По темата "правосъдие" Actualno.com разговаряме с адвокат Петьо Славов. Г-н Славов е адвокат в Софийската адвокатска колегия. Специализирал е в сферата на административното правосъдие, занимава се основно с конкурентно право и обществени поръчки. Бил е зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията в периода 1998–2003 г., както и член на ЦИК за изборите за 38-о и 39-о Народно събрание. Член е на Правния съвет на президента Румен Радев.
На Общото събрание на адвокатите беше приета декларация с много сериозни критики заради практиките на законотворчество в България. Какво трябва да се случи, за да не минават постоянно важни законови промени през преходни и заключителни разпоредби на съвсем различни от урегулираната сфера закони?
Независимо от напрежението, което се съдаде на последното ОСАС заради неприемането на отчета на ВАдС, всички делегати единодушно приеха декларация, в която се изразява нашето притеснение от "случващото се в държавата през последните месеци в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, което поставя в опасност законността и върховенството на правото". Единството на адвокатите по този фундаментален въпрос е впечатляващо, но и окуражаващо, защото показва, че в страната има поне един твърд стожер на правото и това е именно българската адвокатура. Тази декларация идва да покаже и това, че за българските адвокати или поне за мнозинството от тях върховенството на правото е по-важно от парите на клиентите. Въпреки някои внушения в обратния смисъл на представители на прокуратурата.
Когато институциите са силни в прилагането на закона, то тогава и адвокатурата е силна в защитата на правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Защото адвокатът не може сам да наложи закона – той може само да поиска съдействието на компетентните съдебни и административни органи. Ето защо силната, компетентна и етична адвокатура е в интерес не само на отделните адвокати, но и на обществото като цяло.
Моля, кажете за няколко примера за фрапантно законотворчество?
Най-големият парадокс в дейността на това Народно събрание е, че то почти на 100 процента игнорира в законодателната си дейност именно Закона за нормативните актове! Това е законът, който регламентира подготовката, издаването, прилагането и усъвършенстването на нормативните актове. Масово се внасят и приемат законопроекти без обществено обсъждане и без съгласуване със заинтересованите органи и лица. Например Законът за горивата беше внесен и приет без да е предварително обсъждан дори с финансовото министерство и Агенция Митници, камо ли с неговите крайни адресати!? Парламентът законодателства, без да се извършва предварителна оценка на въздействието на законопректите, също така не се анализира действието на закона, чието изменение или отмяна се предлага. Много често законопроектите са на практика немотивирани, като се посочват бланкетни и общи мотиви. Стига се дори и до такива парадокси като например с едни и същи мотиви да се предлагат най-напред изменения в Изборния кодекс, а след това със същите съображения да се предлага тяхната отмяна!? И всички тези предложения бяха приети и станаха действащо законодателство. Подобен законодателен подход, граничещ с произвол (поради игнорирането на ЗНА), директно уврежда адресатите на съответния нормативен акт, затруднява правоприлагащите органи и не на последно място препятства ефективното упражняване на адвокатската професия.
Как виждате условията за развитие на адвокатската професия в България – както от гледна точка нормативна уредба, така и от социална и пазарна гледна точка?
Адвокатската професия е единствената професия, която е изрично поименно отбелязана в Конституцията на Република България и това очевидно не е случайно, тъй като адвокатурата е призвана да подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Това до голяма степен обяснява и защо адвокатската професия като цяло се ползва с повишен обществен авторитет. За съжаление обаче този авторитет през последните години намалява, което не е в интерес нито на адвокатите, нито на обществото.
Това налага да се потърсят причините за тази негативна тенденция.
Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, а това, наред с бързо променящата се социално-икономичека обстановка, поставя пред нея редица проблеми и предизвикателства. На този фон Законът за адвокатурата (ЗА), приет през 2004 година, изглежда все по-малко адекватен на динамиката на обществените отношения и на съществуващата към момента реалност. Това обаче далеч не е единственият проблем. Ефективното упражняване на адвокатската дейност е затруднено и от все по-некачествена работа на Народното събрание в областта на законодателната дейност. Отговорност за това положение имаме и ние, адвокатите, преди всичко поради пасивността на голяма част от колегите по проблемите на гилдията, като признавам, че доскоро и аз бях сред тях. Но най-голямата отговорност се носи от органите за управление на адвокатурата и преди всичко от Висшия адвокатски съвет (ВАдС).
Въпреки това съм умерен оптимист за бъдещето на адвокатската професия и вярвам, че с пиемането на нов и адекватен към съвременните условия ЗА, както и с избора на ново, модерно мислещо и активно национално ръководство, адвокатурата ще възвърне позагубения си авторитет. Последното Общо събрание на адвокатите (ОСАС) също ми дава повод за оптимизъм.
Какво приоритетно следва да бъде поправено в законите и наредбите на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), за да има по-добри условия за практикуване на професията?
Както вече отбелязах, ЗА не отговаря на променените обществено-икономически условия в страната. Неоходими са промени в много направления като за приоритетни считам ясното регламентиране на адвокатската дейност, като изрично се посочи кои правни услуги са в изключителна компетентност на адвокатите и кои се извършват в условията на конкуренция и от други лица (юрисконсулти, нотариуси, търговски дружества и пр.), като се създадат гаранции за равнопоставеност при упражняването на тези правни услуги. В тази връзка трябва да се предвидят и съответните основания и правила за санкциониране на лицата, осъществяващи нелоялна конкуренция на адвокатската дейност. Категорично трябва да се предприемат активни стъпки за създаването на електронна адвокатура, вкл. и за електронно провеждане на избори за органи на адвокатурата. Трябва да се регламентира по-пълно и ясно статута на ВАдС и особено на Общото събрание, което в момента от една страна е върховен орган, а от друга няма реален контрол върху дейноста на ВАДС. Необходимо е да се разпише по-подробно и ясно дисциплинарното производство, вкл. и като се предвиди възможност за обжалване пред съд в случаите на лишаване от адвокатски права, като тези спорове трябва да са подсъдни на административните съдилища. Държа да отбележа, че ВКС няма място в тези спорове, както и при обжалванията на изборите на адвокатски органи и че неговото присъствие в настоящия ЗА е неуместно. Промени са необходими на практика във всички направления. Неслучайно на миналогодишното ОСАС е взето решение ВАДС да изготви изцяло нов закон за адвокатурата.
За пръв път на Общото събрание на адвокатите не беше приет отчетът на ВАдС. Какво следва?
Това че ОСАС не прие отчета на ВАДС е безпрецедентен акт, но той за съжаление беше предизвикан преди всичко от апатията и като цяло от пасивното поведение на ВАдС по проблемите, с които се сблъскват адвокатите при упражняването на своята дейност. Висшето ни ръководство на практика не е изпълнило нито едно от решенията на предишното Общо събрание на адвокатите, а от публикувания отчет е видно, че дори не е бил направен и сериозен опит в тази посока. А когато се бездейства проблемите набъбват и се задълбочават. С този акт Общото събрание ясно заяви, че повече така не може; че неволята вече е дошла и че трябва да запретнем ръкави и да изтеглим позатъналата каруца на родната адвокатура.
Самият акт по неприемането на отчета обаче няма никакви правни последици поради слабосттите на настоящият ЗА, за които вече стана въпрос. Което е и още една причина за приемане на нов закон.
Как оценявате работата на новия главен прокурор дотук – къде виждате напредък и къде само силни думи?
Несъмнено в обществото има усещане за липса на справедливост и за различен правен стандарт при прилагането на законите от различните държавни органи, вкл. и от страна на прокуратурата. Това усещане предопределя завишени обществени очаквания към новия главен прокурор, вкл. и за повишена активност в преследването на престъпления от различен характер. Тази активност обаче трябва да е съобразена с установената нормативна рамка и да не създава впечатлението, че се стреля по врабче с топ. Резултатите ще се видят при постановяването на съдебните решения по повдигнатите обвинения.
Интервю на Ивайло Ачев
