелание в някои от министерствата, особено в средния ешелон на администрацията, за бързото въвеждане на електронните услуги.
Политическо ли е решението за електронното правителство?
Не, в никакъв случай! Политическото решение е да имаме електронно правителство и заместник-министър председателя Бъчварова (в оставка - бел.ред.), която отговаря за електронното правителство, прави всичко възможно това да се случи бързо, но има две неща: доколко администрацията е мотивирана да помага за този процес и разбира се, техническите въпроси, доколко време е нужно за повече сфери да бъдат включени в електронното правителство.
Съвсем наскоро Вие отправихте въпрос към Европейската комисия относно въвеждането на предмета "Гражданско образование" в учебните програми за основно и средно образование в държавите членки. Смятате ли, че "Гражданско образование" трябва да бъде и предмет, който и да насърчава младите хора от рано да се ориентират към възможностите, които предоставя ЕС, включително и в сферата на бизнеса и предприемачеството?
Аз съм убеден! Гражданското образование в средния курс за модерното общество на XX век е изключително важно. Младите хора не трябва да се чака да отидат в университета, а от средния курс трябва да се подготвят и да знаят какво значи да си гражданин, какви са ти правата, задълженията, защо се плащат данъци, защо се плащат социални осигуровки, здравни осигуровки, какви са институциите, които съществуват, в съответната държава, и разбира се в Европейския съюз. Да бъдат подготвени и за историята на ЕС. Това е един вид и имунизация срещу национализъм, популизъм. И то (гражданското образование - бел. ред.) трябва да включва възможностите, които дава държава и ЕС за започване на икономическа дейност или реализация.
Защото не всеки ученик ще бъде и студент. Някои биха искали да имат техническо образование, което е в някои от техническите специалности. Дуалното образование е един много добър инструмент, който съм убеден, че трябва много по-серизно да навлезне и в България, където бизнесът, заедно с училището, дава комбинирано и практично образование, и теоретично, и по този начин съответният ученик получава една подготовка за своята реализация.
В последните седмици в ЕС бяха разбунени духовете около темата за пропагандата, насочена към Съюза от трети страни. Вие направихте няколко предложения по тази тема, които намериха място и в доклад за противодействия на пропагандата. Кажете ни повече за тях.
Аз подкрепих Европейската комисия да има възможност да анализира феномена на водене на пропагандна война срещу Европейския съюз като цяло - за всяване на недоверие към европейските институции, за разединение на Съюза, за невъзможност за взимане на общи решения. Ние наблюдаваме и анализираме такава целенасочена кампания за разпространяване на полуистини, откровенни лъжи и манипулации.
Колко пъти се появи в българското обществено пространство това, че Европейският съюз забранява ракията, шкембето, розовите домати, кръщенетата и накрая вече върхът - православието, което разбира се, всеки, който малко мисли, ще разбере, че няма нищо общо с истината и никога и по никакъв начин това не е било в дневния ред на ЕС. Напротив - ЕС се застъпва за правата на християните по цял свят, за всички малцинства, и е може би най-толерантният Съюз, който съществува на нашата планета. Но тази пропаганда има хора, които ѝ вярват и затова ЕС трябва да предприеме такива стъпки. Те не са ограничителни, тук е много важно да се каже, свободата на медиите е отговорност към истината, свободата на медиите не означава свобода за лъжа и дезинформация.
Интервюто с Андрей Ковачев е част от проекта "Европа и аз" на Българското училище за политика "Димитър Паница", който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския парламент. Actualno.com и Expert.bg са медийни партньори на проекта. Целта на проекта е да провокира интереса и ангажираността на младите българи към работата на Европейския парламент и възможностите за тяхното развитие в рамките на Европейския съюз.
Интервю на Румен Скрински
