Александър Алексиев и Стоян Дойчев са едни от главните виновници да харесаме толкова много "Възвишение". Въпреки че официалната премиера на филма все още предстои (10 ноември), онези, които имаха възможност да се насладят на играта им, не спестиха ласкавите си коментари и за двамата.
Александър Алексиев завърша актьорско майсторство в Ню Йорк, а по-късно се мести в Лондон. Участва в множество холивудски продукции, където си партнира с актьори като Кенет Брана, Кийра Найтли, Крис Пайн и Кевин Костнър. У нас става популярен най-вече с ролята си на д-р Василев в сериала "Откраднат живот". Във "Възвишение" влиза в обувките на един от главните персонажи - Гичо.
За сметка на Александър, Стоян Дойчев е абсолютен новак пред камерата. Завършва "Актьорство за куклен театър" при проф. Жени Пашова в НАТФИЗ "Кръсто Сарафоф". Във "Възвишение" Стоян изиграва образа на Асенчо, другият главен персонаж.
Аctualno.com разговаря с Алек и Стоян малко преди официалната премиера на филма. Вижте какво ни споделиха двамата, с неподправеното си чувство за хумор.
Как попаднахте във филма?
Стоян: Обади ми се Мая Бежанска с предложение за кастинг. Проучих за какво става въпрос и й казах: "Абе, Мая, това е главна роля!", а тя ми каза "Ами, да!". След това направихме проби с Алекс и Виктор (Бoжинов) и всичко дойде на мястото.
Алек: А ти преди да се видим имаше ли друга проба?
Стоян: Не. За първи път на срещата с теб.
Алек: Айде, бе!?
Стоян: Да, бе!
Алек: Егати гъзара! Аз бях в Англия, когато Виктор ми се обади. Каза ми, че ще ми прати един текст да запиша едно видео с проба. Направих я там, той ми звънна след няколко седмици и ми каза, че ми купуват билет, за да дойда на проба с партньор в София. И така се срещнахме със Стоян. После отидохме зад една градинка, беше много хубаво.
Стоян: Тази градинка беше супер.
Алек: Просто много си паснахме. Казахме си, че за нищо не ставаме и двамата, че сме дъното, те пък взеха, че ни харесаха.
Стоян: Да!
А гледали ли сте постановката "Възвишение" на Иван Добчев?
Алекс: Още не, след няколко дена ще я играят в Пловдив и май ще се организираме да ходим там. Искаш ли?
Стоян: Правим го!
Алек: Умишлено не я гледахме, за да не се повлияем по някакъв начин.
Стоян: Да, пазихме се и бяхме решили да я гледаме след филма.
Алекс: Но ще я гледаме със сигурност.
Според мен си приличате и визуално с актьорите, изиграли Гичо и Асенчо в постановката (Бойко Кръстанов и Красимир Василев).
Алек: Аз съм по-мъжкар.
Стоян: Не е вярно това.
Алек: Е, по-мъжкар съм.
Стоян: Ааа, от Бойко Кръстанов ли? Аз пък не съм го гледал този челяк, дето играе Асенчо.
Алек: Аз за Бойко говоря, но били много добри и двамата.
Стоян: Да и аз така разбрах. Ще ги гледаме със сигурност.
Сюжетът на филма предполага много каскадни сцени, снимки на гол терен. Трудно ли ви беше, имахте ли дубльори?
Алек: Не искам да коментирам колко трудно ни е било, защото според мен на никой не му пука колко трудно ни е било всъщност. Важното е, че ние го направихме и това ни помагаше. Тоест трудността се превръщаше в една органична помощ за ролята.
Стоян: Ние си поставяхме някои допълнителни предизвикателства. Например – казвахме си "сега тръгваме по този балкан, пък където излезем".
Алек: Правихме си road trip извън филма. А трудните сцени, за които говориш, за нас беше наистина важно да ги направим ние. Мисля, че имаше само една сцена, за която бяха викнали каскадьори, но ние се редувахме с каскадьорите. Каскадьорите го правиха, след това ние, защото иначе беше много изтощително.
Стоян: Много настоявахме да правим сами каскадите, положихме много усилия в това.
Алек: Да, разбирахме техните притеснения, например да не си счупи някой крака, но аз пак се потроших.
Да, разбрах. Разкажи ни за това "потрошаване"?!
Сцената на Арабаконашкия обир, когато Шунтов се среща с Гичо (героя му) по средата, за да му каже нещо на ухото, Гичо тръгва назад. При връщането почнах да тичам бясно и паднах зверски на едни камъни. Бях с едни турски ботуши, които бяха много неудобни и просто се хлъзнах на един камък. После имах шевове на целия крак. Стоян започна да ме носи, да ми помага да се придвижвам след инцидента. Преди това обиколихме сто болници, върнахме се и аз вече бях взел решение, че ще продължим снимките. Стоян беше патерицата ми.
Как успяхте да се въплътите в образите на хора, които са живели стотици години преди вас, по коренно различен начин от този, по който живеем днес?
Стоян: Постоянно тренирахме езика, който е архаичен. Дори извън снимачната площадка продължавахме да говорим на същия език. Мисля, че това спомогна доста. Нали, Алек?
Алек: Аз не те слушам вече...
Стоян: Не ме слушаш, ама правиш "мхм, мхм"...
Надявам се мен поне да слушаш?!
Алек: Теб те слушам!
Стоян: Предвид облеклото и локациите, понеже бяхме на много красиви места сред природата, самото облекло си пасна с местата, на които бяхме. Всичко стана органично.
Повече революционери или повече разбойници са Гичо и Асен?
Алек: По средата е положението. Бандити са, но с идея, стремеж и вяра, обединени от идеята на Димитър Общи, от стремежа към свободата. Добре са съпоставени нещата според мен. Смееш ли ми се (към Стоян)?
Стоян: Не, подигравам ти се.
Алек: Защо, не се ли получава добре?
Стоян: Много добре ти тръгна и после го забатачи.
Алек: Забатачих го малко, защото ми е зле.
Стоян: А въпросът беше..? Ааа, да. Ами моят герой е чобанин. Той е овчар, той тепърва навлиза в революционерските работи. Това му се случва за първи път, както и на мен ми се случи за първи път да играя пред камера. Асенчо навлиза тепърва в машината на революцията. (Алек за пореден път почва да се смее)
Стоян: Що бе, много добре звучи.
Алек: "Машина на революцията..." (пак се смее).
Стоян: Добре де, това с машината беше тъпо.
Да ви питам още нещо. Виждаме, че режисьорът на "Възвишение" сваля тотално ореола на революционера, какъвто е в представата на българина. Може ли това сваляне да се окаже болезнено за българския зрител? Подготвен ли е той за историята на "малкия човек", а не на бореца за свобода?
Алек: Този филм е много важно именно за това – заради огледалното. Това е филм за днес, за тук и за сега. Хайде стига е гледал само за велики хора, които не може да срещне на улицата. Героите във филма са точно такива, каквито можеш да срещнеш на улицата и днес. Мисля, че и Гичо си живее в нас, и Асенчо.
Стоян: Нямаме нужда от орел и пиедестал.
Алек: Мисля, че е важно българинът задължително да влезе и да гледа този филм, защото може да се вдъхнови. Може би ще се вгледа и ще каже "чакай и от мен зависят някои неща".
Стоян: Много се надявам хората да харесат филма.
Алек: Както казва Махатма Ганди: "Бъди промяната, която искаш да видиш в света". Колкото и клиширано да е, нека да го има и този елемент, да решиш и ти сам да вложиш нещо.
Интервю на Милена Славкова
